Трима жизнерадостни малчугани, които носят усещане за лято. Кой е най-добрият?
Дали и на вас – както и на нас – вече не са ви омръзнали кишата, стъргането на лед, включеното отопление на седалките и сибирските студени фронтове? Ако е така, можете спокойно да четете нататък – тук ще става дума за лято, слънце и три ултракомпактни автомобила за удоволствие на пътя.
Както знаем, лятото не е въпрос само на температури и на определен отрязък от календара, но и на вътрешна настройка. Лято е, когато можеш да се радваш на малките неща в живота. Например на три автомобила, при които удоволствието зад волана не се измерва с конски сили или с табелката за цената, а тъкмо със... самото удоволствие. Нека по азбучен ред започнем с Mini, при който радостта от малкия автомобил е така здраво вкоренена в наследствеността, както при никой друг от тази категория. На теста английският малчуган се е явил във версия Cooper с трицилиндров мотор със 136 к.с., тоест без S, и с цена в Германия най-малко 21 300 евро. При изпитвания автомобил трансмисията с два съединителя Steptronic вдига нужната сума на 23 100 евро, което го прави най-скъпия в този тест.
По-сериозното като характеристики предложение този път е Seat Ibiza FR с 1,5-литров четирицилиндров мотор от асортимента на концерна VW. Въоръжен със 150 конски сили и шестстепенна механична трансмисия. В момента този вариант не се продава, но съгласно последната ценова листа струваше най-малко 21 365 евро – което включва и богатото оборудване FR.
Евтино Suzuki
Трети в групата е Suzuki Swift Sport 1.4 Boosterjet, чийто мотор със 140 к.с. също е комбиниран с механична трансмисия. Върховият вариант на модела с четири врати се предлага единствено в тази конфигурация, струва точно 21 400 евро и може да бъде поръчан само с една фабрична екстра – лак металик за 500 евро. Цветът шампионско жълто, показан на снимките, се предлага серийно, също както и 17-цоловите алуминиеви джанти, задната престилка с вид на карбон, изпускателната уредба с две крайни тръби, LED светлините, адаптивният темпомат и спортните седалки с интегрирани опори за глава.
Вътрешният простор е скромен, което е обичайно за класа. Отзад е по-добре да пътуват само деца, а при нормална конфигурация на седалките багажникът не побира почти нищо повече от два големи спортни сака (265 л обем). Затова пък отпред се разполагате превъзходно – креслата са достатъчно големи, предлагат прилична странична опора и при това изглеждат доста добре. Централният дисплей включва стимулиращи удоволствието индикатори – за силите на ускорение и за мощността и въртящия момент.
Това може би са безполезни заигравки, но те някак прилягат на Swift Sport. Също както и спонтанното разгръщане на мощността на новия бензинов турбомотор – 140 к.с. и 230 Нм не срещат никакви затруднения с 972-та килограма на тестовия автомобил. Наистина, той изостава с две десети от заводските данни за спринта до 100 км/ч (8,1 сек), но това има само академично значение. По-важно е как се усеща Swift при шофиране – а тогава той наистина върши чудесна работа. Турбомоторът е не само доста икономичен, но и поема газта много добре, набира обороти спонтанно и дори полага усилия да звучи адекватно.
Хубавото е, че моторът е съчетан с подходяща ходова част – стегнато окачване, слабо странично накланяне, минимални тенденции към недозавиване и не твърде груби намеси на ESP. Подкрепящата активното шофиране, работеща с усет и прецизни реакции кормилна уредба допълва впечатлението за малък, но изцяло сполучлив „горещ хеч” за доста малко пари.
Коравото Mini
Mini невинаги успява да поддържа същото темпо и леко изостава от модела на Suzuki. При това британецът е пословичният автомобил за удоволствие на пътя – но сравнително недостъпен, понеже във версия Cooper с трицилиндров мотор и 136 к.с. за 23 100 евро (включващи трансмисията Steptronic) той е най-скъпият от тримата съперници, и то с доста голяма разлика. А и не е особено богато оборудван.
Например Cooper излиза от завода с невзрачни 15-цолови колела, а подобаващите 17-цолови струват 1300 евро допълнително. Още по-скъпо ще ви излезе, ако пожелаете и спортни седалки, които се предлагат от 960 евро нагоре. Всичко това е налице серийно при Ibiza FR, да не говорим за Swift Sport.
Кандидатите за Mini вероятно не се интересуват толкова от цената или вътрешния простор. Те имат по-скоро други приоритети – например всеизвестно добрите динамични качества. Въпреки че често цитираното сравнение с количка за картинг не бива да се приема съвсем буквално, Cooper е един забележително чевръст и обичащ завоите автомобил. Голям дял за това има превъзходната кормилна уредба, отличаваща се с много добро усещане за пътя и не прекалено лек ход. С нейна помощ преодолявате завои от всякакъв вид неутрално, сигурно, бързо и предсказуемо. Страничното накланяне остава минимално. Почти няма и проблеми със сцеплението.
Сигурно в някаква степен това се дължи и на умерената мощност на трицилиндровия мотор. Той не само е малко по-слаб от двигателите на конкурентите, но в това сравнение е принуден да работи съвместно с една понякога доста сънлива трансмисия с два съединителя.
Освен това Mini е леко напълнял, малко (с 36 кг) по-тежък от Ibiza и с над 250 кг по-масивен от лекичкия Swift. Така освен значително по-тромавите динамични характеристики малко по-високите разходи на гориво в различните условия на работа също са причина да изостане от своите съперници. А какви са в крайна сметка аргументите в полза на Mini? Качеството на изработката, дизайнът, имиджът и стойността при продажба на старо – тук той превъзхожда мнозина други.
Ibiza може всичко
В това отношение Mini изпреварва дори Ibiza 1.5 TSI. Тя в известна степен страда от синдрома на отличника – прави всичко добре, повечето неща по-добре от конкурентите си в този сравнителен тест. Испанският модел предлага повече място за пътниците и разполага с най-големия багажник. Ергономията е проста и логична, изработката е добра, а и оформлението е симпатично.
При това моделът може да ви впечатли не само с подобни второстепенни достойнства. По отношение на комфорта на окачването той превъзхожда както Mini, така и Suzuki, ходовата му част реагира със значително по-малко тропане, без да буди подозрения за люлеене. И без да отстъпва, когато става дума за динамика на пътя.
Малкият Seat се управлява в завои като на игра – с прецизна кормилна уредба, предоставяща обилна обратна информация. Това гради доверие към ходовата част и ако ESP не се намесваше понякога от прекалена предпазливост, Ibiza щеше да избяга на двамата си настроени по-стегнато и най-вече за повече динамика съперници.
Тук много помага 1,5-литровият TSI мотор от общата за концерна фамилия EA 211 evo. Бензиновият турбоагрегат работи плавно и тихо, тегли напористо несъвсем леката Ibiza и проявява сдържаност при консумацията на гориво (разход в теста 7,1 л/100 км).
А какво липсва на Ibiza? Може би една малка доза „Auto Emocion“, както звучеше един почти забравен рекламен слоган на Seat. Но това с нищо не променя резултата – в крайна сметка испанският модел се оказа най-сполучливият като цяло и най-убедително представилият се от трите автомобила – не само според точките в оценката, но и при шофирането от планината до вкъщи. Макар все още да не е лято.
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт