Преди две години ентусиастът Михаел Стошек поръча да бъде разработен клиновидният New Stratos – по-модерен, по-добър и по-бърз от оригинала. А как се държи той на пътя?
Когато мъжете харесат нещо, те го преследват, отстрелват и/или купуват – например часовници, жени, а понякога и автомобили. Така постъпват ловците и колекционерите. А ако са съвсем луди, си правят нещо по собствен вкус. Защото да имаш същото като другите, винаги си е някакъв компромис. Така Джон Делориън се сдоби със своя DMC 12, диско музикантът Джорджо Мородер – с 16-цилиндровата Cizeta, Фердинанд Пийх – с Bugatti... впрочем нека замълчим, защото това е съвсем друга история.
Нека по-добре да се вгледаме в Stratos. Къс, нисък, клиновиден силует с физиономия на състезателен шлем и маневреност на моторолер от 50-те години. И както е известно на сведущите, задвижван от 2,4-литров двигател Dino, разположен напречно зад водача.
Блясък в очите
Е, не е задължително – блясват и заиграват кафявите очи на Михаел Стошек, докато обяснява как стоят нещата с разположения надлъжно отзад V8-мотор от Ferrari. Мъжът е на около 60 години, но възрастта му трудно може да се определи точно. Той е видимо развълнуван – нали става дума за неговия New Stratos. По-къс, по-лек, по-добър, изработен върху базата на едно Ferrari 430 Scuderia. Никакви компромиси. Господин Стошек е някогашен шеф и сегашна силна фигура в консултативния съвет на Brose – семейна фирма с милиарден оборот, доставяща продукти за автомобилната промишленост.
Неговата тежка дума е единственото тежко нещо, което е съгласен да търпи безнаказано. Всички детайли на New Stratos обаче са били поставени на везните, а после са били подложени на строга диета. Наистина титановите болтове, карбоновите части и тънкостенният ауспух от неръждаема стомана на Capristo са по-скъпи от стандартните части, но какво да се прави – казано е: никакви компромиси.
И разбира се, никакво серийно производство. Машините в Pininfarina, на които срещу малка едноцифрена сума (в милиони евро) се изработва уникалният Stratos, имат максимален капацитет 25 екземпляра. Правата за цялата серия принадлежат на Стошек и на един друг Stratos маниак, Крис Храбалек.
Какво да кажем за този млад мъж, който не само притежава девет оригинални и над 1000 миниатюрни модела на легендарната Lancia, но още 16-годишен чрез един адвокат си е осигурил за жълти стотинки правата върху името Stratos? Когато Стошек и Храбалек се срещнали, между тях прехвърчала не просто искра, а цяла волтова дъга, осветила ярко пътя към New Stratos. Стошек, на когото не липсват нито капитал, нито връзки, нито опит, знае точно кои лостове да натисне, за да задвижи начинанието. Към това се прибавя разочарованието от факта, че от Lancia отхвърлят без нужното внимание идеята за нов Stratos, смесено с волята да покаже на всички, че не са прави, и да превърне най-после Scuderia в истински майстор на завоите.
Техниката
Шасито на Stratos, скъсено с 20 сантиметра в сравнение с донора, драматизира водимостта и помага на болида с централен двигател, чиято обща дължина от 4,18 метра е с 33 см по-малка, отколкото при модела на Ferrari, да сведе сухото си тегло до 1247 килограма. Той би станал дори още по-лек, ако Стошек не беше настоявал за солидна клетка от стоманени тръби, електрическо задвижване на стъклата (от Brose, разбира се) и климатична инсталация.
В сравнение със съвременния си клонинг едновремешният Stratos, тежащ по-малко от един тон, изглежда направо изящен. На това младокът отвръща с по-висока специфична мощност. Естествено V8-моторът на Scuderia с 510 к.с. също не е бил оставен на спокойствие – оптимизираната техника на всмукателната и изпускателната система са добавили към мощността му 30 к.с. Предвид на постигнатите 2,3 кг/к.с. обещаните 3,5 секуниди от 0 до 100 км/ч изглеждат правдоподобни.
На пистата
По време на няколкото кръгчета по завоите във вътрешната зона на пистата в Льо Кастле Stratos се проявява като доста даровит състезател без проблеми със сцеплението. Далеч от твърдата като дъска и раздаваща удари возия на ретромоделите, неговите фино настроени адаптивни амортисьори поемат спокойно дори страничните бордюри по трасето. Уникалният екземпляр ви спестява както тропането на недобре закрепени части, така и коварните реакции при недобре разчетено влизане в завой. Да, наистина, може би има малко повече недозавиване, но то сигурно ще бъде излекувано. Затова пък машината спазва зададения курс дори при рязко отпускане на газта в завой.
В оригиналния Stratos нещата изглеждаха по доста различен начин. Дори стари кучета като световния рали шампион Валтер Рьол се удивляват от авантюристичното му поведение на пътя. Клиновидният автомобил с централен двигател ставаше неспокоен още само при смяна на предавките и дори при леко отнемане на газта се стремеше да се завърти. Новият е много по-добър както по отношение на механиката, така и на аеродинамиката. Въпреки че е запазил същностни атрибути като спойлера на покрива и издадената нагоре като крило задна част, сега те са така добре съобразени помежду си, че осигуряват аеродинамично притискане, без да вредят на баланса. Все пак този пилотиран клин би трябвало да развива максимална скорост от 300 км/ч, при което ще му помагат електронните системи, натоварени и с ред други функции. Те включват ESP и както при Ferrari, могат да се настройват с въртящ се регулатор на волана (Manettino). Устройството съобразява и времената за превключване на секвенциалната трансмисия, която би трябвало да сменя шестте предавки още по-бързо, отколкото в Scuderia.
С внимание към детайла
По темата за изработката обаче изобщо не се налага да използваме условно наклонение. При каросерията от открит карбон всяко влакно е на мястото си, а меките покрития проблясват от специалния безцветен лак, примесен с два процента черен оцветител. Стошек е горещ последовател на съчетаването на форма и функция – например в интериора. Първо, New Stratos предлага на двамата пътници прилично място (за разлика от оригинала), второ, за техните шлемове са предвидени специални джобове във вратите (както в оригинала), и трето, качеството на изработката е превъзходно (нищо общо с оригинала).
При вида на това стилистично съчетание от алуминий, въглеродни влакна и алкантара, близка до ума изглежда идеята за производство в малка серия или за създаване на възроден Stratos. Той би струвал около 400 000 евро на бройка, като цената включва употребяван, но добре запазен F430 в качеството на изходна база.
Извън състезателната писта съинициаторът на начинанието – дизайнерът Крис Храбалек, може би си представя и друг вариант на Stratos, отговарящ на неговото минало като рали шампион. Става дума за спортен кросоувър – подобно на оригинала с голям пътен просвет, къси надвеси и здрава каросерия, като всичко това е съчетано с добре настроено окачване. Той не само би станал шлагер по изровените пътища в развиващите се страни, но би бил интересна идея за концерна майка Fiat. Едно толкова диво и буйно дете би се отразило на старата дама от Торино доста подмладяващо.
Текст: Йорн Томас