Зад волана на най-екстремното серийно MINI
Напук на модните тенденции за пълна автономия, Mini John Cooper Works дразни апетита с ръчно приготвено удоволствие по класическа рецепта. Тук приликите с шедьовъра на Стенли Кубрик не се изчерпват само с цвета на каросерията…
Пакостник. Лудетина. Калпазан. Хулиган. Истински бандит. Фигура извън рамките и правилата – почти като онзи Алекс от мрачната фантасмагория на Антъни Бърджес, заснета на лента от Стенли Кубрик през 1971 година и превърнала се в един от образците на модерното кино. Разбира се, тук боите не са толкова гъсти, но общо взето това ще получите и при Mini JCW – едно лошо момче. Лошо, лошо момче…
Не знам дали сте забелязали, но с акселерацията и с окончателното преминаване на Mini към технологиите на BMW при последното поколение, останалата част от гамата сякаш излезе от пубертета и престана да се занимава с глупости. Въпреки цялата си бързина и динамика, дори един Cooper S вече се държи някак твърде прилично и без хлапашки отклонения от нормите на доброто поведение. Трудно е да се каже дали този ефект се дължи на технологичното израстване или на вездесъщите днес електронни бавачки, но наперени и невчесани останаха да стърчат единствено версиите JCW. При тях съотношението между мощност, размери и настройки все още не се побира комфортно в рамките на приемливото за порядъчния гражданин. Естествено, пропорцията на тази смес е най-взривоопасна при хечбека, а при версията с шестстепенна предавателна кутия фитилът е най-къс.
Sixpack
Разбира се, спортната топверсия разполага и с автоматична трансмисия. Осемстепенна спортна Steptronic след последната фаза на обновление на модела. Само че докато у нас понятието „Мini без автоматик” звучи доста екзотично, на много други места по света (включително и в еднакво родните за Mini Великобритания и Германия) комбинацията „Мini с автоматик” е също толкова абсурдна. Сигурно има защо.
Така се връщаме на късия фитил, който ви очаква на една ръка разстояние и на педя зад яркочервения стартов клавиш на централната конзола. Натискате леко първия и хващате здраво втория. Здраво, защото първата няма да влезе без натиск. И съединителят не е от лесните характери, изисква сериозно отношение и отвръща със също толкова сериозна и ясна информация за това какво, кога и как се случва. Същото важи и за работата на кормилната уредба. Механичната трансмисия е просто следващият член на бандата.
Педалът на газта потъва с пет-шест милиметра, двулитровата машина с 231 коня отговаря с бодро ръмжене, а двойният ауспух отзад се включва с весело „Бау, бау… Бау!” Дааа… Човек трябва да е много уморен и задрямал – физически и ментално, ако в този момент не му се прииска да хване нанякъде. Сам със себе си.
Газ! Първа... Щрак! Вторааа… (тук някъде започвате да ставате интересни за органите на КАТ) Щрак! Третаааааа! Добре че няма как да се видите в огледалото с тая психопатска усмивка. Да, възможно е да си говорите сам. Даже е желателно… няма кой да ви чуе. Обаче има четвърта. И пета! Шестата е за широки, дълги и прави пътища. Не като тези тук.
Хоп! Това завой ли беше? Третааа… Бау, бау… БАУ! Вторааа… БАУ! Гррр… Оранжевият JCW се прицелва във върха на кривата и профучава със свистене по траектория, която малко четириколесни могат да си позволят. Mini си е Mini, воланът е като снайпер... Неразумно високата (да, да, точно „несъобразена” се нарича) скорост, острите завои и неравният асфалт тук не са пречка, а част от играта. От цялата забавна програма под диригентската палка с шестстепенна схема отгоре. Главният герой е на сцената, режисьорът е зад волана, действието е буквално в ръцете ви. Казват, че вече имало хора, готови да предадат всичко това на разни автоматици и системи за автономно управление. Толкова по-зле за тях!
ЗAКЛЮЧЕНИЕ
„Excellent. He's enterprising, aggressive, outgoing, young, bold, vicious. He'll do... He's perfect.” В този цитат от филма характеристиката на главния герой е точна и изчерпателна. Не виждам какво може да се добави и в този случай…
Текст: Mирослав Николов
Снимки: Георги Николов