Eдин малък британец, който остава задълго в съзнанието
Можем да се говори безкрай за нещата, превърнали марката MINI в една от най-големите легенди в автомобилостроенето. Можем, но няма да го направим – не и този път. Защото днес ще си позволя да се концентрирам върху едно конкретно качество на автобилите на британската марка, което ги отличава от всички други модели на съвременния пазар. А именно тяхната способност да карат хората да се усмихват още щом ги видят, и да носят със себе си онова настроение, което много от нас са свикнали да свързват с лятото – особено ако приемем лятото като събирателен образ на хубавите дни от живота ни.
След 2025 година MINI предстои да се превърна в първата изцяло електрическа марка на концерна BMW, но дотогава има доста време. Сега годината е 2021, лято е, а MINI тъкмо пуска на пазара обновените версии на моделите хечбек и кабриолет. Тоест – на най-истинските „MINI-та”, поне според автора на тези редове. Точно по случай настъпването на месец юли и тъкмо навреме за един сравнително млад, но крайно симпатичен български обичай, посветен на вечния евъргрийн на Юрая Хийп – July morning. Великолепна песен, изпълнявана и от прекаралия немалка част от живота си у нас Джон Лоутън, който за съжаление ни напусна съвсем скоро, но ще остане в сърцата ни със своята музика. Музика, която роди една от малкото съвременни традиции, които действително ни отличават в положителен смисъл сред останалите страни, в които рок музиката се оценява по достойнство. Малко се отплеснах, но когато става за MINI, ми е малко трудно да канализирам мислите си в стандартния порядък, характерен за един тривиален тест на обикновен автомобил.
Фейслифтът засяга всички версии на хечбека и кабриолета, включително John Cooper Works – спортната модификация с 231 к.с., която най-силно се доближава до прословутото картинг усещане, което е така характерно за порасналия, но все още компактен на фона на повсеместната акселерация в малкия клас британец. И този път ще ви разкажем основно за него – защото подобни автомобили вече се превръщат в рядкост. Нека не се лъжем – удоволствието от шофирането, или поне това, което хората с бензин в кръвта са свикнали да разбират под понятия от този род, става все по-малко политкоректно спрямо съвременната конюнктура, за съжаление. А MINI John Cooper Works е от малцината представители на съвременната автомобилна индустрия, които нямат никакво, ама абсолютно никакво намерение да бъдат коректни спрямо когото и да било, ако не броим собственика. Този автомобил всъщност дори няма за цел да се хареса на някого – той чисто и просто е неустоим за всеки, който харесва този тип машини, а останалите нямат никакво значение. Това е машина, създадена от хора, които обичат автомобилите, предназначена за хора, обичащи малки спортни машини с характер – точка.
Ако трябва да разкажем какво е новото след фейслифта на MINI, можем да обобщим така – освежен по изключително умел и на точните места външен дизайн, нови LED светлини, както и повече дигитализация и свързаност в интериора. Плюс малки, но ефикасни модификации в редица други области. Ще прозвучи малко странно, но в случая като че ли по-ценното е това, което е останало непроменено, а именно – характерът.
Вариантът John Cooper Works както и досега се различава от останалите представители на гамата по спортните брони с въздухозаборници, специфичните накрайници на спортната изпускателна система, допълнителните спойлери и други спортни акценти. В същия дух е издържана и интериорната атмосфера – спортни седалки с чудесна странична опора, специално изпълнение на волана и скоростния лост, както и допълнителни стилистични елементи, вдъхновени от моторните спортове.
Двулитровият четирицилиндров турбомотор под предния капак изцяло е запазил темпераметния си нрав, като съчетава почти експлозивни реакции при подаване на газ с изключително солидна тяга, която няма как да бъде изненада предвид наличието на максимален въртящ момент от 320 нютонметра в изключително широкия диапазон между 1450 и 4800 оборота в минута. Въпросът дали шестстепенната механична трансмисия с функция за автоматично подаване на междинна газ при връщане на по-ниска предавка или хармоничният и не по-малко впечатляващ с пъргавината си осемстепенен автоматик с хидравличен преобразувател на въртящия момент е по-подходящият партньор за задвижващия агрегат, е въпрос по-скоро на вкус, отколкото на бързина. Ако държите повече на комфорта, автоматиката е правилният избор, а ако цените класиката и механичните намеси в управлението на автомобила, то ръчните скорости ще ви допаднат повече. Аз лично бих спрял избора си върху механичния вариант, но подчертавам отново, че това е само и единствено въпрос на индивидуални предпочитания.
Стартът на MINI John Cooper Works от място впечатлява не по-малко от чудовищните междинни спринтове, на които е способен този автомобил – дори когато всички електронни системи за стабилност и сцепление са активни, при тръгване с пълна газ превъртането на гуми при всяка смяна на предавки е гарантирана поне до 120 километра в час. Което от своя страна не значи, че сцеплението на предния мост е недостатъчно – супердиректното управление позволява безупречен контрол върху машината, макар и да се налага на моменти да се борите с влиянието на задвижването върху колелата. Чувството че карате (макар и леко пораснал и понапълнял) картинг няма да ви напусне дори за секунда, стига да сте активирали режима Sport – това е гарантирано. След прекарани около два часа по почти безлюден планински път през пленяващия зелен пейзаж на Странджа планина в компанията на този автомобил стоя напълно зад тези си думи – през последните години рядко ми се е случвало да управлявам модел, който да ме е карал да се усмихвам толкова често и толкова широко, колкото MINI John Cooper Works. Защото понякога животът наистина може да бъде прекрасен – особено през лятото. Пък и когато вътре в нас е лято, външният свят като че ли няма особено значение.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: BMW България