Икономическото чудо на Италия, от малкия 500 до луксозния 130
Корените на днешния 500: 600 и nuova 500 от 50-те години
Ако германците се гордеят с икономическото си чудо, то италианците имат своето, и последното започва по същото време. През 50-те години ръстът на брутния вътрешен продукт на Италия започва стабилно да нараства, а с него и потреблението. Точно в средата на 50-те години Fiat ще създаде един продукт, който ще постави на нови релси компанията. Той се нарича просто 600 и е първият наистина достъпен автомобил на компанията. Предимствата му ще бъдат оценени и от испанците които ще се моторизират с неговата Seat версия и аржентинците на които ще стане любимец и дори от хората в Югославия чийто пътища ще изпълни по-късно като Zastava.
600 трябва да замени четириместната версия на остарелия 500, но той се превръща в нещо много повече и е поредния технически шедьовър на Fiat. Търсещият функционалност дизайн става олицетворение на рационалното използване на обемите. Прекрасните заоблени форми всъщност имат много важно значение – избягването на ръбовете не само опростява производствения процес, но спестява метал и прави автомобила още по-евтин. В търсене на начин за снижаване на разходите Джакоза и дизайнерът Абрети поставят двигателя в задната част – това решение е по-евтино от предно разположения двигател с предно задвижване, което ще бъде внедрено по-късно. И до ден днешен мнозина смятат тази концепция за олицетворение на перфектното съчетанието от естетични и аеродинамични нужди с функционалност. Според Джакоза „дизайнът на каросерията е такъв за да обгръща като ръкавица пътниците“ постигайки максимален вътрешен обем при минимални външни размери. Именно той е в основата и на създадения две години по-късно nuova 500, който развива до съвършенство миниатюристичната идея на 600. При малкия яйцевиден автомобил всеки сантиметър обем е прецизно изчислен, а дизайнерите следват постулатите създадени при 600, но в още по-крайна форма. Двигателят с водно охлаждане е заменен с двуцилиндров с въздушно охлаждане, а характерната чупка в задната част придава още повече чар на визията му. Извивките на предната част навътре придават по-различно внушение от тези на 600 и със своята стилистика 500 се превръща в невероятно постижение на индустриалния дизайн. Всичко това го прави неизменна част от италианското икономическо чудо, но кара не само италианците да се влюбят в него. Благодарение на 500 много хора които са могли само да мечтаят за автомобил вече могат да го имат и това е един от най-големите приноси на Fiat към индустриалното развитие на Европа. А безспорно невероятната стилистика е претворена по страхотен начин в актуалния Fiat 500 – в немалка степен и заради съвременните производствени методи. Благодарение на 500 и 600 с които се раждат мини и малкия клас и в немалка степен и на 1100 и 1400 Fiat отново расте със забележителни темпове. Принос за моторизация на Италия има и вездесъщият шеф на националната нефтена компания ENI Енрико Матеи, който успява – къде с предприемачески дух, къде с машинации – да превърне малката провинциална фирма за добив нефт в Италия от 50-те години в индустриален гигант през 70-те.
Стилистиката и техниката на 60-те години
Американската стилистика оказва сериозно влияние на основания в края на 50-те години Fiat Centro Stile – създадения през 1961 година по-голям модел 1300/1500 (произвеждан и от Zastava) от ръководения от Марио Боано център заимства от зададения от Chevrolet Corvair стилистичен език с прави форми и линии. Стилът на рационализацията от 60-те години е пренесен и в новите големи модели 1800 и 2100. По това време Джакоза държи на дългата хоризонтална линия и плоските повърхности с дълъг преден капак и скосяване в обратна посока под него. Характерен за дизайнерския център на Fiat обаче е невероятния афинитет към техническата страна на автомобила – заедно с инженерите още през 60-те години екипът му настоява за създаването на нова архитектура на автомобили с предно предаване и работи по такъв.
Последният обаче трябва още малко да почака. Евтините горива от 60-те и съответната липса на нужда от аеродинамична ефективност имат съществен принос за преобладаващо правоъгълните форми на това десетилетие, а консерватизмът на ръководството налага триобемните форми. Така като че ли на шега се появява новият Fiat 124 – един семпло-елегантен и не блестящ с нищо техническо автомобил с чието присъствие обаче ще бъде свързана много повече социалистическа Европа по-късно. 600 е заменен с по-големия 850 през 1964 година, който следва стилистичните повели на времето, 125 е дизайнерска разновидност на 124 и само невероятните 125 купе и кабриолет излизат извън тези рамки. Със 130 Fiat прави опит да навлезе в зоната на действие на Mercedes, но въпреки 6-цилиндровия редови двигател и елегантните форми в американски стил, начинанието не бележи особени успехи. Естествено рядък си остава и спортният Dino чиито версии купе и кабриолет са дело на Pininfarina и Bertone. През 1967 година Валета почива и управлението поема Джовани Аниели, внукът на основателя на компанията.
Най-после с предно предаване: 128 и 127
В края на 60-те години италианците вече стават доста по-взискателни към автомобилите си. Отговорът на Fiat се нарича 128 и с него най-после се осъществява отколешната мечта на Джакоза да създаде автомобил с предно предаване. Революционната идея за конструиране на хечбек не е приета (тя ще се появи по-късно в югославската версия), но създадената от Боано стилистика е с много специфична скъсена задна част, която насочва усещането за дизайна именно към хечбека. 128 печели наградата „Автомобил на годината в Европа“ и въпреки че стилистично е близък до 124 поставя тенденции в компановката които по-късно ще бъдат следвани от Volkswagen с неговия Golf и Ford с Fiesta. Причината за по-консервативния дизайн си остават ниските цени на горивата, но по подобие на гореспоменатите предшественици 128 е автомобил предлагащ много от техническа гледна точка и същевременно с това няма висока себестойност за производство. Той както и останалите модели се задвижва от малък като работен обем, но пъргав и динамичен двигател, които в известна степен са плод на фискалната политика на Италия.
Седемдесетте години се превръщат в икономически хаос за Италия, раздирана от политически проблеми, стачки и крайно революционно настроени профсъюзи. Продуктивността на заводите пада, миграцията към Торино нараства въпреки че Fiat строи три нови завода в южната част на страната. Въпреки това инженерите успяват да създадат своя пореден шедьовър, който също ще определя тенденциите на времето. Той носи щрихите на младия дизайнер Пио Манцу, който умира преждевременно и e довършен от Боано. 127 е духовен наследник на 600 и ще повтори неговия успех. Моделът е един от най-брилянтните примери за рационализъм в автомобилостроенето. Сякаш всички елементи са съчетани в прекрасно равновесие, като солиден, но хармоничен архитектурен елемент. Прецизните линии правят визуална връзка с отварящите се елементи и характерния дълбок капак. Именно неговата концепция на модела, който по-късно се сдобива и с първия по рода си 1,3 литров дизелов двигател (чиято мощност се постига при 5000 об./мин) по-късно ще последват VW Golf и ALFA Alfasud. По-късна интерпретация на тази идея ще стане и Ritmo, който ще носи новата стилистика на времето. Това е времето в което Fiat придобива Lancia и се появяват модели като 126 (наследник на 500) и по-големите 131 и 132.
Двете петролни кризи променят начина на мислене и конструиране на автомобила. Не само аеродинамиката на автомобила вече има значение, търсенето на намаляването на разходите за производство е важен фактор. Така след 128/127 делящи обща подова конструкция във Fiat се ражда и по-мащабната платформена стратегия (под формата на студийния модел VSS) който Fiat създава в сътрудничество с института I.DE.A.. Тя се материализира като реализация на проектите Tipo 4 включващ Saab 9000, Lancia Thema и Fiat Croma в средата на 80-те години (и Alfa 164 след придобиването на Alfa Romeo през 1986 година) и Tipo 3 включващ Fiat Tempra, Lancia Dedra и Alfa 155.
Panda, Uno, Punto
Създадената от Джуджаро Panda се превръща в успех за Fiat с претворяването на концепцията на рационалния малък автомобил на 80-те години, а Uno носи важни инженерни решения за целесъобразно използване на обема със своята компановка осигуряваща приемливо място на пет човека. Още от модела 1400 дизеловият двигател заема неизменна част в гамата и Fiat има съществен принос в развитието му. В Uno него се въвежда и двигателят Fire който е не само високотехнологичен от гледна точка на горивния процес, но и на роботизираното му производство. Punto, който става автомобил на годината 1995, полага основите на успешна традиция.
(следва)
Текст: Георги Колев