Заглавието на тази статия не трябва да звучи фамилиарно или неуважително към прочутия дизайнер, а да изрази чувството на близост и духовно родство, което човек изпитва, когато прекара един следобед със своя идол.
У дома имам витрина с автомобилни модели. Там в мащаб 1:43 са представени много от неговите творби в любимите ми цветове: 500 SE в кипърско зелено, 190 E 2.3-16 в опушено сребристо, 300 E в сребрист бодил, 600 SL в морскосиньо, 400 SE в алмандиново червено и S 500 в обсидианово черно. Наредил съм ги звездообразно около C 111 от 1970 г. Суперспортният автомобил с четирироторен ванкелов мотор с 350 к.с. е най-сензационното творение на Бруно Сако. По отношение на цвета той не ми е оставил избор; оранжевият металик, кръстен от него със загадъчното име „бяла есен”, като късното бургундско вино, е декларативна стилова характеристика на C 111. Това вече не е просто цвят, а визуализиран сигнал за една революционна епоха в техниката.
Аз ценя високо Пининфарина, имам предпочитания към Джуджаро и харесвам екзалтираността на Загато. Но просто обожавам Бруно Сако. За мене той е повече от дизайнерска икона, той е моят идол. Може би поради това, че си го представям като мълчалива звезда, по-скоро интровертен и с по-скоро обикновена външност, но благословен с гениална творческа мощ и неподражаем усет за естетика. Събрал съм много неща от него и за него – статии в автомобилни списания, цели глави увлекателни похвални слова в скъпото лъскаво списание Car Styling. Няколко негови автомобила са паркирани в моя гараж. И разбира се, радвам се на всички проспекти за 39-те модела на Mercedes, за които той е отговарял като главен дизайнер на марката от 1975 до 1999 г.
Те започват с S-класата W 126 и след един дълъг период на бляскави стилистични върхове завършват с S-класата купе от серията C 215, появила се в годината на неговото напускане и поставила нови, гениални акценти с куполообразната си линия на покрива. Тя поляризира мненията на критиците, както преди нея провокативната простота на W 201, фаровете като очи на насекомо при C 140 или четириоката физиономия на Е-класата W 210. Още през 1991 г. обаче по повод на възприемания като прекалено масивен W 140 Сако изказва мнението, че „Добрият дизайн се нуждае от време, за да разгърне въздействието си; само тогава той ще бъде възприеман задълго като привлекателен; спонтанната красота остарява бързо.”
С началото на ерата Сако в Mercedes настъпва преход към функционален, аеродинамично акцентиран дизайн.
Бях видял Бруно Сако само веднъж, при това отдалеч. Случи се на Франкфуртския автосалон през 1979 г., когато демонстрираше пред избрани търговци чисто новата S-класа с един 280 SE с цвят инка червено. С точност почти до месец 39 години по-късно седя в моя 280 SE и пътувам на юг по магистрала A 81. Събрах кураж да го помоля за среща и той спонтанно каза „Да” – понеже пиша много за неговите автомобили и съм негов фен. Но все още не знае в колко голяма степен. Автомобилът е полиран до пълен гланц, а аз нося най-хубавото си сако, не съвсем ново, но материята е кашмир с коприна на Fratelli Tallia di Delfino.
И двамата караме W 126
Аз съм нервен, уговорил съм среща с Бруно Сако в любимото му италианско заведение Ristorante Da Signora в комплекса Motorworld в Бьоблинген. Докато маневрирам с автомобила на изхода, се питам: „Как ще тръгнат нещата с моя идол, ще установя ли добър контакт с него, дали няма да се окаже съвсем различен – суетен или дори надменен? Той скоро ще навърши 85, дали пък няма да изпадне в старческо благодушие или дори в бащински поучения?” Дошъл съм твърде рано, но същото прави и той. С решителен маниер насочва своя 560 SEC с 279 к.с. и цвят „тъмносиньо 904” към свободното място за паркиране отсреща.
Оживено обсъждане на дизайна върху обект в мащаб 1:1. Този Mercedes 560 SEC (вижте снимката в началото) принадлежи на Бруно Сако. Алф Кремерс е възхитен от стилистичната хармония на купето.
И аз показвам решителност, приближавайки се към него с думите: „Добър ден, господин Сако. Много се радвам, че дойдохте.” Това не прозвуча особено оригинално, мисля си аз, но не добавям, че дълго съм очаквал този момент. Той казва: „Виждам, че сте докарали седана, от първата серия, с шестцилиндров мотор, вижте колко добре се допълваме.” Сако носи тъмен двуреден костюм с тънки райета от Ermenegildo Zegna, на дясното му рамо виси чанта от благородна черна кожа. „Това кафяво обаче подхожда повече на някой дизел, отколкото на S-класа.“ Аз отговарям почти раболепно само за да установя някакъв мост между нас: „И вашето тъмносиньо, господин Сако, е много необичайно, нали при 560 SEC сериен беше металикът, освен това, ако съдя по сивата ви кожа, и двамата харесваме светъл интериор и тъмен външен цвят.
Известно време обсъждаме нашите автомобили. Сако е изненадан от големия пробег на моя кафяв приятел и констатира, „че изглежда много добре за своите 330 000 километра”. Дизайнерът разговаря с обмислени и внимателно формулирани изрази, единствено звучното „Р” издава италиански акцент. Докато се храним, аз губя своята плахост и го питам за старите времена в Mercedes. Той разказва живо за атмосферата в отдела за стилистика през 60-те години с авторитарния Карл Вилферт, артистично изтънчения Пол Брак и интровертния Фридрих Гайгер, успешно създал проекта на столетието 300 SL, чийто усет за декоративно орнаментиране отново се съживил през 70-те години.
S-класата W 126 е първият автомобил, носещ ясния естетически почерк на Бруно Сако.
„Приблизително на всеки десет години ние в Mercedes променяхме основната си стилистична концепция. Аз изразявах редуцирания стил на 80-те и 90-те години, тогава ставаше дума за аеродинамика и функционалност без хромова украса.” С удоволствие си спомня за „действителната духовна близост и съвместна работа с шефа на развойната дейност и по-късен председател на управителния съвет Вернер Брайтшверт.
Не искал тези дръжки
Отново излизаме навън, при нашите автомобили, и ги обсъждаме на живо, сравняваме първата и втората серия, купето и седана, докато напълваме главите си с приказки. Най после имам възможност да дам свобода на сложните си мисли относно дизайна на Mercedes. Още не мога да повярвам, че моят идол стои пред мен и отговаря на всичките ми въпроси. По повод на неговия 560 SEC философстваме на темата за красотата на купетата без средна колонка, за „дъските на Сако” – широките пластмасови защитни панели, за съжаление, наречени на него. Това го ядосва, защото не ги одобрявал и се съгласил с тях едва когато ги направили цветни. „Също и недодяланите дръжки на вратите при SEC бяха наложени от развойния отдел против волята ми”, констатира Сако днес.
Бруно Сако харесва повече W 126 след фейслифта. Първата серия, от която произхожда моят 280 SE, му изглежда все още прекалено орнаментирана. И двамата обичаме контраста между тъмен лак и светъл интериор.
И за двама ни купето е върховно изпитание за майстора, най-висшата форма на дизайнерското изкуство, а един неокласически Mercedes без тонирани стъкла е направо невъзможен. Харесваме елоксираните в хематит рамки на прозорците, емоционални цветове, като пайетночервено, берил или розово дърво, и смятаме, че модернизацията от 1985 година е направила 126 несъмнено по-добър. „Най-после изчезнаха бароковите алуминиеви джанти Fuchs, на които управителният съвет държеше с желязна упоритост в продължение на 15 години.” Също така се борил и с прекалено големите волани; облечени с кожа, те са по-малки и той ги намира за поносими. Докато говорим, очертаваме с ръце формите на почти всеки детайл от SEC.
Сако посочва светлинния ръб под линията на прозорците, който не е бил предвиден в проекта: „Автомобилът е достатъчно елегантен, той няма нужда от това помощно средство.” Някъде по средата на нашия вълнуващ диспут върху дизайна той ми предлага да си говорим на „ти”: „Наричай ме просто Бруно.” А накрая поставя своя автограф върху титулната страница на моя проспект на Mercedes за V8 версиите на ранните W 126, отпечатан под номер 0380: „Бруно Сако за Алф”.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Харди Мучлер
Отблизо
Бруно Сако е роден на 12 ноември 1933 г. в Удине, провинция Фриули, Северна Италия. След следването си в Политехническия университет в Торино създава първите си проекти за Ghia и Pinin Farina. Кариерата му в Mercedes започва през 1958 г. От 1975 г. ръководи главния отдел за стилистика, а от 1987 до 1999 г. е директор на направление Дизайн.