Първата ни среща очи в очи надхвърля очакванията, създадени от статии и ревюта
Ако се ръководиш само от публикации и официални прессъобщения ще разбереш, че моделът Eclipse Cross, актуалната премиера на Mitsubishi, по ефектен начин съчетава атрактивна външност в стила на спортно купе и динамичен SUV характер. Не казвам, че това са празни приказки, но все пак какво значи всичко това? А и още от тези източници: „Темата за спортно купе при новия модел е интерпретирана по авангарден начин, който се вписва отлично в съвременните пазарни тенденции – каросерията на дългия около 4,40 метра компактен SUV е получила динамична линия на покрива, която се спуска към задната част почти като при спортен автомобил. Отпред автомобилът е ясно разпознаваем като представител на марката, като излъчването му е внушително и едновременно с това елегантно. Силуетът на Eclipse Cross е много характерен, успявайки да го открои в тълпата, не по-малко характерно е и оформлението на задната част с разделено на две стъкло – любителите на автентичния японски стил със сигурност ще оценят по достойнство работата на дизайнерския екип.“
Ок, ок. Достатъчно литературни данни. Първата ни среща очи в очи надхвърля очакванията, създадени от статии и ревюта. Наистина е различен. А направо единствен по рода си ще стане с един каяк, на покрива, нали така?
Тази година не беше особено щедра на сняг и пролетни дъждове, но все пак реките не са спрели да текат. И в главата ми се заражда план. За предстоящите празници обмислях поне пет варианта за някоя екстремия, но решението е взето – напред към Кресна и буйните води (надявам се) на Струма.
Тестът на новия автомобил и съвместимостта му с любимите приключенски занимания е твърде личен процес, затова решавам да тръгна сам. Приятели по реката съм сигурен, че ще срещна, а за първото шофиране искам да не ми надуват главата.
И така маршрутът е ясен, само че решавам да мина по стария път. Магистралите са скука, а и за никъде не бързам. Всъщност почти като героя от „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ умишлено избягвам големите артерии и търся по-уединени пътища. А и нали ще тестваме колата с цел адреналин. Какво по-хубаво от ненатоварен път.
Още със сядането на удобно контурираната шофьорска седалка човек установява, че този салон е всичко, което очакваш – солидно японско качество и лекота при управлението на функциите. Всичко се намира там, където искаш да бъде, бутоните са означени по възможно най-прегледния начин, оборудването, което избрах за себе си е преди всичко функционално. Всичко си е на мястото и нямаш усещането за космическа совалка с толкова копчета, че да се налага да записваш инженерна специалност в ТУ, за да боравиш свободно с уредите. Материалите и изработката създават усещане за дълговечност, което е и най-голямата утеха за човек като мен, който всъщност не обича честите смени на любимите играчки.
Започвам очакваната ваканция рано-рано. Нямам търпение да мина Дупница и да усетя истински повей от юга, който за мен е упоителният аромат на цъфналите салкъми, които са навсякъде по този път. Затова май малко натискам газта повече от необходимото. И пак се сещам за официалните източници на информация за моя нов приятел: „Eclipse Cross използва 4WD система с електронно управление, осигуряваща предаването на оптимално количество въртящ момент към задните колела спрямо моментната ситуация и състоянието на настилката. Интегрираната система за контрол на динамиката на автомобила S-AWC (Super All-WheelControl) включва и система AYC (Active Yaw Control), която се активира при задействане на спирачките.“
На човешки език това ще рече, че ако много ти мирише на две пускания за един ден, или пък както биха казали рибарите „много ти кълве“, просто караш и гълташ километри, без да усещаш никакъв дискомфорт, независимо от скоростта. Този автомобил просто е залепен за пътя. Минавам Симитли и започват истински приятните завои. За съжаление сега ще започне да се влива и трафикът за Гърция. Хм, май съвсем съм забравил, че напуснах града по тъмно. И пътят е сравнително чист. Някой подранил камион, някой още сънен моторджия. Завой след завой, изпаренията на реката се стелят в ниското, но стабилността на колата е впечатляваща. Падналият дъжд е намокрил пътя, но и това не е никакъв проблем. Навлизам в самото дефиле. И ето ти препятсвие, за което сякаш бях забравил. Костенурка на пътя ми. Сега разбрах странно звучащите трибуквени съкращения от прес съобщенията, които цитирах по-горе. S-AWC и система AYC не са нищо повече от възможността да скоча на спирачката и да направя раязка маневра, за да отбия, без да го мисля много дали няма да ме завърти пясъкът в банкета или нещо непредвидено. Преместих това приятелче от пътя. Винаги съм обичал влечугите за разлика от много хора, които ги мачкат точно по този път със стотици. Селфи за спомен с Донатело (понеже ми е любимият от четиримата, всички костенурки се казват така) и газ надолу по реката. И ако някой си мисли, че единственият засега задвижващ агрегат, 1,5-литровият бензинов двигател с турбокомпресор е слаб просто не му вярвайте. Моят вариант е с CVT трансмисия и двойно предаване, като има и вариант само със задвижване на предния мост и с механична трансмисия, но мисля че схващането за това, че хората с повече адреналин и бензин в кръвта предпочитат „ръчката“ е напълно неоправдано с този автомобил. 1,5-литровият мотор реагира чисто и спонтанно при всяко подаване на газ, ускорява без забавяне, без гумен ефект и без нежелано замисляне, съчетавайки приятен темперамент, култивирани маниери и умерен апетит за гориво. Воланът е директен и дава точна обратна връзка за контакта на предните колела с настилката, страничното накланяне в завои е слабо, а двойното предаване осигурява солидно сцепление и дава допълнителен потенциал за по-динамичен маниер на каране. Комфортът при преминаване през неравности е на високо за класа равнище, а липсата на каквито и да било шумове от каросерията при каране по участъци с груби неравности е още един атестат за педантичността, с която е изработен Eclipse Cross.
Отнесох се... Пропуснах големия завой след тунела откъдето трябваше да тръгна с каяка. Добре де, имам време. Ще си направя кефа до Кресна и ще обърна, точно да се събудят рафтинг приятелчетата, все пак някой трябва да ме вземе от края на трасето.
Половин час по-късно съм обратно на правилното място и започва нахлузването на неопрени, каски и приказките с познати. Киро, старо приятелче и мой първи инструктор, отказва да си води групата и праща един от младоците, за да ми покара колата до края на трасето и да ме върне. Тази екстра как се нарича? ЗЕК – Заслепен от Eclipse Cross??? Долу не искаше да слезе и го оставих да кара по обратния път. И май сбърках. Киро кара адски лудо, а и почти живее на реката и този път наистина може да го мине със затворени очи. Дори ми го предложи да го тестваме. Ъъъъ, не. Не че не вярвам на Euro NCAP 5-звездния рейтинг за сигурност на автомобила и лайн асист системите, но всяка лудост си има граници.
Киро обаче си обича дизела. Казах му да изчака до следващия сезон, когато ще се появи и 2,2-литров турбодизелов двигател с common-rail, и нова 8-степенна автоматична трансмисия, но моят да го остави на мира. Най-много го впечатли FCM системата, която подпомага предотвратяването на челен удар. Много често вечер, когато прибират лодките и пътят е вече тих, им излизали всякакви животинки по пътя – последния път едва не убил сърна и възможността да пази дивия живот наоколо наистина го спечели. Ще предам на моя търговец да чака обаждане догодина по същото време.
На връщане почти се влачех по пътя, бях си взел тридневната доза адреналин от реката, а и вече ми беше ясно, че моят нов Eclipse Cross е създаден с една мисия – да ме достави жив и здрав там, където съм тръгнал да си троша главата, но не и докато съм под неговата опека.