Представяме ви отборите в световния шампионат по мотоциклетизъм в клас MotoGP преди началото на сезон 2009.
Ducati Marlboro Team
Кейси Стонър бе най-бърз във всяка една от трите официални тестови сесии тази зима – през януари на "Сепанг" в Малайзия, след това на пистата “Лосайл” в Катар и преди две седмици на официалния тест преди началото на сезона в Херес, Испания, което му донесе още едно, четвърто BMW в колекцията. Най-важното е, че той бе изключително бърз веднага след излизането си на пистата. И на трите теста. Редуцирането на състезателния уикенд, както тренировките, така и самата квалификация, ще бъдат добре дошли за бившия шампион и за все още възстановяващата му се лява китка.
След последното състезание миналата година на пистата край Валенсия, австралиецът директно легна на хирургическата маса, тъй като контузията му изигра лоша шега във втората половина на миналия сезон и му попречи да се противопостави успешно на Валентино Роси. Сега обаче нещата са по-различни – Кейси е възстановен, или поне така твърди той, въпреки че и на трите теста тази зима почти не го видяхме да прави дълги серии от обиколки.
Намаляването на тренировките и времетраенето на квалификацията ще са му от полза, но дали ще може да задържи скоростта си за цяло състезание от 45 минути. Това е въпросът, чиито отговор ще научим в неделя вечер. Иначе новият мотоциклет на италианците – Ducati Desmosedici GP9, с изцяло карбонова рама и шаси е изключително бърз в ръцете на Стонър.
Бързият байк понякога е труден за овладяване. През миналия сезон Марко Меландри така и не успя да се пребори с чепатия характер на Desmosedici GP8 и за него годината бе пълен провал. Проблеми с възпитанието на своенравния италиански мотор продължава да има и новият съотборник на Стонър – Ники Хейдън. След първия път, в който се качи на байка, американецът сподели, че е имал чувството че мотоциклетът е напълно неуправляем. И ако Меландри се примиряваше със статуквото и просто казваше – „такива са нещата, това е максимума от мен”, Хейдън е решил да се бори с мотоциклета, за да докаже, че неслучайно италианците са му гласували доверие. Разбира се за бързината и възможностите на американеца ще се съди по изоставането му (поне на този етап) от Стонър, но това съвсем не означава, че и този сезон няма да видим победа от него. Малко вероятно е това да стане точно в стотната му Гран при на пистата “Лосайл” в Катар.
„Кейси наистина има забележителна скорост и то не само в сравнение с мен. Той прави така, че добрите пилоти да изглеждат посредствени. Знам какво означава да си по-добър с 1-2 десети, но той е по-добър с 6-7 десети от всички останали, което е наистина много. Кейси явно притежава някакъв специален подход към мотоциклета и когато е на пистата изглеждат като едно цяло.”
Fiat Yamaha Team
На пръв поглед изглежда, че подобренията по миналогодишния мотоциклет на Yamaha са само козметични, но на практика байкът е напълно различен. Така беше и миналия сезон и въпреки че тогава Валентино Роси бе по-бавен не само на правите отсечки от Кейси Стонър, той успя да го победи в борбата за титлата. Тази година мотоциклетът на Yamaha отново е отлично балансиран, двамата пилоти на заводския тим са доволни от него, но все още остава малко до достигането на пълния му потенциал. Това ще е и основната задача на „Доктора” и Хорхе Лоренцо. След зимните тестове на Катар от тима бяха категорични, че има върху какво да работят. На Херес все още мотоциклетът се развиваше и според думите на Вале и Хорхе на 100% машината ще е готова за европейските стартове.
Балансът е ключовата дума за мотоциклетите на Yamaha и това личи от близките времена на двамата заводски пилоти, но също така и от доброто представяне на Колин Едуардс и Джеймс Тосланд от тима на Tech 3, които също карат с Yamaha.
Роси изостава от най-добрите времена на Стонър във всеки един тест, но това изглежда не притеснява настоящия шампион. „Тестовете са за настройка на мотоциклета”, казва „Доктора”. Това, което му е необходимо е оспорвана битка за първото място, за да не загуби мотивация. След края на миналия сезон той обясни, че изгубените титли от Ники Хейдън и Кейси Стонър са го направили по-силен и концентриран. Сега вече той знае какво е да загуби титлата и след това отново да се пребори за нея.
Опасността ще дебне Роси не само на пистата в лицето на червения байк с №27, но и в съседния бокс. Лоренцо започна ударно 2008 година като новорбанец и спечели квалификациите в първите три състезания и победата в третия кръг на "Ещорил" в Португалия. Тази година испанецът се надява на повече от една победа и по всичко личи, че това няма да е невъзможно. Специалистите предвиждаха затруднения при адаптацията му към гумите на Bridgestone, но Хорхе бързо свикна с продуктите на японците и е с малко по-бавен от Роси.
Амбициите на отбора на Yamaha през този сезон е да намери място в първите три места в крайното класиране. Основният въпрос обаче е кои точно две места ще окупират Роси и Лоренцо и дали няма да им е малко по-трудно от очакваното.
Repsol Honda Team
Заводският отбор на Honda има неимоверни трудности в първите две години откакто в употреба са 800-кубиковите мотоциклети. Дали в края на третата година от използването им агонията на японците ще е приключила? Резултатите от зимните тестове ни подсказват негативен отговор на този болезнен за Repsol Honda въпрос.
В последната година лидерът на тима Дани Педроса падна тежко четири пъти и контузиите му попречиха да реализира своя потенциал. Всъщност мощното лоби на Honda да се премине към 800-кубикови машини имаше за цел да осигури смазващо предимство на Педроса, тъй като по-малките и близки по стил на управление машини до тези в 250-кубиковия клас трябваше да паснат идеално на 23-годишния испанец. Той обаче попадна в грешното време на погрешното място, а именно в годините, когато Валентино Роси е на върха на силите си, а от друга страна Кейси Стонър се адаптира далеч по-добре към капризния мотоциклет на Ducati и взе титлата преди две години.
През 2007 година Педроса не успя да свикне с 800-кубиковата Honda, а миналия сезон бе белязан от зверски падания за Дани в Малайзия, след това на пистата Ассен в Холандия, където навехна сериозно левите си рамо и коляно, при положение че бе лидер във временното класиране. От този момент насетне сезонът за него тръгна надолу, болката бе толкова силна, че Педроса не взе участие в състезанието в Индианаполис. След това отново падна още в първата обиколка на надпреварата на Филип Айлънд, но инерцията набрана в първата половина на сезона му позволи да завърши на трето място в крайното класиране.
В Катар той отново падна жестоко и отново върху проблематичните леви рамо и коляно. След петседмично възстановяване той отново е върху байка. Решението му да се върне на пистата е малко странно, при положение че все още изпитва страхотни болки, но като мотив за това той изтъкна, че не може да си позволи да изостава с 25 точки още в първото състезание за сезона, той като в края на годината това може да е решаващо. Дани се надява на няколко точици, но дали ще е в състояние да вземе нещо и дори да завърши пълната дистанция от 22 обиколки?
Проблемите на Педроса стовариха огромната отговорност по развитието на тазгодишната машина върху плещите на Андреа Довициозо. Италианецът направи забележителен първи сезон със Scot Racing Team и бе поканен да замести Ники Хейдън като заводски пилот в Repsol Honda. Все още Довициозо свиква с гумите на Bridgestone, но тази година не трябва да очакваме конфронтацията от миналите два сезона между Педроса и тогавашния му съотборник Ники Хейдън. Политиката ще трябва да остане на заден план. Това заяви новият директор на Honda Racing Corporation Шухей Накамото. „Ще има споделяне на телеметрични данни между екипите на двамата ни пилоти и няма да има никакви тайни. Все пак ние сме един отбор, нали така?” – попита риторично японеца и даде да се разбере, че няма да остави тима да се ръководи изцяло от мениджъра на Педроса – Алберто Пуиг, от когото Хейдън пропищя миналата година.
Успехът през този сезон на Repsol Honda е в ръцете на Андреа Довициозо или поне в първите няколко състезания, а ако контузията на Дани Педроса се влоши, което ни най-малко не му пожелавам, тогава италианецът ще трябва да се изправи срещу Роси, Стонър и Лоренцо.
Rizla Suzuki MotoGP
Две неща заслужават нашето внимание по отношение на зимната подготовка на Rizla Suzuki MotoGP. Първото е че светлосините байкове във всички сексии бяха доста напред в таблицата с резултатите, а второто е че Лорис Капироси и Крис Вермюлен искат още скорост. Молбата за повече скорост към инженерите на тима не е нещо необичайно, но този път тя идва заедно с надеждите, че тази година Suzuki ще бъдат много по-силни и конкурентоспособни отколкото в предишните сезони. Вярно е че резултатите на „бебешко синия тим” дойдоха при малко по-особени обстоятелства, включващи дъжд, при каквито Вермюлен спечели и единствената победа за отбора от 2001 година, но надеждата за подиуми е напълно реална.
Може би промяната на част от техническия персонал е ключа към успеха? Бившият полеви мениджър Шиничи Сахара се завърна в базата на отбора и според механиците точно това е причината за значителното подобрение, което се забелязва при Suzuki.
На 36 години Капироси вече не е най-възрастният пилот в решетката – това е завърналият се Сете Гибернау на 36 и половина. Бившият шампион в 125- и 250-кубиковите класове е не по-малко гладен за успехи отколкото по времето, когато караше за екипа на Ducati.
Вермюлен е малко по-умерен пилот, но притежава ли боеспособна машина е способен на яростна атака на първото място – нещо, което той демонстрира в последната си година в клас Супербайк през 2005 година, когато накара Трой Корсър да кара на ръба на възможностите си, за да спечели титлата.
Сезон 2009 изглежда ще отбележи завръщането на тима на Suzuki в компанията на Yamaha, Ducati и Honda. Пилотите на единствения базиран във Великобритания отбор са готови за това завръщане, остава само да получат нужната им за това машина.
Hayate Racing Team
Нито риба, нито рак. Така на кратко може да определим статуквото на отбора, чието име е Hayate Racing Team. Така се казва вече бившият заводски тим на Kawasaki, който в началото на януари се оттегли от участие в световния шампионат, но преговорите с Кармело Еспелета и Dorna Sports доведоха до компромисното решение – участие на тима с един мотоциклет, който в крайна сметка се финансира от Kawasaki. Световната криза надвисна над света на мотоциклетната Гран при и в един момент изглеждаше, че Honda и Suzuki също са пред угрозата да напуснат шампионата, но слуховете си останаха... слухове.
Черният небрандиран мотоциклет с №33 на Hayate Racing Team ще бъде в ръцете на Марко Меландри. Талантливият италианец не случи на отбор веднъж, че два пъти, че сега за трети път. 2007 година бе слаба за него, миналата направо ужасяваща и когато бе на път да намери своето място в екипа на Kawasaki, японците оттеглиха своята подкрепа. Миналата година тестовите пилоти на Kawasaki даваха чудесни времена и в някои от сесиите бяха по-бързи от регулярните пилоти на останалите отбори. Изглежда мотоциклетът Kawasaki Ninja ZX-RR е загубил част от скоростта си, но Марко Меландри дава задоволителни времена и нищо чудно редовно да взима точки, а защо не и редовно да влиза в топ 10 към средата на сезона. Дванайстото място на Херес преди 2 седмици е стъпка в правилната посока за италианеца и полузаводския тим на Kawasaki.
LCR Honda MotoGP
Един от най-добре управляваните отбори в питлейна – този на бившия ас в 125-кубиковия клас от края на 90-те години на миналия и началото новия век Лучо Чекинело със сигурност ще бъде ако не сред най-успешните, то поне сред най-обсъжданите през този сезон. Чекинело върна Playboy в моторния спорт след повече от десетгодишно отсъствие, но по обясними причини няма да видим игривите зайчета в пита на отбора на пистата “Лосайл”.
И тази година пилот на отбора ще е известния катастрофаджия Ранди де Пюние. Французинът е бърз, доказа го с подиум за Kawasaki преди две години, но през миналата записа няколко бързи обиколки и доста падания. Подобна слава имаше и Чекинело, така че шеф и пилот поне в това отношение си приличат. „Знам, че притежавам добър пилот” – каза за Ранди Лучо Чекинело.
На Херес Ранди бе 13-ти. Той може и повече, въпросът е да остане върху своя байк и да реализира мощността на ограничения си до 18 200 оборота в минута двигател на Honda.
Scot Racing Team
Базираният в Италия Scot Racing Team е доказал своите качества в по-малките класове, но започва втората си година в премиерния клас без своето протеже Андреа Довициозо, който вече е заводски пилот в Repsol Honda. За компенсация Honda осигурява байка на този тим, а пилот ще бъде Юки Такахаши. Японският отбор се надява, че Такахаши ще бъде този пилот, който ще донесе първата световна титла в големия клас за Страната на изгряващото слънце. Тази година Юки ще е единственият японец в стартовата решетка, но резюмето му до тук не е нищо особено – шест години след първия си старт в 250-кубиковия клас той има само две победи. В негова защита са няколкото контузии, които до сега му попречиха да разгърне пълния си потенциал. Тази година ще има тази възможност при големите, но честно казано никой не очаква от него нещо повече от това да се бори да не е на последната позиция.
San Carlo Honda Gresini
Тони Елиас е един от малцината пилоти, които не само успяха да победят Валентино Роси, но постоянно създава главоболия на титулования италианец със своя характерен стил на отваряне на завоите. Всъщност веднъж дори точно по този начин Елиас извади Роси от пистата и това е причината Вале да не долюбва испанеца. Талантливият испанец бе възнаграден от Honda със заводска машина и през настоящия сезон трябва да оправдае делегираното му доверие с добри резултати с отбора на бившия световен шампион в клас 125 куб. см Фаусто Грезини.
През сезона предстои да видим кой е по-добре подкрепян отбор от заводските – тима на Грезини или този на Tech 3 от Yamaha. Проблемът на Honda, но не и на San Carlo Honda Gresini е, че Довициозо все още изпитва трудности с адаптацията си към заводската машина на японците.
Испанецът гласува доверие на младия пилот от Сан Марино Алекс де Анжелис във втората му година в отбора и въпреки че той не разполага със заводски подготвен мотоциклет е способен да поднесе изненади.
Grupo Francisco Hernando
Новият отбор изграден около Сете Гибернау е един от най-колоритните в падока. От една страна в двете години, в които не бе в кервана на най-бързите, Гибернау бе сред най-обсъжданите хай-лайф личности в Испания. Сете е единственият сериозен конкурент, който успя да притесни Валентино Роси в началото на десетилетието, но не успя да го победи. Сега Гибернау се завръща, но амбициите му определено не се простират до победи и дори подиуми.
Още по-скандален е собственика на тима - Франсиско Ернандо. Испанецът известен на Иберийския полуостров като копачът на канали предизвика политически скандал с подкрепата си за президента-диктатор на богатата на петрол западно-африканска държава Екваториална Гвинея – Теодоро Обианг Н`Гуема М`Басого. Ернандо и въпросният М`Басого в момента реализират огромен строителен проект и логото на Екваториална Гвинея трябваше да краси мотоциклета на Гибернау. За всеобща радост (или поне за демократичната част от света) това не се случи, или поне не на този етап.
На теста в Катар Сете контузи рамото си и пропусна теста в Катар в началото на март, което не беше добре за най-възрастният пилот в „Кралския клас”. Все пак опита му с настоящите 800-кубикови машини не е голям, въпреки че миналото лято направи няколко теста за Ducati в опит да помогне в развитието на байка и най-вече на Марко Меландри. Тогава обаче си пролича, че Сете отново може да е бърз и се заговори за връщането му сред най-бързите пилоти на две колела. Малко по-късно слуховете се оказаха верни и ето го сега отново на стартовата решетка, при това отново с машина на Ducati. За последно той се състезава с 990-кубиков мотоциклет с доста по-малко електронна помощ за пилота, нещо, с което ще трябва да свиква този сезон. Дали обаче „старото куче” е в състояние да заучи „новите номера”? Интересен въпрос, отговорът на който ще е повече от любопитен...
Pramac Racing Team
След оттеглянето на Луис Д`Антин отборът на Pramac Racing се управлява от техническия директор Фабиано Стерлачини и мениджъра Феликс Родригес. В края на миналия сезон напуснаха Тони Елиас и Силвен Жинтоли и техните места през 2009-та се заемат от новобранците Мика Калио и Николо Канепа. Финландецът показва светкавична адаптация към големите машини и за сега е втори по скорост от петимата пилоти с Ducati, като отстъпва единствено на Кейси Стонър. 26-годишният пилот е една от малкото надежди на северната страна да върне част от блясъка на финландците от началото на 70-те години на миналия век. Сънародникът на славния Ярно Сааринен е далеч от неговата слава, но ако продължи през целия сезон да е толкова бърз, нищо чудно догодина да го видим до Стонър в заводския тим на Ducati.
Тестпилотът на Ducati от миналия сезон Николо Канепа е един от най-бързо прогресиращите пилоти и за разлика от останалите новобранци до сега не е стартирал в състезание от световния шампионат в по-малките класове. През 2007 г. той спечели титлата в клас Суперсток 1000 в шампионата по Супербайк и бе възнаграден с ролята да развива машините на италианския отбор за MotoGP и световния шампионат по Супербайк. На Канепа обаче му липсва опит в битката с далеч по-опитни пилоти и явно този сезон ще се учи, докато Калио вече дава заявка за нещо повече от титлата „Новак на годината”.
Monster Yamaha Tech 3
Една идея по-назад от заводските машини и вниманието на японските инженери, в никакъв случай не означава, че пилотите на тима – двукратните световни шампиони от Супербайка Колин Едуардс и Джеймс Тосланд ще се примирят с ролята си да свирят „втора цигулка”. Двамата го показаха миналата година, в по-голяма степен бившият съотборник на Валентино Роси – „Тексаското торнадо” Едуардс и в по-малка степен британеца Тосланд. 28-годишния Джеймс обаче си хареса инженера на Колин и реши да го придърпа в своя екип, което обаче стана причина напрежението между двамата да ескалира до максимална степен. Миналата година стена разделяше боксовете на Роси и Лоренцо – двамата просто караха с гуми на двамата производители – съответно на Bridgestone и Michelin, не че не се разбираха. Този сезон подобна стена отделя боксовете на Едуардс и Тосланд, които не само че не си говорят, а дори и едва се понасят – два остри камъка, които няма как заедно да сработят и да „мелят брашно”. Желанието на всеки от тях да бъде по-добър от съотборника си води тима напред, но двете тежки катастрофи, които претърпя Тосланд дръпнаха британеца назад и явно той още не може да се възстанови от тях, а ако към това прибавим и по-трудното му свикване към гумите на Bridgestone, то по-слабите му времена от тези на Едуардс са обясними. Британецът обаче няма да се примири с това да вижда гърба на Колин и ще даде всичко от себе си да бъде на всеки старт поне едно място пред него.
Отборната тактика в този тим е неуместен израз, така че не очаквайте единия пилот да подкрепя другия каквото и да се случи. Изглежда единственото правило, към което трябва да се придържат е да не се извадят един-друг от някое състезание. Знаейки за отношенията им ще е цяло чудо ако това не се случи поне веднъж този сезон.
Текст: Десислав Григоров