На почти 200 километра западно от брега на Ангола, на два километра под oкеанската повърхност и на още два километра под неговото дъно, лежи заровено богатство с обем почти един милиард барела суров петрол. Бог Нептун обаче се погрижил добре за неприкосновеността на находището Кизомба, налягането в което достига 1200 бара - почти толкова, колкото в модерен Common-rail. До подобно безумие би дръзнал да припари само луд... или сондьор на ExxonMobil и BP...
Уилям Фицджералд поглежда с болка към четирите високи метални пилона на гигатското плаващо съоръжение и със сълзи на очи се сбогува с него. Преди четиринайсет години коравият тридесет и девет годишен американец от тексаският град Браунсвил е гасил пожари в нефтените полета на Кувейт, след това е пробивал непокорната замръзнала земя на Аляска, а днес душата му е изпълнена с тъга... Малко са нещата, които могат да прекършат каления боец, но днешния ден е от тях. Били не знае дали ще има шанса да види отново гигатския метален корпус на огромната полупотопяема плаваща платформа, превърнала се не само в негова месторабота, но и в негов втори дом. Грандиозно съоръжение, предназначено да извлича стотици барели суров петрол от най-дълбоките недра на океана. От скритото на няколко километра под морската повърхност предверие на преизподнята, носещо името „Thunder Horse”...
Бил е един от стотиците работници, които довчера са работили усърдно по подготовката на старта на реалната експлоатация на платформата, но днес са принудени да я напуснат поради форсмажорни обстоятелства. Спешната евакуация е крайно наложителна, защото бушуващият в района ураган Денис се е развихрил и приближава неудържимо. Природното бедствие е в състояние да помете без никакво усилие повечето нефтени платформи в Мексиканския залив, а струващата пет милиарда долара платформа „Thunder Horse” е по-уязвима от всички тях. Наистина, тя е най-голямата по рода си в историята на човечеството, но е самотна и се намира далеч, далеч от брега...
Причината за самотата на гиганта се крие във факта, че находищата под накацалите по бреговете на Мексиканския залив малки платформи започват да се изчерпват и петролните компании са принудени да отиват все по-навътре в дълбоките води на залива. Допреди около две десетилетия учените смятаха, че наносите от реките не могат да стигнат много далеч от брега, но междувременно това схващане се оказа неправилно. Очевидно речните пясъци са се свличали по наклоненото морско дъно и са достигнали дълбоко навътре в океана, за да формират пясъчник, в който органичната материя се е съхранила, превръщайки се в нефт. Първите сеизмични изследвания в района в началото на 90-те години доказаха ясно наличето на „черно злато”, а съвсем наскоро геолозите изчислиха, че в дълбоководните находища вероятно се съдържат колосалните 25 милиарда барела нефт.
Именно едно от тези находища в дълбоките води на Мексиканския залив е „Thunder Horse”. Нефтените залежи в него бяха открити през 2003 година след детайлни сеизмични и геологически изследвания, проведени с огромния изследователски кораб Discoverer Enterprise. Процесът на проучването сам по себе си бе огромно предизвикателство за геолозите на BP и ExxonMobil, а сондажите на изследователският кораб едва не доведоха до екологична катастрофа с планетарен мащаб. Усилията обаче си заслужаваха - според специалистите находището съдържа един милиард барела суров петрол и е най-голямото, откривано през последните 30 години както на сушата, така и в акваторията на САЩ.
Няколко дни след утихването на страшния ураган, екпертите на двете нефтени компании, стопанисващи съвместно платформата, пристъпват към оценка на щетите. Резултатът от огледа е доста плачевен, но не и трагичен – ремонтът и възстановяването на силно накренената и сериозно повредена платформа ще струва на BP и ExxonMobil поне 100 милиона долара, но „Thunder Horse” все пак е успяла да устои на вилнеещия Денис. След ремонта тя отново ще бъде включена към системата от подводни тръбопроводи и към сепариращата станция, разделяща нефта и газа от водата и пясъка, след което подводната авантюра в дълбините на Мексиканския залив ще продържи с пълна сила.
По същото време далеч на изток, по стъпалата на платформата „Kizomba B”, намираща се в океана на почти 200 километра от бреговете на Ангола, се изкачва Джоузеф Кълинън - ветеран от войната в Залива и добър приятел на Бил Фицджералд. Работата на Джони е свързана с обучението на анголски нефтени работници, които скоро трябва да поемат основната част от работата по експлоатацията на нефтените находища в региона. Макар и разделени, Кълинън и неговото четиричленно семейство в САЩ имат сериозна причина да се чувстват доволни – заплатата на Джони в съвместния проект на ExxonMobil и BP близо до африканския бряг е огромна. Огромен е и обемът на инвестициите, поради което към проекта са се присъединили италианската компания ENI (AGIP) и норвежката Statoil. Подобно начинание може да се финансира само със съвместни усилия и то само от компании от нефтения бизнес – достатъчно показателен е фактът, че до момента само в проекта „Kizomba B” обединените компании са инвестирали над 3,5 милиарда долара, а ExxonMobil разработва още 33 подобни дълбоководни проекта... Гигантските вложения обаче ще започнат лека-полека да се възвръщат - през юли 2005 година платформата, носеща името на африканското находище, започна да изпопва нефт от дълбочина четири километра – два между дъното и находището и два между дъното и морската повърхност. И всичко това насред океана! Само допреди десет години подобна авантюра би била напълно немислима...
Днес обаче нефтените компании нямат избор и ако желаят да останат на пазара тепърва ще започнат да харчат пари за подобни проекти -независимо от рисковете, трудностите и гигантските по обем инвестиции. Вярно е, че в момента в касите на нефтените гиганти се изсипват огромни приходи, но това е само мимолетен дар от съдбата, способен да задоволи акционерите само в краткосрочен план. В бъдеще те трябва да търсят нефт навсякъде. Ако искат да имат бъдеще...
Успехът на „Kizomba B”, който е най-големия подобен проект в Западна Африка, е ярък пример не само за настървеността, с която нефтените компании преследват целите си в доскоро непознати на науката области, но и нарастващата значимост на този регион в глобалното енергийно уравнение. В края на юли 2005 година ExxonMobil, Statoil Angola и BP Angola заявиха, че са открили 38 на брой дълбоководни кладенеца, съдържащи еквивалент на 12 милиарда барела нефт, а прогнозите сочат, че към 2030 година на находищата в този район ще се падат 7% от световните нефтени доставки. При това нито те, нито залежите в Мексиканския залив са единствените места, където в момента се правят дълбоководни сондажи.
„Бъдещето дойде по-бързо, отколкото се предполагаше”, споделя пенсиониралият се наскоро изпълнителен директор на ExxonMobil Лий Реймънд. И допълва – „въпреки това не смятам, че бурният икономическия растеж в Азия е изненада за нас. Ние предсказахме развитието на подобен сценарий още преди 20-25 години. Компаниите, които днес се развиват добре са същите, които тогава успяха да усетят накъде духа вятърът”.
„През следващите четири години добивът на нефт и газ от дълбоководни източници ще се удвои”, твърди един от шефовете на отдела за дълбоводни изследвания на гиганта BP. „Изчисленията ни сочат, че през 2012 година около половината от активните изследователски проекти ще са на дълбоководни находища, много от които на дълбочина от над 3000 метра”.
Тази перспектива изправя инженерите пред невероятни предизвикателства. Температурата в „Thunder Horse” например достига 135oC, а налягането в находището възлиза на 1200 бара. В бъдеще ще нараства и отдалечеността на сондажите от брега – в близките години тя ще надмине 200 километра, което влече след себе си нужда от все по-модерни и скъпи технологични решения за добив и пренос на суровината. Използваните сега 20-мегаватови подводни газкомперсорни станции и 36 000-волтови подводни захранващи системи най-вероятно ще се окажат недостатъчни както за новите проекти „Mad Dog”, „Holstein” и „Atlantis” в Мексиканския залив, така и при сондажите във води с дълбочина 4000 метра близо до Ангола.
Според последните анализи, средногодишният ръст на потреблението на нефт в близко бъдеще ще бъде 1,5%, а консумацията на природен газ ще расте с 2,2% годишно – числа, които не звучат толкова страшно, докато не се отнесат към все по-затруднения добив от съществуващите конвенционални находища. „Трябва да ускорим процеса на разработка на методи за по-ефективен добив от конвенционални находища и за оптимизация на експлоатацията на пластовете с помощта на химикали, пяна, вода, пара и други от подобен род. Разбира се, не трябва да прекратяваме и търсенето на алтернативни източници”, твърди Стюард Макгил, вицепрезидент на ExxonMobil. Наред с дълбоководните нефтени сондажи, все по-съществено значение за световния енергиен баланс ще придобиват и алтернативи, които досега почти не влизаха в сметките. Такива са сложният добив на природен газ от нископорьозни и слабопроницаеми пластове, експлоатацията на нефтените пясъци, на арктическите находища, както и развитието на технологиите за преработка на природния газ в течни горива - GTL (Gas-to-Liquids), при който по-тежките въглеводороди се синтезират от метан по химическия метод на Фишер/Тропш и LNG (Liquified Natural Gas), при който газът се втечнява под налягане и с криогенни методи.
Разбира се, нефтените гиганти няма и за миг да прекратят търсенето на находища все по-навътре в океана. „Само преди петнайсет години ние нямахме и най-бегла представа за това, къде ще се намираме днес”, споделя Лий Реймънд, който е започнал работа като млад химик в Exxon преди цели 40 години. „Възможностите на днешните и утрешните технологии са огромни, но не бива да се забравя и това, че в колкото по-дълбоки води навлизаме, толкова по-високи стават изискванията към размера и потенциала на находищата – в крайна сметка те трябва да са икономически ефективни.”
Засега перспективите по отношение на изследването на морските дълбини изглеждат обещаващо, защото всеки път, когато нефтените компании са дръзвали да търсят по-надълбоко, те са откривали все по-големи залежи. Не е изключено в бъдеще огромни средства да потънат и в някой нефтен „запъртък”, но през досегашната си 150-годишна история нефтената индустрия винаги е имала периоди на възход и падение и е следвала тенденции с труднопредвидим изход. Днес е сигурно едно - ще спечелят тези, които мислят в дългосрочен план и разполагат с достатъчно потентни инвестиционни програми.