В най-големия музей на Rolls-Royce ви очакват изненади, за които не сте подготвени.
След като излиза от Дорнбирн, шосето лъкатуши нагоре покрай река Дорнбирнер Ахе, навлизайки все по-навътре в планината. Тъкмо когато започваме да се съмняваме в здравия разум на навигацията, стигаме до малък площад с хубава странноприемница, а наблизо се извисява местната забележителност – великолепна секвоя.
Впрочем от десетина години махалата Гютле има и друга гордост, която привлича поклонници от много страни. В бившата предачна фабрика е уреден най-големият музей на Rolls-Royce в света, който всъщност е основната цел на нашето посещение.
Сградата е паметник на австрийската промишлена култура
Прекрачваме входа на голямата триетажна сграда, която отдавна е станала част от промишлената история на Австрия. Оттук през 1881 г. император Франц Йосиф І провежда първия телефонен разговор в Австро-унгарската империя. Днес, веднага след като отминете рецепцията, попадате сред десетки мълчаливи великани, чиито посребрени решетки с форма на античен храм ви карат да изпитате благоговение, което няма да ви напусна през цялата обиколка на музея. Тук няма два еднакви автомобила, тъй че се стараете да разгледате всеки, а пътеката между тях постепенно ви отвежда към един кът със стари машини и разглобени двигатели. Това е работилницата на Фредерик Хенри Ройс от началото на миналия век – с истинските оригинални машини, закупени в Англия и монтирани тук. И представете си – машините работят! Същото важи и за работилницата за реставрация, където можете да видите на живо как се разглобяват и ремонтират близо 100-годишни автомобили и как по старите чертежи се изработват липсващи детайли.
Залата на славата
И докато търсите думи да изразите възторга си от това уникално зрелище, ви подсказват, че все още не сте видели най-интересното, което е на втория етаж – „Залата на славата”.
В просторното помещение са изложени само модели Silver Ghost и Phantom, произведени или по-точно изработени, между двете световни войни. Изкуството на каросерийните майстори е сътворило забележителни подвижни паметници, от които струи имперско достолепие и разкош. Тук няма случайни експонати – всеки един е произведение на автомобилното изкуство и подобно на други шедьоври има собствена история. Почти всички са били притежание на известни аристократи и знаменитости и в тях като собственици или гости са пътували прочути мъже и жени от времето, когато Британската империя все още се е простирала по целия свят и в нея слънцето никога не е залязвало.
Величественият Phantom III (1937) на кралица Елизабет (майката на Елизабет ІІ, известна като Куин Мам) вместо обичайната фигура на Spirit of Ecstasy носи върху радиатора си статуетка на покровителя на империята св. Георги Победоносец. Близо до този монумент е синият Phantom на сър Малкълм Кемпбъл, поставил сухопътен рекорд за скорост с автомобила Bluebird. Очевидно за британския спортсмен синият цвят е нещо като фирмен знак.
Светлосин с гълъбов оттенък е Phantom II на принц Али Хан и неговата съпруга актрисата Рита Хейуърт. Малко по в края е пясъчножълтият открит Phantom Torpedo Phaeton на испанския диктатор Франсиско Франко. Тук е автомобилът на Лорънс Арабски – не истинският, а филмовият, както и разкошният червен открит Phantom I, използван от крал Джордж V при сафаритата из Африка. Впрочем той е на третия етаж...
Гости в чайната
След цялото това великолепие вече смятаме, че нищо не може да ни учуди, затова се качваме на третия етаж, наречен скромно „чайната”, повече заради пълнота на впечатленията. И тук обаче ни очаква изненада. Масите на чайната, която може да се превърне и в луксозен ресторант, тъй като в единия край има кухня, бар и всичко необходимо, включително вино с марката на музея, са разположени сред витрини, в които наред с викторианските сервизи и други експонати от бита на епохата са наредени фарове, контролни уреди, маркучи и други резервни части за Rolls-Roycе. За особената атмосфера в салона допринасят изложените мотоциклети, детски играчки, принадлежности за пикник и само два автомобила – червеният, с който е ловувал Джордж V, и един великолепен открит New Phantom Open Touring Car, чиято каросерия е сътворена в далечния Сидни от майсторите на Smith&Waddington. В задната му част може да се види разкошно барче с прибори и няколко вида напитки – само по себе си произведение на изкуството.
Семеен бизнес
Сигурно вече сте се запитали кой е съградил това светилище на прочутата английска марка – дали зад този музей стои някой богат колекционер, фондация от приятели на Rolls-Roycе, или пък държавата? Отговорът е неочакван, но това не прави нещата по-малко интересни. Всъщност музеят е семейно предприятие и всичко тук е събрано, реставрирано, излагано и поддържано с усилията на едно семейство от местни хора – Франц и Хилде Фоние и синовете им Франц-Фердинанд, Йоханес и Бернхард. Разговорът със средния син, Йоханес, млад мъж с открито лице и чаровна усмивка, разкрива историята на една силна страст към автомобилите и към Rolls-Roycе, видяна през погледа на едно момче, израсло в необикновено семейство.
Rolls-Roycе в детската стая
„Родителите ми основаха музея като частна, даже бих казал домашна колекция преди около 30 години. Тогава живеехме в едно малко село на около 20 километра оттук. Автомобилите държахме в самата къща, например в стаята, където спях, също имаше Rolls-Roycе. Баща ми се нуждаеше от място, затова събори стената, вкара автомобила – беше един Phantom – и после пак я иззида. През цялото ми детство колата стоя там, имаше и една на тавана, а басейнът на двора май никога не е бил пълен с вода, защото в него постоянно имаше автомобили. За нас, децата, това беше, разбира се, много интересно. Бяхме три момчета, но не си спомням да сме имали бавачка. Когато мама я нямаше, татко настаняваше нас, по-малките, в кошовете на мотоциклетите и ние го гледахме как работи по някой Rolls-Roycе. Изглежда сме поели любовта към автомобилите още с майчиното мляко и затова всички имаме бензин в кръвта.”
„Ако спечелиш пари, купи си крава!”
Все пак остава открит въпросът как е започнало всичко, затова разказът се връща десетилетия назад. „Може би за всичко е виновен дядо ми, който бил селски стопанин и не одобрявал никакви излишни разходи. Затова забранил на татко да си купи автомобил. „Ако спечелиш пари, купи си крава, а не кола!”
Забраненият плод винаги е най-сладък и скоро Франц Фоние не само си купува автомобил, но и открива ремонтна работилница за престижни марки, чиито сложни конструкции изискват интелигентност и умение. Воден от пиетета към автомобилите като творения на човешкия гений, той постепенно се съсредоточава върху марката Rolls-Roycе и поддръжката на моделите от 30-те години. Така лека-полека си създава връзки по целия свят и от един момент нататък знае къде се намират и кой притежава почти всички екземпляри от онази епоха. „От време на време, когато някой Rolls бил обявяван за продажба или когато сменял собственика си (първите притежатели вече са били на преклонна възраст), баща ми успявал да го купи и така поставил началото на малка сбирка, на чието разрастване по-късно станах свидетел. Налагаше се много от автомобилите да бъдат реставрирани, но повечето запазваха оригиналния си вид, т.е. ограничавахме се с минимална реставрация. По-голямата част от тях са в движение, но не изглеждат като нови. Започнаха да идват хора, които ни молеха да ги возим на сватбите им с Rolls-Roycе, както и за други представителни цели, и така постепенно хобито започна да се превръща в професия.”
Сбирката се превръща в музей
Към средата на 90-те години колекцията вече е налице, но това е частен домашен музей и семейството решава да потърси друга сграда, където да го направи достъпен за публиката. Днес той е известно място за поклонение на адептите на марката и в целия свят знаят за музея на Rolls-Roycе в Дорнбирн.
Сградата е стара предачна фабрика, в която машините били задвижвани с водна сила – отначало директно, а после с ток, произвеждан от турбина. До 90-те години постройката е запазена в стария си вид и семейство Фоние я избира, защото атмосферата в нея е много подходяща за автомобилите от музея. Съществуват обаче и неудобства. „Ние ремонтираме и поддържаме сградата, но тя не е наша, затова не можем да правим големи промени. Асансьорът е малък и автомобилите за втория и третия етаж трябва да се качват разглобени. Това прави три седмици работа за всеки автомобил.”
Всеки умее да прави всичко
Макар да ни е трудно да повярваме, че толкова малко хора могат да се справят с толкова тежки задачи, спокойният тон и ведрата усмивка на Йоханес Фоние ни подсказват, че поговорката „работата си намира майстора” не е лишена от смисъл. Очевидно тези хора умеят да работят и не смятат това за твърде обременително.
„Цялото семейство работим тук – тримата братя и разбира се, родителите ни, които още работят. Баща ми сега прави неща, за които никога не му е стигало времето – прототипи, експериментални автомобили и т.н. Имаме още няколко служители, но не са постоянен брой и общо тук никога няма повече от 7-8 души. Долу видяхте жена ми; тя също е тук, макар и не всеки ден – имаме две деца, на три и на пет години, и се налага тя да е с тях.
Иначе си разпределяме работата, но по принцип всеки трябва да може всичко – реставрация, архиви, поддръжка, работа с посетители и т.н., за да замести някого или да помага, когато е нужно.
„На посетителите им е интересно да гледат как ние работим”
Днес сме натрупали голямо ноу-хау не само по отношение на реставрацията, но и относно местата, където могат да се намерят определени части. Работим главно за музея, по-рядко за външни клиенти. За посетителите е много интересно да гледат, докато ние реставрираме, затова работилницата е част от музея. Можем да помагаме на външни клиенти с части, чертежи и други неща, които баща ми е събирал от 60-те години насам. Поддържаме връзка и със заводите в Кру, които сега са собственост на VW, както и с новия завод на Rolls-Royce в Гудууд. Самият аз работих известно време за Bentley Motors, а брат ми Бернхард, който е завършил автомобилостроене в Грац, също работи няколко месеца в конструкторския им отдел. Въпреки близките си връзки обаче нямаме никакви финансови ангажименти към днешните Rolls-Roycе и Bentley и сме напълно независими.
Господин Франц Фоние, изглежда, притежава уникална дарба да убеждава хората да се разделят със своя Rolls-Royce. Характерно за аристократите е, че дори да изпитват нужда от пари, те много трудно го признават. Преговорите за автомобила на Куин Мам например продължили 16 години. Всеки път, когато бил близо до мястото, където живеел собственикът – много опърничав и дръпнат човек – Франц Фоние го навестявал, за да прегледа автомобила и да намекне, само да намекне, че би се радвал да го притежава. И така, година след година, докато най-после успява.
„Почти всичко сме направили със собствените си ръце”
„Майка ми също беше заразена с любов към Rolls-Roycе, може би затова и ние децата споделяме същия ентусиазъм. Без нея баща ни вероятно нямаше да стигне толкова далеч. Защото навремето никак не им беше лесно. Представете си какво означава един домашен музей с кола в спалнята да се превърне в това, което виждате. Лишавахме се от доста неща, а се налагаше да работим много, защото правехме почти всичко със собствените си ръце. Витрините, които виждате наоколо, са изработени от нас. Мебелите сме ги реставрирали в продължение на години. Може би сте забелязали, че на първите снимки след откриването на музея помещенията са много по-празни, обзавеждането им отне доста години. Работехме всеки ден, почти нямахме ваканции, всичко се въртеше около музея.”
Посещението ни е към края си, но остават още незададени въпроси – за десетките приключения около купуването и реставрирането на автомобилите, но и за хилядите часове труд, пропуснатите почивки, а и други неща, за които не е удобно да се пита.
Младият мъж обаче сякаш е прочел мислите ни, затова отбелязва с обичайния си спокоен тон: „Не можем да си позволим да харчим много пари, но имаме толкова работа, че не ни остава и време за това.”
Текст: Владимир Абазов
Снимки: Rolls-Royce Museum Franz Vonier GmbH