Три седана от висок клас: Citroën D Spécial, Mercedes-Benz 230.6, Jaguar XJ6 4.2
Популярните модели, представителни за автомобилните нации Германия, Франция и Англия, сравняват своите сили, чар и възможности. Citroën D Spécial, Mercedes „черта-осем” и Jaguar XJ6 въплъщават по образцов начин креативното инженерно изкуство на родните си страни.
Тези три автомобила просто не биха могли да бъдат по-различни един от друг. Трима класици, архетипни за автомобилостроителното изкуство на родните си страни. Три модела, които следват клишета, потвърждават предразсъдъци, поляризират мнения и будят възхищение. Citroën DS, Jaguar XJ6 и Mercedes „черта-осем” символизират изконно съкровени светове на автомобилно изживяване. Те се простират от интелектуалната френска авантюра през нетрайната британска висока култура в машиностроенето до германския стремеж дори от един средно голям седан да бъде направен най-добрият автомобил в света.
La Déesse, „богинята”, се самоопределя чрез своя вълнуващо футуристичен аеродинамичен корпус, съчетан с авангардна техника. Тя окъпва в хидравлика и изплаква до такава мекота комфорта на окачването и всички усилия по управлението, сякаш постоянно ви возят в памук върху някое облаче на седмото небе. Само че неравномерно работещият, остарял четирицилиндров мотор, лишен от всякакъв финес с изключение на една наполовина модерна цилиндрова глава, отново приземява DS и смъква от небесата привидно съвършената „богиня” – точно така, както го правят нейното по френски небрежно отношение към качеството на изработка с всевъзможни примитивности, като лишени от рамки прозорци, безразборно пръснати нестабилни превключватели и широки цял пръст фуги.
Аристократичният естет
Дори в предпазливо и не във всички детайли модернизираната от Pininfarina каросерия на третата серия, Jaguar XJ6 остава до голяма степен верен на формалната естетика. На него дължината му отива особено добре, допълнена от импозантните му пропорции – много широк и много нисък. Тази представителна скулптура на автомобил намира своя хармоничен завършек в нежно стесняващата се задна част. Облеченият в дърво и кожа интериор излъчва солидността на английска гостна с камина. Но това е една красива привидност – естествените материали стават наистина първокласни едва при скъпия брат на Jaguar – Daimler, докато тук много превключватели и лостчета се усещат при пипане като евтини и нестабилни.
В замяна на това задвижването и ходовата част са блестящи. Тяхното конструиране е отнело много усилия и средства, а резултатът се усеща като тих, мощен и неимоверно комфортен. В никакъв случай спортен, защото амбициозно конструираният монумент с два разпределителни вала под източения преден капак е прекалено дългоходов. Състезателният жребец е трябвало да бъде опитомен до кротките 48 к.с. литрова мощност. Това отговаря и на провинциалното ниво на „селския” мотор на DS.
Mercedes „черта-осем”, като мек и култивиран шестцилиндров модел 230, но вече на път към S-класата, има репутация на изцяло невъзмутим, солидно конструиран и изключително надежден автомобил. Неговата стигма звучи като „изискана скука”, или още по-зле – „много хубавичък”. Със семпли и хармонични линии, той разкрива своята сдържана красота едва от втори поглед. Величествената S-класа от модела W 108 несъмнено е била стилистичният образец при създаването му. Почеркът на Пол Брак, проектирал също „пагодата” и 600, намира отражение в много детайли, от плавната закръгленост на предния капак до красиво ошрифтените контролни уреди.
Нашият модел превъзхожда царувалата от 1965 до 1972 г. S-класа с модерния си заден мост с коси носачи, който носи сериозни предимства по отношение на сигурното поведение на пътя в сравнение с архаичния люлеещ се мост. Вече няма поднасяне на задницата при резки спирания и внезапно презавиване при по-високи скорости. Докато DS и XJ6 излъчват своето очарование непрекъснато и открито, при „черта-осем” то трябва да бъде търсено внимателно. Но това също може да е изключително увлекателно. Нашият 230.6 в семпло бяло, с кафяви тапицерии от изкуствена кожа и оскъдно, проектирано сякаш от счетоводители обзавеждане издига на върхово ниво вродената си скромност на някогашен „народен” Mercedes, в какъвто се бяха превърнали дизеловите му изпълнения.
Различен на всяка цена
DS е магнит за погледите на този базалтовосив площад, всички се насочват към него, а двата други автомобила сякаш изчезват от кръга на възприятията. DS е екзотичен и всеки път бива изживяван като нещо ново. Потъващите дръжки на вратите ви изкушават незабавно да ги натиснете и вие не можете да устоите. Зад лишения от рамки, неочаквано тежък портал започва един различен свят. Jaguar може да е прекрасен, но Серия III не е особено рядка и обитава отдавна обособено автомобилно пространство в главите на познавачите. Mercedes „черта-осем” пък, дори като 230.6, в Германия изглежда като част от всекидневието, нещо като пиле с ориз.
Последните бройки от 1,9-милионния му тираж още могат да се намерят в обикновени автокъщи, а не при търговци на класика. Същевременно „богинята” сияе, въпреки че в нашия случай е само един семпъл D Spécial в скръбния цвят Beige Agate. Дори и при базовия модел усещате привлекателността на необикновеното и различното. С нетърпение завъртате контактния ключ, търсите по-сигурна опора за гърба си на меката като канапе седалка, посягате към скоростния лост на волана и се надявате никой да не гледа как потегляте предпазливо и несигурно с това чуждо НЛО, чиято каросерия се повдига причудливо, изпомпвана нагоре от сферите на хидропневматичното окачване и покачена върху тънки гуми Michelin XAS. Едва след няколко километра най-после преставате да описвате змейки поради прекалено силното действие на сервоусилвателя, чак тогава започвате да намирате точно и без голяма загуба на темпо местата на предавките сред дългите пътеки в лабиринта на кулисата.
При това усещането за НЛО в технически опростения D Spécial, който всъщност е един късен ID, е леко приглушено – тук липсват както яростните спирачки с високо налягане, така и абсолютно задължителната за истинските DS фенове полуавтоматична трансмисия с потегляне чрез преместване на скоростния лост и хидравличен съединител без педал. Но и така автомобилът е достатъчно странен, тук седите много високо и въпреки това не виждате добре напред, капакът над мотора, изглежда, свършва някъде далеч в нирваната. А клишето за плуването над пътя още веднъж се оказва вярно.
Днес обаче френският модел не изглежда толкова сюрреалистично различен, както обещава божественият му имидж – понеже конвенционално окаченият Jaguar XJ6 също се носи над пътя доста сполучливо. В своята котешка гъвкавост той се радва и на подкрепата на тихия си, успокоен от автоматика и бръмчащ постоянно някъде около 2500 об./мин шестцилиндров мотор. За разлика от него агрегатът на Citroën работи шумно и понякога излъчва неприятно бучащи честоти, но като цяло набира обороти доста охотно.
Странично разположеният разпределителен вал на четирицилиндровия мотора е преместен далеч нагоре, къси повдигателни пръти и усъвършенствана цилиндрова глава смекчават принципната архаичност на двигателя, който, макар да е здрав и еластичен, за разлика от формата и окачването няма нищо общо с авангардизма. Когато дизайнерът на Citroën Фламинио Бертони представя през 1953 г. първия пластилинов модел на DS под формата на изцяло аеродинамичен корпус, автомобилът е планиран с шестцилиндров боксерен мотор, който би направил възможна ниската предна част.
По-късно конструкторите на Citroën били принудени да преместят високия четирицилиндров двигател от Traction Avant толкова далеч назад и близо до предната стена на купето, че монтьорите стигали до четвъртата свещ само през един затварящ се отвор пред челното стъкло. И това е типично по френски – защото гениалността върви ръка за ръка с несъвършенството. Например при D Spécial липсват такива банални неща, като изключване на мигача при обратно завъртане на волана и работа на чистачките с по-голям интервал. Закрепеното долу огледало за обратно виждане е също така непрактично като малкия ключ на иначе толкова революционния автомобил. От своя страна Jaguar XJ6 страда от малки английски болести, които никога не биха сполетели „черта-осем”: неудобно заключване, мънички чистачки, малък ъгъл на отваряне на вратите, старомодна ръчна спирачка като бастун и доста недодялано врязани в арматурното табло превключватели. В 230.6 скъперническото обзавеждане с гумени покрития и атмосфера на санитарен магазин изглежда евтино, но сякаш издялано от един къс – и трае вечно. Jaguar ви заслепява с псевдоскъп лукс, но ореховият фурнир се отлепва твърде скоро.
Уверен в себе си Jaguar
Изживяването при шофиране на Jaguar обаче елиминира напълно подобни дреболии. Качването в ниския XJ6 можеше и да е по-удобно, но още щом шофьорската врата се затвори с плътен звук за първи път, човек забравя за света навън. Дълбоката позиция на седене е удобна като умело скроен по мярка костюм, дългото пространство пред краката ви приканва да се отпуснете и да покажете най-доброто от себе си. Завъртате ключа – и само едно далечно тихо шумолене и лекото потрепване на стрелката на оборотомера върху 500 об./мин показват, че големият тежък шестцилиндров агрегат се е събудил почти незабелязано за живот. С пълно съзнание за важността на действията си докосвате изящния лост на трансмисията, премествате го в положение „D“, подавате предпазливо газ и голямата разкошна лимузина започва да се движи – бавно, но с нечувана вътрешна сила. В главата ви хрущенето на финия чакъл около разкошна вила под масивните гуми се смесва с глухия шум от двете дълги крайни тръби на ауспуха.
Само едно леко настъпване на газта – и автомобилът се устремява мощно напред, а вие постоянно имате чувството, че разполагате с много сили под десния си крак. Всъщност налице са само 205 к.с. за един тежащ 1800 кг автомобил, но те изиграват ролята си по сравнително впечатляващ начин с помощта на солидния работен обем от 4,2 литра. Ако отпуснете юздите на Jaguar и го оставите да работи според настроенията на доста флегматично превключващия автоматик Borg-Warner, ще изпитате истинско освобождаване от всякаква напрегнатост. Фактът, че големите усилия на конструкторите си заслужават похарчените средства, се забелязва и от превъзходния комфорт на окачването, дължащ се в решаваща степен на задния мост, който спокойно може да бъде наречен произведение на изкуството. Не, не сме се нагълтали с цветни хапчета и не сме си сложили розови очила. Забелязахме, че кормилната уредба на Jaguar не работи прецизно около средното положение на волана, че при бърза смяна на посоката се появява някакво неопределено последващо клатене и че диаметърът на завиване е грамаден. Когато се прехвърлите в Mercedes 230.6, аристократичната атмосфера ще ви липсва наистина, но пък ще се научите да цените малкото буржоазно щастие.
Доста еластичният шестцилиндров мотор с добре охранени 120 к.с. е истинско откровение, ако го сравнявате с наполовина по-слабия 220 D. Комфортът на седене и шофиране също впечатлява, а обзорът във всички посоки е направо поразителен – тук звездата все още стои изправена върху своя цокъл, сочейки пътя напред. За съжаление, нашият екземпляр не притежава нито автоматик, нито сервоуправление; това трайно помрачава насладата от шофирането, понеже прекалено лекото превключване се усеща като непрецизно и недодялано, смяната на предавките е по-скоро досадно задължение, отколкото удоволствие.
Слава богу, шестцилиндровият мотор работи еластично и ускорява мощно още от ниски обороти. Четирите дискови спирачки също действат убедително и показват, че дори при малкия Mercedes, както го наричаха с любов навремето, не са пестили от наистина важни неща.
Перфекционистът „черта-осем”
Така Mercedes 230.6 буди добри чувства и без автоматик и сервоуправление – при него всеки детайл е обмислен с германска задълбоченост. Автомобилът впечатлява със своята солидност, а усещането за уютна защитеност, което внушава 230.6, му е конструктивно присъщо, а не е добавено допълнително. В това отношение той превъзхожда дори Jaguar, който може да бъде препоръчан по-скоро като спътник за щастливите дни в живота, понеже все пак от време на време тук светва някоя от предупредителните лампички. Също и „богинята” Déesse, пардон, D Spécial, е твърде капризна за една моногамна връзка с класически автомобил – в блока с контролните уреди предупредителната светлина за състоянието на хидравличната система е подозрително голяма, с размери на монета от пет марки.
За разлика от тях „черта-осем” е истински приятел по всички пътища и за всички времена. Дори в лоши дни, когато след тъжна раздяла се връща безкрайно дълго към къщи в нощния дъжд, бавното движение на размахващите се като крила на пеперуда чистачки има чудотворно успокояващо въздействие.
Заключение
Редакторът Алф Кремерс: Три особени автомобила, всеки от които очарова по свой собствен начин. „Богинята” D Spécial е прелъстителна, но с нея не бих могъл да имам трайна връзка, а по-скоро бурен ваканционен флирт, за да изживея нещо съвсем различно. Моделът на Mercedes печели точки със своята функционалност, но е твърде хладен за мен. Най-много ми допада XJ6. Той се движи сякаш на котешки лапи, а комфортът на задвижването му е великолепен.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Дино Айзеле
Технически данни
Citroën D Spécial, произв. 1973 г. | Jaguar XJ6 4.2, произв. 1979 г. | Mercedes-Benz 230.6 (W 114), произв. 1975 г. | |
---|---|---|---|
Работен обем | 1985 куб.см | 4235 куб.см | 2292 куб.см |
Мощност | 98 к.с. (72 кВт) при 5500 об./мин | 205 к.с. (151 кВт) при 5000 об./мин | 120 к.с. (88 кВт) при 5400 об./мин |
Максимален въртящ момент |
152 Нм при 3500 об./мин | 314 Нм при 2200 об./мин | 176 Нм при 3600 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
14 сек | 11 сек | 12,5 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
н.д. | н.д. | н.д. |
Максимална скорост | 170 км/ч | 195 км/ч | 175 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
11,5 л/100 км | 13 л/100 км | 13,5 л/100 км |
Базова цена | 21 000 евро (в Германия, съст. 2) | 22 000 евро (в Германия, съст. 2) | 15 000 евро (в Германия, съст. 2) |