Mitsubishi Outlander: Комбинаторът

Всъщност наименованието на този автомобил е леко подвеждащо. Независимо че когато стане дума за високопроходими машини, марката Mitsubishi най-често се свързва с класическите корави всъдеходи в стила на Pajero, Outlander си остава представител на школата на градските SUV-модели, чието основно призвание категорично не е да се справят с тежки препятствия отвъд пределите на утъпканите пътища. Точно какъвто е случаят и при неговите основни противници като Toyota RAV4, Honda CR-V, Chevrolet Captiva и т.н., Outlander разполага със серийна система за задвижване на четирите колела предимно с оглед на доброто сцепление с настилката при всякакви метеорологични условия и следващото от това подобряване на активната безопасност - неща като незапомнен офроуд-талант тук не са дневен ред.

Затова и аналогиите с по-големия събрат Pajero се оказват излишни и напълно ненужни – без да претендира за място сред истинските всъдеходи, Outlander е един извънредно практичен и функционален модел с до седем места и гигантско багажно пространство, чието пълно натоварване изглежда почти непостижимо. Неговата долна част осигурява много нисък ръб на багажника, като самата тя може да издържи натоварване до 200 килограма.

С изобилието от черна пластмаса, интериорът може би не изглежда точно приветлив, но чувството за комфорт неимоверно се засилва след по-продължителното запознанство с неговите качества. Изработката е на добро равнище, материалите са достатъчно качествени, а специално върховото изпълнение на модела може да се похвали и с фини кожени тапицерии. Не съвсем добро впечатление създава единствено лекото проскърцване на някои от пластмасовите детайли при движение по разбити участъци. От ергономична гледна точка, кокпитът е подреден наистина безупречно – големите бутони за управление на автоматичната климатична инсталация трудно биха могли да бъдат направени по-удобно, а изключително широкият обсег на реглажа на седалката на водача позволява от нея да се открива отличен обзор не само към останалата част от движението, а дори и към предния капак. Управлението на системата за задвижване на четирите колела се извършва с помощта на голям кръгъл бутон, разположен точно пред лоста на шестстепенната трансмисия. Възможно е активирането на три режима на работа – класическо предно предаване, автоматично активиращо се задвижване на четирите колела (при регистриране на прибуксуване на предните колела, на помощ идва и задния мост), и модуса с означение 4WD Lock, при който съотношението на предавания към двата моста се заключва в едно фиксирано положение.

От гледна точка на икономията на гориво, вариантът за шофиране само с предни задвижващи колела логично се оказва най-удачен, но той като че ли е подходящ предимно за движение по магистрала или с висока скорост по междуградски пътища в добро състояние. Този извод е следствие от обстоятелството, че при каране по настилка с недобро сцепление или по-рязко ускорение, превъртането на предните колела се превръща в често срещано явление, а по този начин се влошава и сигурността в завой и стабилността на движението в праволинейна посока. Затова и е по-добре да изберете някой от режимите 4WD Auto или дори 4WD Lock, при които проблемът със сцеплението автоматично изчезва, а стабилността на пътя се подобрява неимоверно.

Окачването се справя отлично със задачата си и успява да осигури приятен компромис между комфорт и устойчивост на пътя. Пределите на възможностите му по отношение на возията проличават единствено при преминаване през особено груби неравности, а динамиката на пътя е впечатляваща за автомобил от SUV-категорията (солиден принос за последното има и прецизната работа на кормилната уредба). Накланянето на каросерията в завой е сравнително слабо, а при достигане на граничния режим, системата ESP (която при този модел носи означението (ASTC) се намесва малко грубо, но наистина ефективно. При движение в градски условия, мигновено впечатление прави буквално феноменално малкия за класа радиус на завиване от едва 10,4 метра - постижение, което почти няма аналалог сред конкуренцията.

Задвижването на Outlander DI-D е поверено на сам по себе си чудесния двулитров двигател от серията TDI на Volkswagen, който познаваме от множество модели на германския концерн. За съжаление обаче, разполагащият със 140 конски сили и 310 нютонметра агрегат не е най-подхоящото решение за тежащия около 1,7 тона SUV. Няма спор, че дори и поставен в тежка каросерия с неособено добра аеродинамика от подобен тип, специално при средните обороти, двигателят доставя впечатляваща (макар и далеч не толкова внушителна, колкото при модел от калибъра на Golf или Octavia) тяга. Сачо че в конкретния случай с Outlander, задачата на работещия с технология помпа-дюза мотор съвсем не е лека – късите предавки на шестстепенната трансмисия спомагат за оптималното оползотворяване на въртящия момент, но от друга страна в комбинация с високото тегло водят до почти перманентно поддържане на високи обороти, кеото пък от своя страна се отразява негативно на консумацията на гориво. Най-същественият недостатък на доста отдалечения от фините маниери на работа задвижващ агрегат обаче е неговата турбодупка, която докато при моделите на Volkswagen Group изглежда не толкова фатална и лесно преодолима, при Mitsubishi се превръща в ясно изразена слабост под 2000 об./мин и наред с леко непривичната работа на педала на съединителя създава редица неудобства при градско шофиране.

Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Борислав Петров