Зад волана на най-мощното серийно MINI в историята
В крайна сметка третото издание на най-спортната версия на Mini получи това, което отдавна заслужаваше - двигател с мощност 306 к.с., придружен от ходова част с подобаващи настройки и поведение на пътя.
Нещата тук са доста по-различни. Разбирам го на дългата права, където звярът продължава да ускорява настойчиво, скоростта расте главоломно, а някъде след 250 км/ч усещам смяна на предавката. Започвам да се чудя дали пък няма наклон надолу или в гърба ни да помагат поривите на пролетния вятър - в крайна сметка става дума за Mini. Все пак…Докато се чудя, преминаваме границата от 265 км/ч и устремът напред продължава неумолимо. Страшен калпазанин! Всъщност именно такъв и трябва да бъде – ненапразно John Cooper Works GP е венецът в гамата на малкия британец, Поне по отношение на динамичните характеристики. Нуждите на хората, които търсят място за пътници и багаж, със сигурност ще бъдат обслужени по-добре от Countryman и Clubman, за минималистите е предостатъчен One First, за почитателите на слънчевите бани има Cabriolet, а „зелените” вече могат да се насочат с чиста съвет към електрическия Cooper SE. Както виждате, моделното семейство на Mini отдавна не е мини…
Днес обаче няма да се занимаваме с големи багажници и сгъваеми покриви, а с онова, което все още мнозина ситат за „черешката на тортата” в автомобилостроенето – удоволствието от динамичното шофиране. Както и със свързаните с него лакомства като аромата на прясно загрети гуми и висококачествено моторно масло. Но нека започнем от аеродинамиката и начина, по който третото поколение на GP се надлъгва с приземния слой на атмосферата. Новата предна престилка разпределя задълженията си в еднаква степен между осигуряването на достатъчно кислород за двигателя и на солидна прилепяща сила, докато гигантският заден спойлер се концентрира изцяло върху втората задача. И докато дизайнът на предницата би могъл да се нарече сдържан, формата и размерите н двуплощното аеродинамично съоръжение в задната част на покрива излъчва мощно и недвусмислено послание – тук аз командвам! В случая това е напълно разбираемо – все пак става дума за един от общо 3000. Кой точно можете да разберете от индивидуалния номер върху уширенията на калниците от армиран композит, въглеродните нишки в който са страничен продукт от производството на каросериите на BMW i3 и i8.
По-широка стойка и отлично сцепление
Относително късите карбонови влакна се събират, забъркват се в своеобразна високотехнологична каша и накрая се формоват по желания начин. В интерес на истината елементите на калниците на GP изглеждат симпатично и различно – не на последно място и заради гореспоменатия номер, изписан с доста едър шрифт. Чисто функционално ролята им е свързана с компенсиране на разширената посредством специално профилираните и тежащи едва 9 килограма 18-цолови алуминиеви колела предна и задна следа на GP, вследствие на които въпросните биха стърчали извън стандартните габарити на каросерията..
Тягата на добре познатия двулитров четирицилиндров агрегат достига до асфалта със съдействието на напълно уместните в случая спортни гуми. Новото в случая е комбинацията между (познатата) мощност от 306 к.с. и (познатото) предно предаване, която можете да откриете само в GP. По-големите модели в гамата на Mini разчитат на същия агрегат, но без изключение в съчетание със система за двойно предаване и съответното допълнително тегло. При „братовчедите” от BMW положението е същото. Така че, уважаеми почитатели на спортистите с предно предаване, нека се върнем на това, което малкият звяр показва на пътя. За ускорението до 100 км/ч от място са му нужни само 5,2 секунди – по принцип чудесен резултат (не казвайте на никого, че Clubman JCW се справя с една идея по-добре в спринта), който при това се постига без излишни драми, дефицит на сцепление или дърпане на волана. Контактът с настилката винаги е на ниво и благодарение на сваткавино бързите реакции на електронния контрол на сцеплението и действието на изпитаната осемстепенна автоматична трансмисия Aisin, която в случая се отличава с по-различни алгоритми за работа в режим на ускорение и при преминаване на по-ниска предавка, както и с оптимизирана система за охлаждане.
Като цяло охлаждането е ключова тема при GP и именно в него може да се намери обяснението защо максималната мощност се появява чак сега в хечбека, използващ „малката“ UKL1 платформа. За да не се стигне до прегряване на мощната машина и свързаната с нея транмисия в компактната каросерия, инженерите са я оборудвали с два нови радиатора и по-голям по обем изравнителен съд на охладителната система. Изцяло нов е и масленият картер, който е в състояние да гарантира надеждно мазане и при нарасналите стойности на надлъжното и напречното ускорение. В крайна сметка именно в тези стойности са и основните козове на новия GP.
Oще докато загрявам гумите ми прави впечатление управлението – „захапва” чудесно, не е нито твърде тежко, нито прекалено леко, реагира стабилно и хомогенно. До момента по-добро сцепление от това можеха да предложат само вариантите на Mini, украсени със стартов номер и други подробности като името на пилота и кръвната му група. Геометрията на предното и задното окачване е променена осезаемо, механичен блокаж на диференциала с максимум 31% и по-твърди, неподатливи на колебания тампони, при които част от еластичните елементи са заменени с метални. Тук работата е наистина сериозна или по-точно казано – забавна! Спортната спирачна система позволява късно спиране, воланът реагира сухо със съдействието на променената геометрия и отлично залепващите към асфалта гуми, мога да настъпя газта рано и да балансирам с блокировката, набирайки скорост.
При включване на пълния електронен арсенал, кормилната уредба и газта изглеждат директно свързани (изправянето на волана е равносилно на повече газ), но в режим GP Mode изборът става малко по-свободен без загуба на контрол. При влизане в завоя и отнемане на газта пеави впечатление, че GP се подчинява на промяната на посоката без драстични реакции и игрички от страна на задницата при промяната на натоварването. Думите на създателите на GP в това отношение са красноречиви - „Времената днес са други. Вече не можем да си позволим нито дивите маниери на задницата на първото поколение New Mini по завоите, нито желанието й да ви изпревари при всяко рязко отнемане на газта в граничен режим. Просто няма как.”
Така е, новото поколение се държи по-сдържано и интелигентно. Динамично, но без да прекалява. GP създава усещането за твърд и мотивиран играч, като сериозна играчка, която може да стане още по-сериозна и изумително бърза, ако се кара умело, но винаги е готова да прощава грешките и да радва водача, вместо да го плаши и респектира излишно. Всичко това не е чудно на фона на късото междуосие, играта със сцеплението на предния мост и приличното тегло от 1255 килограма, за постигането на което целият заден ред седалки е бил пенсиониран в полза на една-единствена напречна греда. Усилващ напречен елемент има и между точките на монтаж на предните амортисьори, допълнителни мерки за повишаване на коравината на конструкцията са взети и в областта на пода, а и двигателят е фиксиран по-устойчиво на мястото си. Всеки професионалист зад волана ще потвърди, че този подход често допринася за повече прецизност и динамика в поведението, отколкото няколко абстрактни конски сили в повече.
Ограничен тук е единствено тиражът
Разбира се, последните също не са излишни. Затова в новия GP има и от едното, и от другото, оборудването е редуцирано до най-целесъобразното, шумоизолацията е подложена на диета, а съпротивлението на потока в изпускателната система е намалено допълнително въпреки филтъра за твърди частици. Новият изцяло цифров блок на контролните прибори с общ TFT екран е същият като при SE, управлението на функциите е познато на всички, а спортните седалки предлагат отлична позиция, комфорт и опора на тялото. Индивидуално номерираният панел отдясно на таблото е принтиран на 3D-принтер също както и металните планки за превключване на предавките и централния маркер на волана.
И накрая стигаме до цената от 45 000 евро. Бива си я, но не е достаъчно просто да я платите – лимитираните и индивидуално номерирани бройки на топмодела ще бъдат разпределени сред всички проявили интерес. Така че пуснете си фиша и чакайте тиража…
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Третото издание на Mini JCW GP е най-сериозното от всички. То не само изглежда страхотно, но най-накрая разполага и с мощността, способна да отправи адекватно предизвикателство към перфектно настроената ходова част. Без при това да тормози водача, защото въпреки активното поведение и високия динамичен потенциал, двуместният GP си остава добронамерено и отзивчиво същество.
Teкст: Йорн Томас
Снимки: Бернхард Фислер