Интензивната изследователска дейност превръща огромните канадски резерви от тежък нефт в ключов фактор в световното енергийно уравнение.
Историята на нефтената индустрия е низ от ценови пикове и пропадания. Низ от фалити на компании и главозамайващи печалби. Низ от небивали, безрезултатни разходи за търсене и щастливи мигове на безценни открития. Низ от случайности и неизвестни. На фона на цялата тази историческа неопределеност, в днешната енергийна реалност има един безспорен и сигурен факт - цените на петрола никога вече няма да бъдат ниски...
Затова днес нищо вече не твърде далечно, скъпо и чуждо на нефтените компании, които не отказват да добиват дори суровини, които малцина биха нарекли петрол. Именно такъв е тежкият нефт, който може да се намери в изобилие в канадската провинция Албърта и фигурира под различни имена в специализираната литература - битум, катранени пясъци, нефтени пясъци, тежък нефт... Независимо от името, въпросното природно богатство си остава доста неугледна черна лепкава маса – ако сте виждали материала, който майсторите разтопяват при поставяне на нова изолация на плоски покриви, значи имате доста ясна представа за какво говорим. Примесена с пясък, глина, пръст и вода тя може да бъде открита на и под земната повърхност, като прио всички случаи добивът й е свързан с колосални по обем изкопни работи. Но дори да оставим настрана изваждането на лепкавата субстанция на повърхността с помощта на мощни багери и пренасянето й с гигантски камиони, което само по себе си е забележително постижение, остава открит въпросът как черното „нещо” може да се трансформира в годно за наливане в резервоара гориво? На пръв поглед това изглежда невъзможно...
„Тежкият нефт е далечен братовчед на конвенционалния нефт”, твърди Хауърд Дингъл от канадската компания Imperial Oil Resources Ltd. Думите на Дингъл едва ли следва да се подлагат на съмнение - той изследва потенциала и работи по усвояване на залежите в Албърта още от 1964 година, когато като студент по химия за първи път се среща с нефтените пясъци. 40 години по-късно, упоритата работа на Дингъл и неговите колеги започва да дава своите богати плодове – благодарение на технологичния напредък, извличането и производството на нефтени продукти от канадските пясъци се превръща в изключително привлекателно от икономическа и екологична гледна точка предприятие, чиято рентабилност расте със забележителни темпове на фона на днешния ръст на цените на петрола. Сред компаниите, разработващи находища в района на Албърта вече са Imperial Oil, Royal Dutch/Shell, ExxonMobil Canada, Syncrude, Suncor и ChevronTexaco, като в последно време всички те увеличават темповете на производството си. Потенциалът на канадските нефтените пясъци обаче си остава огромен. Според официално обявените от канадското правителство данни, залежите съдържат между 1,7 и 2,5 трилиона барела нефт, от които приблизително 300 милиарда барела могат да бъдат добити ефективно с възможностите на съвременните технологии.
„Това е огромен ресурс”, твърди Джим Масей от ExxonMobil. „Той поставя Канада на едно ниво с Венецуела и страните от Близкия Изток”. Въпреки че добивът и преработката на тази суровина изискват значителни разходи и огромен технологичен опит, резултатите от интензивната развойна дейност правят процеса все по-ефективен и икономически изгоден. „Основното предизвикателство при работата с подобни битумни залежи не се състои в търсенето им”, добавя Масей. „Ние добре знаем къде се намират. Предизвикатество е в това да ги извлечем от земята и да ги превърнем в нещо наистина полезно”. В случая този процес не включва експлоатация на класически нефтени сондажи, а едромащабна открита минна дейност, при която богатият опит на нефтените гиганти в разработването на конвенционални находища не е от особена полза – в Албърта трябва да се копае...
Това е един нов технологичен свят. Ако човек има шанса да посети Форт Макмъри и да застане на ръба на огромните кратери, оформени от гигантските машини в пропитата от мазната черна материя почва, несъмнено ще се почувства като Гъливер в страната на великаните. Всичко на тези обекти е гигантско по размери. Камионите, които превозват пясъчно-нефтената маса са най-големите в света и тежат по 400 тона всеки. Багерите на свой ред загребват по около 100 тона наведнъж, пълнейки споменатите камиони с четири кофи в рамките на около две минути. Гигантоманията не е самоцелна, а има за задача да доведе до максимална бързина и съответно до максимална рентабилност при експлоатацията на находищата. Компанията Syncrude например в момента извлича по 350 000 барела чист петрол дневно, което налага изкопаване и „изцеждане” на хиляди тонове нефтен пясък. Syncrude, които са и най-големите специалисти в канадската гигантомания, правят масирани инвестиции, облягайки се на технологичния потенциал на производителите на феноменалните камиони Caterpillar и колосалните багери Orenstein & Koppel. Последната разработка, с която Syncrude особено се гордеят, е т.нар. „хидротранспорт” – способ, при който нефтените пясъци се примесват с вода, след което гъстата каша се пренася по тръбопровод до завода за екстракция. Благодарение на това, както и на новите огромни коксуващи колони, в обогатителните заводи на компанията се извлича нефт с уникални характеристики.
Разбира се, както Syncrude, така и всички останали участници в борбата с предизвикателствата в Албърта съвсем не са обикновени компании – дори според дългия аршин на нефтената индустрия. В изследователския център на Syncrude в Едмънтън близо сто научни работника се занимават с непрекъснати проучвания и развойна дейност на все по-нови, ефективни и екологично съобразни методи за добив и прерабатка на пясъчните залежи. Освен постигането на максимална икономическа ефективност, в техните задачи са включени и мащабни проекти за регенериране на земите с връщане на „изцедената” от въглеводородите почва и култивацията на трайни насаждения.
Съоръженията за добив на тежък нефт в Колд Лейк не изглеждат толкова внушително, колкото пясъчните кратери в Албърта, но от това находище се извлича най-голямо количество нефт с помощта на термални методи. На пръв поглед всяка една от двестате сонди, скрити във вечнозелената гора и добиващи нефт от дълбочина 500 метра, изглеждат като конвенционални, но добиваният в Колд Лейк нефт е всичко друго, но не и конвенционален... В земята под високо налягане се инжектират колосални количества нагрята в огромни бойлери пара, която омекотява и „активизира” тежкия, гъст и слабоподвижен нефт. Този метод за изличане на суровината е тежък и доста бавен - инжектираната и кондензирала във вода пара трябва да престои под земята в продължение на период от няколко месеца до няколко години преди сместа от тежък нефт и вода да се изпомпа под формата на каша на повърхността, да се смеси допълнително с по-леки въглеводороди и да се отправи по тръбопроводи към рафинериите. С помощта на достъпните в момента технологии, добивниците успяват да извлекат едва 30% от суровината, съдържаща се в подобен тип резервоари. Стойността изглежда малка на хартия, но на практика е постигната с цената на огромни по обем инвестиции в машини и технологии. С помощта на мощните съвременни компютърни системи, специалистите могат да симулират с голяма точност разпространението и ефекта от действието на парата в находището, а при извличането на тежкия нефт се използват не само свръхмодерни технологии, но и някои стари трикове като добавянето на химически разтворители в инжектираната вода.
Като цяло вярата в осъществяването на непостижимото днес дава сериозни плодове в нефтената индустрия и както обикновено наградата отива в ръцете на най-далновидните и трудолюбивите. Компании като ExxonMobil и Syncrude дълбаят в региона на Албърта още от седемдесетте години на миналия век, проявявайки завидно постоянство дори и при значителни падове в цените на нефта. Днес те берат златните плодове на своята упоритост...