Сравнителен тест на две корави машини, готови да се справят с всичко по пътя си
Когато асфалтът е в окаяно състояние или липсва напълно, когато трябва да се превозват или теглят тежки товари – именно тогава се връщаме към истинските корави машини, и напълно забравяме за модните шосейни SUV и кросоувър модели. Сравнение на новия Mitsubishi L200 и освежения Nissan Navara.
Определено не ни се иска някой ден да се обвиняваме, че сме спестили някоя наистина важна информация на вас, нашите читатели. Именно затова ще започнем със следното: в случай, че докато яздите камила тя се подплаши, не се опитвайте да я вкарате в правия път с помощта на юздите. Защото юздите са свързани с ноздрите на животното и ако ги дръпнете силно и рязко можете да го нараните, а с това само ще влошите още повече положението. Вместо това е по-добре да говорите успокоителни думи на камилата и да се опитвате да я накарате да върви в кръг, докато се измори. Ако не ви се получи – дръжте се здраво. Защото камилите могат да достигат скорост до 65 км/ч, така че най-добре е да скочите, преди камилата под вас да реши да ви демонстрира тази си способност. За целта извадете краката си от стремената, приплъзнете се надолу по гърбицата и скочете с отпуснати колена.
Сигурно ще попитате, какво по дяволите общо има това с новото L200 и освежената Navara? Всъщност може да има много общо – с такива автомобили човек може да отиде практически почти навсякъде, и да прави почти всичко. Включително и да тегли ремарке, превозващо камила, знае ли човек... L200 и Navara могат да теглят прикачен товар с маса до 3,1 и съответно 3,5 тона, полезният им товар е 932, респ. 962 кг, максималната дълбочина на газене достига 50, респ. 60 см, а пътният просвет се равнява на 20,5, респ. 21,9 см. Наред с това и двете машини разполагат с двойно задвижване и понижаващ режим на трансмисията. При Nissan системата 4x4 функционира без присецвания единствено при по-ниска скорост върху настилка с ограничено сцепление, а вместо механичен блокаж на задния мост се използва електронно управлявана система за изпращане на контролирани спирачни импулси. Mitsubishi са се постарали доста повече при тяхната система Super Select 4WD II – тук изразът „второ поколение“ звучи доста авторитетно, пък и така подобава за един корав всъдеход, който е на пазара от 1978 година и вече е в шестатата си генерация. Задвижването на предния мост може да бъде активирано при скорост на движение до 100 км/ч, като двойното предаване работи идеално при всякакви скорости. Разпределителната трансмисия с вискосъединител стандартно изпраща 40 процента от въртящия момент към предните колела и 60 процента към задния мост. При блокиране на централния диференциал съотношението се фиксира на 50 : 50 процента. При Nissan равното разпределение на тягата между двата моста е константа.
Подготвени за всичко
Колкото по-труден е теренът, колкото по-тежък е товарът, колкото по-неблагоприятно е времето – толкова по-ярко изпъкват предимствата на тези машини. В своите двойни кабини те осигуряват достатъчно място за до петима души, но ако трябва да бъдем обективни, седенето на задните им седалки изобщо не може да се нарече удобно или приятно. Иначе интериорите и на двата модела са прагматично обзаведени, с малко хромова украса тук-там. Подредбата е логична, а високата позиция на седене осигурява добър обзор – въпреки това обаче при маневриране в тесни пространства камерите са просто безценни. Докато от Nissan с еуфория ни осведомиха за предимствата на новата инфо-развлекателна система при освежения си модел, от Mitsubishi ни изненадаха с L200, който на практика няма вградена навигационна система. Вероятно за да подчертаят, че автомобилът им се справя най-добре там, където пътища и без друго няма.
Което пък идва да ни напомни, че истинските пикапи като тези двата тук може да имат множество силни страни, но движението по асфалт и особено смяната на посоката на движение върху асфалт не е сред тях. Това не ни спря да ги подложим на класическите изпитания като слалом и тест за смяна на лентата с висока скорост – напълно очаквано, и двата автомобила бяха поразително бавни, но все пак безопасни, благодарение на безкомпромисните намеси от страна на ESP. Не е изненада и сериозното накланяне на каросерията в завой – явление, което при Navara се усеща по-плашещо, отколкото в L200. Честно казано, бързите маневри между конусите с тези два пикапа напомнят на прословутия лаф за камилата и игленото ухо.
По пътищата с повече завои е наложително човек да си изгради добър усет за скоростта, с която може да бъде взет даден завой – защото в противен случай ще имате нужда от много пространство, докато вкарате автомобила обратно в правилната посока. При активирано двойно задвижване L200 показва доста по-слаба склонност към недозавиване, отколкото Navara. За разлика от L200, който остава верен на класическия твърд заден мост с листови ресори, Nissan залага на многозвенно независимо задно окачване и обещава „култивирано усещане при шофиране“. Ако трябва да бъдем напълно откровени обаче, настройката на окачването по удивителен начин успява да съчетае липса на комфорт с невъзможност за прецизна управляемост – несъмнено кормилната уредба също има принос за последното. Navara подскача отривисто върху всякакви неравности – без значение дали са малки или големи.
Време за разклащане
Фактът, че L200 получава повече точки при оценката на окачването и управлението, не бива да ви създава илюзии, че той се държи едва ли не като лек автомобил. Но е факт, че поведението му е доста по-цивилизовано спрямо това на Navara. Същото важи и за оценката на спирачките – L200 не спира особено добре, но резултатите му не са толкова драматично лоши, колкото на Navara. Макар че в рамките на фейлифта моделът на Nissan получи по-големи дискове отпред и дискови вместо барабанни спирачки на задния мост, сега той спира дори още по-зле, отколкото преди обновлението. Което с оглед на максималното допустимо тегло заедно с прикачен товар от 6130 кг (L200: 6150 кг) не е никак добре.
2,3-литровият мотор на Nissan е получил увеличено до 2200 налягане на впръскване на горивото и под съпровода да грубоватия си тембър ускорява пикапа до 180 км/ч, само че седемстепенният автоматик на моменти се оказва неочаквано опърничав. Например на магистрала поради неясни причини той нерядко задържа на шеста предавка, което може да бъде коригирано единствено чрез ръчна намеса.
За целта L200 разполага дори с планки за ръчна смяна на предавките от волана. Намек за динамика? Не точно, макар че 2,2-литровият двигател на Mitsubushi хармонира доста добре с шестстепенната автоматична трансмисия. За да следва плътно разполагащия с 40 к.с. и 50 Нм повече Nissan обаче, на L200 му се налага да се напрегне доста – което личи и от по-високия му разход на гориво (10,6 срещу 9,9 л/100 км).
Принципно и двата модела биха могли да бъдат разкритикувани заради скромния избор от асистиращи системи – Nissan например не разполага даже и с елементарен асистент за наблюдение на мъртвата зона. От друга страна, колко полезен би бил този асистент, ако нейде из пустинята ви задмине препускаща камила? Най-вероятно – никак.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. MITSUBISHI
Не, не си мислете, че L200 печели сравнението, защото при него всичко се случва по-гладко. Той финишира първи основно заради по-малко слабите си спирачки и заради по-ниската си цена. Като цяло моделът е малко грубоват, но доста забавен за управление.
2. NISSAN
Не, не си мислете, че Navara не разполага със сериозни предимства. Той може да носи и тегли повече товар и харчи по-малко. Но за сметка на това е още по-непохватен на пътя. А спирачките му наистина не са никак добри.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман
СРАВНЯВАНИ АВТОМОБИЛИ
MITSUBISHI L200 DC 2.2 DI-D: 150 к.с., 400 Нм, 3100 кг прикачен товар, от 69 990 лв., базова цена на моделната серия 62 990 лв.
NISSAN NAVARA DC 2.3 dCI: 190 к.с., 450 Нм, 3500 кг прикачен товар, от 70 500 лв., базова цена на моделната серия (DC) 63 000 лв.