Драгстерите са една от най-параноичните части от автомобилостроенето
Аритметиката е сравнително проста и се базира единствено на физичните закони... Ако приемем, че автомобил с тегло приблизително 1000 килограма и отчайващо аеродинамично съпротивление изминава четиристотин метра от място за време от 4,5 секунди, достигайки скорост от 530 км/ч в края на същата тази отсечка, то мощността на двигателя на този автомобил би следвало да превишава 8000 к. с. По същите сметки излиза, че в рамките на отсечката въртящият се със скорост 8400 оборота в минута колянов вал на двигателя ще успее да се завърти само около 600 пъти, но това няма да попречи на 8,2-литровата машина да погълне 18 литра гориво. Още една проста сметка и става ясно, че според стандартната мярка за консумация на гориво, средният разход на този автомобил е 4500 л/100 км. Словом – четири тона и половина...
В тези цифри няма никаква фантастика. Това са големи, но съвсем реални стойности от света на съвременния драгрейсинг. Вярно е, че от 2008 г. в името на безопасността отсечката бе скъсена на 300 метра, но това не променя особено аритметиката, че ускорението до 100 мили в час или 160 км/ч става за 0,8 секунди! Едва ли би било коректно да окачествим участващите в надпреварите за максимално ускорение машини състезателни болиди, тъй като обвитите в синкав дим сюрреалистичните четириколесни творения са несравними дори с каймака на съвременните автомобилни технологии, прилагани във Формула 1. Затова ще използваме популярното название „драгстери” – безспорно интересни по свой, уникален начин автомобили, даряващи с неповторими усещания както феновете встрани от дългата четвърт миля писта, така и пилотите, чийто мозък при стремителното ускорение от 5 g вероятно приема формата на цветно двуизмерно изображение върху задната стена на черепната кутия...
Тези драгстери са може би най-известната и най-впечатляваща с характеристиките си разновидност на популярния в САЩ моторен спорт, числяща се към класа с многозначителното название „Top Fuel”. В основата за това название стоят екстремните характеристики на химическото съединение нитрометан, което адските машини използват в качеството на гориво за своите двигатели. Под въздействие на тази експлозивна смес моторите работят в режим на непосилно претоварване и се превръщат в купчина непотребен метал само след няколко състезателни отсечки, а поради неподлежащата на озаптяване склонност на горивото към непрекъснати детонации, звукът от тяхната работа наподобява истеричния рев на звяр, броящ последните мигове от живота си. „Процесите в двигателите могат да се сравнят единствено с абсолютен, неконтролируем хаос, граничещ със стремеж към физическо саморазрушение. Обикновено още към края на първите няколкостотин метра някой от цилиндрите излиза от строя”, споделя един от тестови инженер. Мощността на използваните в този лудешки спорт достига стойности, които никой динамометричен стенд на света не може да измери, но издевателството над машините наистина надминава всички граници на инженерния екстремизъм...
Но нека се върнем към същината и се вгледаме малко по-внимателно в свойствата на горивото нитрометан (с примес от няколко процента балансиращ метанол), което без съмнение е най-потентната субстанция, използвана в която и да е форма на автомобилна състезателна дейност. На всеки въглероден атом в молекулата му (CH3NO2) се падат по два кислородни атома, което означава че горивото носи със себе си голяма част от необходимия за изгарянето си окислител.
Поради същата тази причина, енергийното съдържание на литър нитрометан е по-ниска от тази на литър бензин, но при едно и също количество свеж въздух, което двигателят може да всмуче в горивните камери, при изгарянето си нитрометанът би осигурил значително по-голямо сумарно количество енергия. Това е възможно защото самият той съдържа в състава си кислород и поради това може да окисли по-голяма част от (по принцип негоримата без наличие на кислород) въглеводородна част от горивото. Казано другояче, нитрометанът има 3,7 пъти по-малка енергийна стойност от бензина, но с едно и също количество въздух могат да бъда окислено 8,6 пъти по-голямо количество нитрометан, отколкото бензин.
Всеки бегло запознат с процесите на горене в автомобилния двигател знае, че същинският проблем при „изстискването” на повече мощност от един двигател с вътрешно горене не се състои в увеличаването на дебита на постъпващото в камерите гориво - за целта отдавна се грижат достатъчно мощни хидравличини помпи, постигащи изключително високо налягане. Истински сложната задача се състои в осигуряването на достатъчно количество въздух (респ. кислород), който да окисли въглеводородите и да гарантира максимално ефективно горене. Именно поради тази причина в топлигата на драгстерите се ползва нитрометан, без който при двигател с работен обем от 8,2 литра би било напълно немислимо постигането на резултати от подобен порядък.
Средната стойност на въртящия момент достига смразяващите 6750 Нютонметра,
а средната стойност на налягането в цилиндрите надвишава 100 Бара (само Бог знае колко е пиковото). Вероятно вече сте забелязали, че в цялата тази аритметика има нещо странно... Работата е в това, че за да постигне гореспоменатите екстремни стойности, всяка секунда работещият с 8400 об/мин двигател трябва да всмуква ни повече, ни по-малко от 1,7 кубически метра свеж въздух. Има само един начин това да се осъществи и той се нарича принудително пълнене. Главната роля в случая се изпълнява от огромен класически механичен агрегат тип Roots, благодарение на който налягането в колекторните тръби на драгстерния двигател (базиран на праисторическия Chrysler Hemi Elephant) достига стряскащите 5 Бара.
За да добиете по-образна представа за какви натоварвания става въпрос в случая, ще дадем за пример една от легендите на златната ера на механичните компресори - 3,0-литровият състезателен V12 на Mercedes-Benz W154. Мощността на тази машина е възлизала на 468 к. с., но трябва да се има предвид, че задвижването на компресора е отнемало колосалните 150 к. с. без същият да достига гореспоменатите 5 бара. Ако сега прибавим в сметката въпросните 150 к. с., ще достигнем до извода, че W154 е разполагал реално с невероятните за времето си 618 к. с. Сами можете да прецените каква реална мощност постигат двигателите в класа „Top Fuel” и каква част от нея поглъща задвижването на механичният компресор. Разбира се, далеч по-ефективна в случая би била употребата на турбокомпресор, но неговата конструкция не би могла да се справи с екстремното термично натоварване от страна на отработилите газове.
Текст: Георги Колев