Зад волана на една от най-коравите машини сред съвременните пикапи
Класът на пикапите всъщност винаги е бил доста интересен посвоему. В случая визирам "истинските" пикапи, предназначени на първо място за работа и след това за удоволствие, а не толкова американските им събратя, при които приоритетите са обърнати наобратно. Не че и те не са любопитни по свой си начин, но това е съвсем друга тема. Та... да се върнем на традиционните машини с увеличена проходимост и възможност за превозване и теглене на сериозни количества товар. Откакто всъдеходите са превърнаха най-напред в SUV, а след това и в кросоувъри, кросоувър-купета и куп други разновидности на тема смесица между различни автомобилни категории, именно пикапите останаха сред малцината модерни модели, за които проходимостта, функционалността и издръжливостта все още са на първо място. Именно такъв тип характер е и героят на нашия кратък материал - Mitsubishi L200.
Всъдеход с традиции и сериозни възможности
L200 е един от добрите стари познайници сред пикапите, а в сегашната си форма се подвизава на пазара от 2015 година насам. Съвсем наскоро, в началото на ноември, беше показан официално неговият наследник, който освен със способностите си впечатлява и със страхотен агресивен дизайн. Но новият автомобил ще се появи на европейските пазари догодина, така че засега досегашният L200 остава в гамата. Освен доброто реноме на самия модел, е достатъчно да споменем името Pajero, за да онагледим какви са възможностите на компанията Mitsubishi в разработването и производството на неразрушими всъдеходи. Още от пръв поглед L200 дава да се разбере, че това е автомобил, който няма намерение да се спира пред (почти) никое препятствие. Със сериозен клиренс, "истинско" допълнително активируемо двойно задвижване с възможност за включване на понижаващ режим на трансмисията, окачване с твърд мост и листови ресови на задния мост и изключително енергичен дизелов двигател с изобилие от тяга в целия оборотен диапазон, моделът без никакви затруднения се справя със ситуации, в които един средностатистически SUV би бил напълно безпомощен. Товароносимостта достига почти един тон, а максималната маса на прикачен товар е 3,1 тона.
Учудващо култивиран на асфалт
Истината е, че можем да изпишем още много за това колко способен е L200 в трудни терени, откъде успява да премине без поражения, с какви каменни, пясъчни, кални и какви ли още не препятствия може да се справи и какво сцепление успява да има дори в най-драматични моменти. Както и за това колко добре се справя в ролята си на товарен кон. Само че това са неща, които в една или друга степен се разбират от само себе си. По-сериозната изненада идва от факта, че тази солидна машина успява да впечатли и във всички останали пътни ситуации, тъй като все пак животът на един автомобил не е задължително да преминава само и единствено в дълбоки коловози и в мъкнене на свръхтежки товари. Всъщност във всекидневието това е един неочаквано приятен за шофиране автомобил. С приличен комфорт на возене дори когато не е натоварен, напълно адекватно работеща кормилна уредба, чудесно настроена спрямо параметрите на двигателя шестстепенна трансмисия, добри спирачки и неочаквано темпераментна динамика, L200 ни най-малко не се държи на асфалт по начин, имащ общо с идеята за слон в стъкларски магазин. Опасенията от силни колебания на каросерията или липса на достатъчно стабилност се оказват безпочвени - автомобилът се държи предвидимо и сигурно както по извънградските шосета, така и на магистрала, нивото на шум е абсолютно приемливо, а комфортът на интериора на предполага никакви реални компромиси. Двигателят с индекс 4N15 генерира 181 конски сили и 430 нютонметра и наред със сериозната тяга се грижи и за доста смислен разход на гориво, който в общия случай се движи в рамките на 8-9 литра на сто километра при смесен цикъл на шофиране. С което Mitsubishi L200 се доказва не само като корав всъдеход и солидна работна машина, но и като отличен автомобил за всекидневна употреба. Наред с казаното дотук, той продължава да бъде и едно от най-изгодните в ценово отношения предложения в своя сегмент.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Мелания Йосифова