„Нулата“, Данте Джакоза, Народният автомобил, войната и първият дизел
Всъщност всичко започва на 11 юли 1899 година в Торино и е дело на група хора със страст към най-модерното в инженерните технологии. Водеща фигура сред тях е харизматичният Джовани Аниели, бившият кавалерийски офицер, който през 1902 година ще стане управляващ директор. Стартовият капитал на Италианската фабрика за автомобили в Торино (Fiat) е 800 000 лири и със своята работна сила от 150 човека се насочва към писането на една индустриална история, която ще прерасне в нещо много повече. С обявяването на компанията на стоковата борса тя бързо натрупва капитал и през 1906 година вече разполага с 1500 работници, а понеже по това време автомобилите са само за богатите тя започва износ и за САЩ – едно невероятно постижение за това време. Още в пионерните си години Fiat започва да търси начин за създаване на по-евтин автомобил и пуска първия си подобен модел под името Tipo Zero през 1912 година. Междувременно Торино и областта около него започват да се трансформират в своебразен хъб на италианската автомобилната промишленост. Текстилната индустрия и занаятчийството, дървообработката и хранителната промишленост постепенно отстъпват мястото си и в навечерието на Първата световна война, металургията и автомобилостроенето стават доминиращи. Сред автомобилните компании Fiat е най-голямата.
Огромните нужди на военните по това време води до значително нарастване на производството на машини за тях, но за разлика от останалите, Fiat има много по-далновидно управление и оцелява в следвоенната депресия. Една от причините за това е и добавянето на самолетно производство – през 1916 година Fiat пуска в производство първия си самолет, започва конструирането и производството на двигатели за подводници, кораби и самолети и основава своето железопътно подразделение. Често при описанието на един автомобил се констатират техническите възможности и поведението му, по-задълбочените материали навлизат в конструкторската и дизайнерската работа, но рядко се говори за същинското автомобилно производство със неговата сложна структура и технологична база която трябва да доведе автомобила до завършен вид. Този елемент обаче винаги е бил изключително важен за Fiat, който неизменно търси начин да го направи колкото се може по-ефективно. Именно тази философия е следвана още през 1916 година, когато започва изграждането на предприятието в Линьото, вдъхновено от завода Хайленд Парк на Хенри Форд с неговата първа форма на поточна организация, преминаваща през различни етажи на сградата. Завършеното съоръжение става известно с известната си овална писта за тестове на покрива и е един от най-ярките изрази на индустриалното развитие на Запада през 20-те години, поставяйки Fiat далеч пред конкуренцията му по това време. След скъпите модели от началото на века именно в Линьото ще се появят и по-достъпните автомобили от серията от 501 до 509, както и 508 Ballila, като последният е един крайъгълните камъни на Fiat със своята практичност, здравина и на не на последно с аеродинамичните си клиновидни форми.
След депресията трийсетте години бележат промяната на нагласите към модата, облеклото, обзавеждането, архитектурата и разбира се автомобилите. Както в Германия така и в Италия започва да се говори за създаването на народен автомобил и Fiat който отдавна е радетел на подобно нещо се заема с тази задача.
Народният автомобил на Fiat: 500 Topolino
Името на този автомобил не е дело на създателите му, а спонтанно изниква сред обществото, защото напомня за героя на Дисни Мики Маус. Точно това означава Topolino на италиански. В началото на 30-те години много компании в Европа се опитват да създадат нещо като Ford Model T, но в повечето случаи резултатите като DKW 600, Standard Superior или творенията на Hanomag и Goliath са свръх елементарни возила граничещи с мотоциклети, които са неудобни и ненадеждни и с много проблеми. От Fiat искат да създадат малък, но функционален, комфортен и пълноценен автомобил и тогавашният главен конструктор и дизайнер на фирмата Данте Джакоза се заема с тази задача. Доста трудно инженерно предизвикателство предвид поставената като цел изключително ниска цена. Оказва се че конструирането на подобно нещо е по-трудно от това на скъп автомобил, без неговите ограничения, и именно в това се състои невероятното дело на Джакоза. Този брилянтен конструктор е едновременно и стилист – по това време това е нещо напълно нормално. Topolino създава огромни инженерни предизвикателства, но резултатът е шедьовър на минимализма и функционалността.
Малкият двигател с работен обем от 569 см3 без водна и горивна, и с рудиментарна маслена помпа е невероятно прост и разположен пред предния мост за да се отвори място за краката на пътниците, а радиаторът е зад мотора. По това време Джакоза усилено прокламира предното предаване и тази архитектура е идеална за автомобила, но италианските шефове по това време не са готови на подобен експеримент. Джакоза ще успее да ги убеди в противното 30 години по-късно. Шедьоври на инженерното изкуство със своята простота и функционалност се оказват както окачването (с надлъжни полуелиптични ресори и лостова система отзад и с прости напречни носачи и напречен листов ресор отпред) така и концепцията на каросерията с интегрирани носещи елементи. Стилистиката и е израз и на стремежът на Джакоза, който е авиоинженер, към аеродинамична ефективност. На това се дължи и клиновидно оформената предна част, липсата на брони и аеродинамичните калници които за първи път са претворени в предишния 1500. Всъщност Topolino чийто първи щрихи датират от 20 години по-рано се превръща в гигантски по своите размери творчески проект. За съжаление ограниченията на Общността на нациите заради нападението над Етиопия и политиката за самозодоволяване на Италия ограничават пазара на модела. Разбира се по това време Fiat произвежда и по-големи модели, както и спортни автомобили.
Първият дизелов автомобил
В началото на Втората световна война производството е насочено към военна техника, но към 1944 година след интензивните бомбардировки на новия завод Мирафиори, е сведено до минимум. През 1945 година Аниели умира и ръководител на Fiat става Виторио Валета, който решава че ще отвори отново вратите на Fiat към света. Благодарение на плана Маршал, Fiat успява да възстанови заводи Мирафиори, и да го оборудва с машини и системи, които по това време са на най-високо технологично ниво. Ако първите произвеждани автомобили до края на 40-те са префасонирани Topolino, които получават четири места и плоска предна част, то американските вкусове по това време, и желанието за износ на голяма част от продукцията оформят и дизайна на първия нов следвоенен модел 1400. Интересни са фактите, че той е създаден след посещението на Данте Джакоза в Chrysler, откъдето освен вдъхновение за стилистиката си той донася и договор за техническо сътрудничество за производствените и в частност пресовъчните процеси. Именно на това се дължи и фактът че 1400 от 1950 година става първия модел на Fiat с изцяло самоносеща конструкция.
Той е и първият, в който е монтиран дизелов двигател през 1953 година – базиран на бензиновия, първоначално той е с работен обем от 1,4 литра, а по-късно нараства до 1,9 литра. Стилистиката на по-малкия 1100 в голяма степен наподобява 1400. Моделът обаче става известен не толкова със собствения си дълъг живот, колкото с факта, че в продължение на десетилетия се продава в Индия като Premier Padmini и става един от най-култовите автомобили, включително като такси, който се произвежда до 2000 година!
(следва)
Текст: Георги Колев