От месец ноември на пазара излиза новата генерация на Mini. Философията на автомобила практически се припокрива с тази на предшественика, но външността, интериорът и основната част от техниката са съвсем нови.
Всъщност на пръв поглед промените спрямо появилото се през 2001 г. издание на модела изобщо не са много. Така и трябва да бъде, тъй като според едно изследване над петдесет процента от клиентите на марката са избрали своя автомобил именно заради дизайна. Обърнете внимание – дори при италианската икона Alfa Romeo този дял възлиза на “едва” една четвърт... Mini е и си остава култов автомобил, но независимо от това в дизайна на новото поколение се забелязват редица нови детайли. От досегашния модел са заимствани технологичната платформа и основната структура на напълно поцинкованата каросерия, но не и външната “опаковка”.
Цялото увеличаване на дължината
със седем сантиметра се пада на предната част – от една страна, за да се осигури достатъчно място за новите четирицилиндрови двигатели, и от друга, за да се изпълнят изискванията за безопасност на пешеходците. Интериорът е съхранил досегашния си характер, но регистрира сериозен качествен скок по отношение на използваните материали и изработката, и това личи от всеки детайл, например този път декоративните апликации са направени от истински алуминий или дървесина, а не от техни пластмасови имитации. Достъпът до седалките от втория ред е сравнително безпроблемен, пасажерите там се радват на достатъчно място за главите си, но пространството за краката си остава все така силно ограничено. Арматурното табло привлича погледите най-вече с ексцентричния скоростомер, но показанията му продължават да се четат все така трудно. Две групи от оригинално изглеждащи превключватели от самолетен тип (една на централната конзола и една на тавана) придават на кокпита класическа атмосфера.
На конструкторите на Mini този път им се е удало да придадат на своето творение достатъчна доза спортен дух, без да вредят на комфорта – специално вариантът Cooper S изглежда значително по-зрял, отколкото стария модел.
Основната настройка на окачването
е по-мека отпреди, а ходът на пружините е увеличен с осем милиметра, което спомага за по-плавното преминаване през неравности. При бързо преминаване на завои задницата леко и за кратко “наднича”, но бързо се стабилизира отново. И все пак за един автомобил с предно предаване изглежда почти невероятно, че вместо към недозавиване показва склонност към презавиване. Електронната стабилизираща програма ESP се предлага само срещу доплащане, което с оглед на високите стандарти за безопасност на концерна BMW изглежда крайно необяснимо…