С възпроизведения автомобил на Рауно Алтонен по трасетата на рали „Монте Карло”
През 1959 г. от конвейера слиза първото Mini. Пет години по-късно малкият британец доминира за първи път в легендарното рали „Монте Карло”. Днес търсим следите на някогашния рали герой из френските Морски Алпи.
V-образен осмак срещу редови четирицилиндров мотор, пращящ от сила 4,7-литров работен обем с 285 к.с. срещу смешните 1071 кубически сантиметра и 92 к.с. Въпреки красноречивото изходно съотношение на силите основен мотив в коментарите за рали „Монте Карло” през 1964 г. е „Давид победи Голиат”. Докато Битълсите атакуват върховете на музикалния свят с първото си световно турне, едно Mini преобръща представите и понятията в международния рали спорт. Преди 52 години британският състезателен мъник печели реномираното „Монте”.
Mini е победител в „Монте Карло”
Отправяме се по следите на легендарния минипобедител зад волана на една реплика, възпроизвеждаща участвалото в ралито от 1968 г. Mini на заводския пилот Рауно Алтонен. В спокойно градско темпо автомобилът със стартов номер 18 и ревящ състезателен ауспух преминава между елитни модни бутици и пълни бистра, изследвайки легендарните завои по трасето на Формула 1 в малкото княжество.
„Раскас”, Льоис, „Басейнът” – за разлика от съвременното рали „Монте Карло”, между 1951 и 1964 г. пилотите са се носили не само по планинските проходи във френските Морски Алпи, но в края на ралито е имало и скоростна отсечка по състезателното трасе в Монако.
Наред с бързите времена тогавашното правило за хендикапа, което отнема предимствата на автомобилите с голям работен обем, носи решаващо преимущество за заводския отбор на British Motor Corporation (BMC) от намиращия се близо до Оксфорд Абингдън. След пет обиколки сензацията на 1964 г. вече е пълна – Пади Хопкърк и навигаторът му Хенри Лидън се класират със своето Mini на 30,5 точки пред двойката на шведските фаворити Бо Люнгфелт и Фергус Сагер в снабдения със значително по-мощен двигател Ford Falcon.
„В сравнение с планинските шосета трасето на Формула 1 в „Монте” беше за нас, рали пилотите, като детска игра; тук имахме добра видимост, а и пътят беше много по-широк” – спомня си Алтонен с донякъде скучаещ вид. С осем крайни победи в различни международни ралита прочутият състезател и до днес е най-успешният заводски пилот на Mini. През 1967 г. финландецът си извоюва правото да паркира декорираното в типичните за фирмата огненочервени одежди (каросерия в Tartan Red и бял покрив) миловидно автомобилче пред ложата на принца до двореца в Монте Карло, за да получи жадувания от мнозина трофей на победител в „Монте”.
Mini показал значителни предимства при сцеплението
Успехът на британското рали джудже се основава върху проста рецепта. „Силата на Mini не беше някаква изненада. Малките, повратливи автомобили с предно предаване просто имаха предимство в сцеплението на сняг” – обяснява Петер Фалк, някогашен ръководител на състезателния отдел на Porsche и навигатор в рали „Монте Карло” от 1965 г. Заедно с тогавашния пилот на Porsche Херберт Линге при първата в историята спортна извява на модела 911 Фалк заема убедителното пето място в общото класиране.
Още скърцането на гумите с шпайкове, обути върху мъничките десетцолови джанти Minilite, показва, че днес асфалтът е сух. Дори и да сме очаквали екстремна пътна обстановка с опасни заледявания и утъпкана снежна покривка като през 1965 г., просто не сме познали. Докато ретро репликата с директно работеща кормилна уредба се върти чевръсто по острите завои на прохода Тюрини, можем само да предполагаме на какво напрежение и умора са били подложени някогашните пилоти.
И до днес изданието от 1965 г. се смята за най-тежко в цялата история на рали „Монте Карло”. Тогава програмата е включва общо около 4600 километра. От 237 стартирали участници само 22-ма успяват да се доберат до финала в Монако през вилнеещата във френската област Юра ураганна снежна буря. „В сравнение с онези години днешните ралита са като детско забавление, понеже са съвсем кратки” – смята бившият европейски рали шампион Алтонен.
През 1965 г. участниците стартират от Варшава, Стокхолм, Минск и Лондон, отправяйки се към Монако. На финала най-отпред е BMC Cooper S със състезателен номер 52 и черно-бяло обозначение AJB 44B върху късия преден капак, фиксиран само с дебели кожени ремъци.
Отопляемо челно стъкло за зимното рали
Тимо Макинен и навигаторът Пол Истър доминират в шестте специални нощни етапа и техният тежащ само 610 килограма рали автомобил профучава пет пъти с най-добро време през междинните финали. Малки, но важни детайли им помагат да запазят добрата видимост и в условията на лед и сняг – специално за участието в „Монте Карло” състезателният отдел на BMC конструира отопляемо предно стъкло.
Три пъти нощното преследване преминава през сърцето на „Монте” – трасето Кол дьо Тюрини. В най-тежката скоростна отсечка пилотите трябва да се изкатерят от задрямалото планинско село Мулине през високото 1607 метра плато на прохода до финала на отсечката в селището Ла Болен-Везюби. Безброй остри завои, шеметни преодолявания на тунели; от едната страна неравната стена на скалите, от другата зееща бездна с дълбоки пропасти – всичко това винаги е било част от ежедневието на „Монте”. „Всъщност все едно е дали пропастта е дълбока 10, 20 или 50 метра, или пък ще се блъснете в дърво – ако мислите за тези неща, не трябва да участвате в ралита, най-малкото пък в „Монте” – обяснява Алтонен преживяванията в рискования рейд през Морските Алпи.
Високите до коленете ограничителни зидове пред дълбоките урви внушават респект и карат днешния търсач на следи от минала спортна слава неволно да вдигне крака си от педала за газта. Малко след това пред късата муцунка на Mini най-после се появява най-високата точка на прохода. Нима този запустял паркинг, не по-голям от игрище за хандбал, е най-прочутият участък по трасето на рали „Монте Карло”?
Необикновено настроение на платото Тюрини
Сякаш безкрайно далеч от вълненията по време на надпреварите, високото 1607 метра плато е потънало в съзерцателно спокойствие. Самотни пътници преминават покрай състезателното Mini и потъват в някой от четирите ресторанта на Тюрини, единични колоездачи пъхтят по височините на прохода, иначе наоколо цари измамна тишина.
А някога, най-вече по време на ралитата „Монте Карло” през 60-те години, тук са се тълпели десетки хиляди зрители, наредени плътно зад ограничителните решетки. Мощните светлини на прожекторите и припламващите светкавици на фотографите са превръщали през нощните часове паркинга в епицентър на ралито. „Отначало по скоростната отсечка всичко беше черно, после изведнъж, косо над гърбицата, излиташ на платото Тюрини, където е светло като през деня. За да не бъдем заслепени, винаги спускахме сенника на Mini” – спомня си победителят в „Монте” Алтонен, готов и днес да изпадне в необикновеното настроение от онези дни.
За доброто настроение в заводския отбор на Mini обаче най-усърдно се е грижил Тимо Макинен. „Макинен беше шегобиец, веднъж тръгна да се катери със своето Mini по ски пистата, ей там, зад къщите” – спомня си Мадлен Манисиа, готвачка в разположения върху платото на прохода ресторант „Йети”, докато разглежда с удивление нашето ретро Mini. „Когато идваше тук, Тимо винаги хапваше говежда рибица с пържени картофи, като при това изпиваше големи количества уиски с кола. Тогава доброто настроение беше гарантирано”, споделя с широка усмивка съпругът й Жак, самият той бивш притежател на тъмнозелен Mini Cooper S.
Така и приключва пътешествието по следите на героите от „Монте Карло” – с говеждо и пържени картофи. Без уискито с кола – защото сегашният ни източник на добро настроение с номер 18 ни очаква, предвкусвайки още едно бързо спускане през прохода Тюрини.
Текст: Кристиан Гебхарт
Снимки: Райнхард Шмид
ИНФО
Кол дьо Тюрини
Благодарение на рали „Монте Карло” Кол дьо Тюрини е един от най-известните проходи в Морските Алпи. Ако желаете да пътувате по следите на рали маршрута, трябва да навлезете в прохода от юг през село Мулине (827 м надм. вис.). След като пресече високото 1607 метра плато, оригиналното трасе преминава по шосе D 70 до Ла Болен-Везюби (720 м). В случай че пътят е затворен, Кол дьо Тюрини може да бъде достигнат и по шосе D 2566 от Пейра-Кава.