Албърта. Канада. Погледът от пресичащия река Атабаска в северната част на страната магистрален мост разкрива странна гледка. Долината на реката се кръстосва нашир и надлъж от катраненочерни пясъчни ивици, чиито изпарения в горещи дни миришат тежко като разтопения асфалт, с който се изолират покривите на сградите. Местните жители обаче с охота вдишват тази миризма, защото за тях това е легендарният „мирис на парите”...В метафората има сериозна доза истина защото пясъците в провиниция Албърта съдържат нефтен еквивалент от 1,6 трилиона барела – количество, надминаващо 1,5 пъти доказаните запаси от конвенционален суров петрол в света! В същото време обаче това не е обикновен петрол, а своебразен „полуфабрикат”, чиято поява се дължи на недовършени процеси в генезиса на петрола, при които последният е „изтекъл” на повърхността, формирайки нови вещества и химически структури. Колорадо, САЩ. Формацията Грийн Ривър. Огромно скално образувание, разпростиращо се в продължение на километри, което също не се състои от обикновени камъни, а от пропити с подобна на гореописанта първична органична материя скални структури.
В метафората има сериозна доза истина защото пясъците в провиниция Албърта съдържат нефтен еквивалент от 1,6 трилиона барела – количество, надминаващо 1,5 пъти доказаните запаси от конвенционален суров петрол в света! В същото време обаче това не е обикновен петрол, а своебразен „полуфабрикат”, чиято поява се дължи на недовършени процеси в генезиса на петрола, при които последният е „изтекъл” на повърхността, формирайки нови вещества и химически структури. Колорадо, САЩ. Формацията Грийн Ривър. Огромно скално образувание, разпростиращо се в продължение на километри, което също не се състои от обикновени камъни, а от пропити с подобна на гореописанта първична органична материя скални структури. И също като гореописаното канадско находище, Грийн Ривър е стратегическо място, чиято важност ще нараства с постоянното усъвършенстване на метода на добив на нефт чрез „деструктивна дестилация” - подгряване на скалите до висока темепература и разделянето им на фракции, при което могат да се извлекат значителни количества нефт.
По света не са малко местата, където могат да бъдат открити подобни, макар и значително по-миниатюрни залежи, като при много от тях нефтените пясъци са скрити дълбоко под земята. Първенец в тази област обаче си остава Канада – не само защото разполага с най-големите запаси, но и защото добивните компании успяха да направят истински технологичен „пробив” през 90-те години, постигайки феноменална революция при преработката и последващото снижаване на производствените разходи. Развихрилата се сред битуминозните пясъци в Канада нова нефтена еуфория обаче не трябва да се приписва само и единствено на либералното законодателство на страната, даряващо с щедри данъчни привилегии опериращите в тази в област компании, защото в голяма степен тя е резултат и на усилията на няколко големи фирми, поели това ново предизвикателство и инвестирали огромни суми в това безпощадно трудно начинание.
Правителството на провинция Албърта твърди, че със сегашното равнище на технологиите от местните нефтени пясъци могат да бъдат извлечени напълно рентабилно не по-малко от 174 милиарда барела. За да ви дадем по-ясна представа за реалното изражение на това число, ще го илюстрираме с факта, че наскоро влиятелното американско Министерство на енерегетиката DOE призна тези запаси за пълноценни и рентабилни, включвайки ги в общата сметка на Канада. Този акт на свой ред автоматично катапултира страната от позицията й на държава със сравнително скромен и изчерпващ се нефтен потенциал до ранга на втора в света по отношение разполагаемите нефтени запаси. При тази промяна в статута си Канада с лекота задмина нефтени гиганти като Ирак, Кувейт, Иран и Русия...
В същото време обаче официалното включване на нефтените пясъци в запаси на Канада от страна на DOE, съвсем не направи по-лесна и достъпна тяхната експлоатация. Единствено занимаващите се с преботката на тези пясъци компании могат да кажат колко мащабни по размер научен потенциал и финансови средства трябва да бъдат вложени, за да може Канада да се радва на подобна привилегия – както вече споменахме, в случая не става въпрос за течащ от само себе си обикновен нефт от рода на прочутия саудитски ”saudi light”.
За да стигне благополучно до рафинерията, извлеченият от пясъците на Албърта нефт изисква полагането на страшно много труд и наличието на строго специализирани машини, технологични познания и опит. Изкопаната с помощта на наподобяващи няколкоетажни сгради гигански багери черната лепкава маса се транспортира със способни да поемат по 400 тона земна маса на курс гигантски камиони. Само три-четири загребвания на кофата са необходими за да бъдат напълнени огромните кошове на товарните машини, които доставят суровината за преработка в уникални заводи, чиято задача е да „изстискат” успешно по два барела нефт на всеки тон пясъци. За да не замръзнат в суровите зимни условия, пясъците постоянно се загряват с пара, а след това се изсипват в огромни, наподобяващи перални машини барабанни устройства, където огромни потоци примесена с разтворители нагрята вода отмива органичната материя от пясъка.
Но дори и получената с цената на такива титанични усилия „заготовка” все още не е годна за преработка в конвенционална рафинерия. За да стане възможен този процес, полуфабрикатът трябва да се нагрее до температура от около 500 0 С. Едва тогава с участието на катализатори могат да бъдат разбити гигантските молекули, от които е изградено веществото и да се получи пригодна за преработка в класическа рафинерия суровина, която в този си преминал през безброй процедури вид вече е своеобразен еквивалент на висококачествения нискосерен нефт.
Проектите и инвестиците в тази област изискват значителна мотивация и предприемаческа смелост, но най-вече значителен технологичен и финансов потенциал. По тази причина основните играчи на канадската сцена са големи и изключително мощни компании като Shell, специално създадената за целта от местни канадски предприемачи компания Syncrude, както и Suncor - също целево създадено подразделение на американския нефтен гигант Sunoco. Гигантските мащаби на добива оказват и доста тежко въздействие върху екологията и ландшафта на разработваните територии. В част от проектите отделеният след преработката пясък отново се пренася до мястото на добива, насипва се обратно и теренът се залесява. Всичко това звучи прекрасно, но всъщност екологичният фактор при този тип добив е сериозен проблем. Истината е, че красиви нови горички израстват върху много малка част от земята, върху която се експлоатират залежите на нефтен пясък, защото на повечето места добивът и преработката на пясъците се извършва в меко казано адски условия, в които въздухът се замърсява от прах, изгорели газове с най-различно съдържание и серни изпарения. За извличането на един барел нефт са необходими най-малко три барела вода и макар фирмите постояноно да изобретяват нови технологии за регенерирането й, необходимостта от използване на нови и нови огромни свежи количества от река Атабаска е неизбежно. За подгряването на водата пък са необходими значителни количества природен газ, поради което в момента правителството на Албърта разглежда възможността за инвестиция в строеж на атомна енергоцентрала в района, благодарение на която да бъдат осигурени едновременно пара и електричество. Разбира се, подобни по мащаб проекти не убягват от вниманието на многобройните канадски екологични организации, но при сегашната ситуация по отношение на световните енергийни ресурси, значимите политически кръгове едва ли ще се съобразят с тяхното мнение. Не трябва да се забравя, че освен значителните приходи в хазната на страната, този бизнес осигурява и значителен брой високоплатени работни места, а ако цените на петрола не се сгломолясат (нещо, което в момента звучи като утопия), Албърта ще става все по-привлекателна за инвеститорите от цял свят.
Перспективата
Количеството доказани перспективни запаси от нефтени пясъци в света надминава числото от 600 милиарда тона – кръгла стойност, илюстрираща един също толкова прост, но в същото време и извънредно значим факт - този енергоизточник има четири пъти по-голям потенциал от доказаните запаси на традиционен нефт. В същото време обаче разпределението на залежите от нефтени пясъци е страшно неравномерно, като основната част от тях се намират на територията на Канада и Венецуела. Общото количество на канадските залежи се оценява на 377-397 милиарда кубически метра, но едва 20% от тях са разположени на дълбочина до 80 метра - границата до която добивът може да се осъществява по открит способ. Естествено, най-лесни за разработка повърхностните находища, докато за извличането на дълбочинните залежи (някои от тях се намират на 800 м под земната повърхност) е небходима употреба на много скъпи и все още нерентабилни технологии. Като резултат от всичко това доказаните канадски запаси в „рентабилната зона” в момента възлизат на около 300 милиарда барела или на около 48 милиарда тона – количество, което условно би стигнало на Канада да задоволява енергийните си нужди за 475 години напред или да доставя на света достатъчно количество енергия в продължение на 15 години.
Разработката на „битуминозни пясъци” в промишлен мащаб е предприето за първи път от Sun oil Co (Sunoco) през 60-те години, но в миналото рентабилността на това начинание страда през цялото време от бавното развитие на технологиите – независимо от факта, че и до ден-днешен извлеченият от пясъци нефт е с най-ниско серно съдържание от всички добивани в Северна Америка разновидности. С течение на годините добивът бавно, но упорито нараства, за да достигне според последни данни над 26 %-ен дял от общия обем на добивания в Канада нефт. Не по-малко интересна, макар и очаквана е прогнозата на специалистите за бурен растеж и достигане на извличания от пясъци нефт до 80% от канадския добив в съвсем обозримо бъдеще. Произдводството на т. нар. „синтетичен нефт” през 2005 бе от порядъка на 1 милион барела дневно, а през 2010 година ще достигне два милиона барела. Целия нефтен добив на Канада през 2015 година вероятно ще възлиза на около 4 милиона барела дневно, от които едва 15% ще бъде конвенционален нефт. Това скокообразно нарастване става възможно не на последно място и благодарение на бързото развитие на технологиите, снижили експлатационните разходи от 25 канадски долара през 1979 година до по-малко от 12 долара днес. Преработката им увеличава цената, но част от нея се компенсира от намалените разходи за тръсене тъй като нефтените пясъци се откриват изключително лесно. Вследствие на паралелното увеличавене на цената на петрола, в момента канадският пясъчен петрол е напълно конкурентноспособен на добивания в Северно Море нефт. В същото време спадащата себестойност достигна критичната точка, отвъд която канадските залежи от нефтени пясъци според Джордж Буш „се превръщат в силна притегателна сила за американските инвеститори” и положението стана неудържимо. Фактът, че междувременно себестойността се покачи с малко поради повишаването на цената на използвания за нагряване на водата природен газ играе напълно пренебрежима роля на фона на разгорялята се „пясъчна треска”...
През август 1999 година започна реализацията на гигантския проект Атабаска, в който Shell Canada взема участие с 60% от уставния капитал, а останалите 40% си поделят поравно компаниите Western Oil Sands Inc. и Chevron Canada Resources. Паралелно с това Shell Canada започват разработката и на други находища на подобни пясъци, сред които най-впечатляващ е проектът „Хорайзън”, включващ преработка на разположените на повърхността и изключително лесни за добив пясъци, разположени на 75 км северно от Макмъри. Повърхностното разположение на ресурсите е особено ценно предимство на фона на находищата, с които например разполага Imperial Oil - подразделение на гиганта Exxon. Нейните пясъци се намират в дълбочина и добивът им се осъществява посредством трудния и скъп способ, известен като „паростимулация”.
Подобни на канадскките пясъци има и на теритиорията на Венецуела, където т. нар. пояс „Ориноко” се разпростира на почти 700 км дължина, а ширината му варира между от 50 до 100 км. Дори и при отчитане на факта, че във венецуелския пясък има относително ниско съдържание на нефтопроизводни вещества, запасите в този пояс са четири пъти по-големи от конвенционалните запасие на суров петрол в южноамериканската страна. Като цяло венецуелските находища са по-малко рентабилини от канадските и поради по-високото съдържание на сяра в извличания от тях нефт, но в края на 90-те години желание да участват в разработката им съвместно с държавната венецуелска компания PDVSA изявиха няколко компании. Ползата за Венецуела от тяхната експлоатация се крие в обстоятелството, че синтетичният нефт не се включва в определените от ОРЕС ангажиращи квоти. Сред основните участници на венецуелската сцена са са TotalFinaElf, PDVSA, норвежката компания Statoil, ConocoPhilips и други. Реализацията на подобни проекти наскоро започна и в Индонезия и Китай.