Кое е реклама и кое – истина? Преди четири десетилетия надеждността беше ключов елемент в слогана на Opel. В продължение на 100 000 километра Astra Sports Tourer доказваше как днес се изпълнява някогашното обещание.
Наскоро по ул. „Леополдщрасе” в луксозния мюнхенски квартал Швабинг видяхме едно черно Audi A8, което се движеше с подчертано лениво темпо, привличайки погледите към себе си. Отзад се открояваше дискретен, но ясно четлив стикер с надпис „Късмет, че не съм Opel.” Дотам, значи, са стигнали нещата с богатата на традиции марка от Рюселсхайм, чиято репутация не спечели нищо от бурните събития във и около концерна майка General Motors. В ума веднага изплува старата поговорка „Веднъж като ти излезе име...”
Но дали това отношение е основателно? По-скоро не. Затова една Astra Sports Tourer 2.0 CDTi, която постъпи на служба в редакцията на 21 април 2011 г., получи шанса да докаже качествата си в маратонски 100 000-километров тест. И нека кажем още в началото: поне що се отнася до надеждността, автомобилът преодоля цялото разстояние с овации, като уверено щурмува и завладя първото място в своя клас според индекса на повредите. Оркестърът свири туш! Нито веднъж комбито на Opel не се повреди сериозно, нито веднъж не му се наложи да посети сервиз извън графика. Това не успя да постигне дори надеждното Audi A4 2.0 TDI в маратона преди две години. А що се отнася до автомобила със стикера, A8 4.2 Quattro – олеле! – на времето, през 2006 г., той беше принуден да направи цели пет извънпланови посещения в работилницата.
Натрапва се обаче и друго сравнение: Още през 2007 г. една Astra 1.9 CDTi, която тогава още носеше традиционното за комби моделите на марката презиме Caravan, приключи гастрола си в маратонския тест доста добре, но не чак толкова безупречно, както актуалният модел. От своя дебют през декември 2010 г. той се нарича Sports Tourer – което не само звучи по-модерно, но очевидно е донесло и качествен напредък. Всъщност това отговаря и на общоприетата представа за усъвършенстването на един модел.
Богато оборудване
Автомобилът, постъпил в редакцията за маратонски тест, беше всичко друго, но не и оскъдно оборудван. Нивото Innovation в комбинация с развиващия тогава все още 160 к.с. мотор 2.0 CDTi беше най-високата и скъпа степен, включваща благини като биксенонови светлини, джанти от лека сплав, автоматичен климатик, бордкомпютър, датчици за осветеност и за дъжд, както и темпомат. Освен това бяха поръчани комфортен пакет с отопление на седалките и датчици за помощ при паркиране, навигационна система с DVD, остъклен люк на покрива, ходова част с променливи настройки на амортисьорите Flex Ride, цифрово радио с озвучителна система и USB вход, ергономични седалки и още няколко приятни нещица, повишили цената от тогавашните базови 27 955 евро на 34 885 евро. Днес за така оборудван автомобил би трябвало да се платят близо 700 евро повече.
При това положение е ясно защо стойността по оценка в края на теста, равняваща се на 15 100 евро, звучи доста отрезвяващо, маркирайки овехтяване от почти 57 процента. Тук обаче се проявява едно познато от досегашния опит явление – въпреки че оценителите от DAT вземат предвид в изчисленията си скъпите елементи от оборудването, при продажба те почти не носят допълнителен приход.
Въпросните неща обаче правят живота, разбира се, по-приятен – това се отнася например за системата Quickheat. Понеже съвременните дизелови двигатели напоследък са станали толкова ефективни, че почти не произвеждат излишна топлина, при минусови външни температури интериорът често остава доста хладен. Това се компенсира ефикасно с допълнителния електрически отоплител, както гласи една доброжелателна записка в дневника на теста. Уредът обаче струва 260 евро допълнително.
Автомобил за дълги пътешествия
Като червена нишка през бележките на изпитателите преминава един и същ мотив – още с първото сядане зад волана човек веднага се сприятелява с комбито на Opel. Това е преди всичко заслуга на предните седалки, които жънат единствено похвали. Представителен в това отношение е един колега с иначе доста чувствителен гръб, който пише с вдъхновение за „извънредно удобните седалки, с които дори 800-километров преход се изминава без проблеми”. Обстоятелството, че шофьорската седалка още след 11 000 километра се оказа леко нестабилна, остана единственият заслужаващ споменаване недостатък, който лесно беше отстранен с помощта на фиксираща лента.
Нямаше как обаче да бъде отстранена липсата на пространство пред краката на седящите отзад, причиняваща постоянен дискомфорт за пътниците с височина над 1,70 метра. Дори краката на децата постоянно опират в облегалките на предните седалки. И главно водачите с малки деца постоянно се дразнеха, че скобите Isofix за фиксиране на детски столчета се достигат твърде трудно. Те са толкова надълбоко в тапицерията на седалките, че един доста напреднал в семейното планиране млад колега беше принуден да закрепи столчето с колана въпреки системата Isofix. Това не прави нещата по-леки, понеже и закопчалките на коланите не се достигат лесно. Краткият му извод е, че това положение е неприемливо за един семеен автомобил.
Така се оказва, че с преминаването от предната към задната част се редуват светли и тъмни тонове. Най-отзад обаче, в багажното отделение, Sports Tourer се представя отново откъм най-сладката си страна. Той спокойно побира целия багаж за ваканцията на едно четирицленно семейсво, а една изискваща доста пипкаво монтиране мрежа при необходимост осигурява ясна разделителна линия. Базовият обем от 500 литра с лекота може да се разшири до 1550 л и тогава предлага дълга 1430 мм товарна площ. А фактът, че към полезните качества се прибавя и радост от шофирането, се признава постоянно от различни изпитатели. Това се дължи на първо място на ходовата част със система Flex Ride, която променя характеристиките на амортисьорите, сервоуправлението и реакциите на педала за газта и позволява избор между три режима: нормален, Tour и Sport. Независимо кой от тях са избрали изпитателите, те винаги удостоверяват, че моделът на Opel притежава „страхотен комфорт на окачването”.
Не толкова еднозначна е оценката на двигателя. Вярно е, че му признават силата на мощната междинна тяга, която към края на теста дори подобри измерените стойности за ускорение, но някои от изпитателите идентифицираха забавените реакции на турбокомпресора като причина за лека слабост при потегляне. А и дизелът със сигурност не е пример за елегантна акустика. Независимо от всичко моделът с предно предаване гарантира винаги добро сцепление – дори на сняг и с пълен товар.
Със среден разход на гориво от 7,3 литра на 100 км моделът на Opel се нарежда сред неофициалните отличници на класа. Австрийските магистрали (с ограничение на максималната скорост) разкриват допълнителен потенциал за икономии – фиксирате темпомата на 130 км/ч и пътешествието започва. Тогава Astra ви възнаграждава с образцовите 5,7 литра на 100 км. Без никакво доливане на масло.
Аварии на пътя? Няма
Фактът, че в продължение на целия двегодишен тест Astra Sports Tourer не претърпя авария и не се наложи да посети сервиза извън графика, без съмнение е най-голямото постижение на този модел. Поради това той заема първото място в класацията според индекса на повредите. Дори при педантично търсене в записките от маратонския тест откриваме единствено споменатата тапицерия на седалката и един скърцащ педал на съединителя. В рамките на фирмена сервизна акция бяха направени доработки по щангите в механизма на чистачките – и това беше всичко. Дори разходите за редовното сервизно обслужване не надхвърляха границите на приемливото. Най-големият единичен разход беше за смяна на спирачни дискове и накладки при обслужването след 60 000 км пробег. Като цяло – една изключително радваща равносметка.
Малко след края на маратона изпитваният автомобил все пак получи още една повреда – в задната му дясна гума се беше забил един винт за дърво. Но за това добрата Astra действително нямаше никаква вина.
ИЗ ОПИТА НА ЧИТАТЕЛИТЕ
И практическият опит на читателите с техния Opel Astra е до голяма степен положителен.
С новата Astra J хората от Opel успяха да надминат бездруго много добре изработената и надеждна Astra H. Досега за близо две години съм изминал 19 500 километра с моята Astra 1.4 Ecoflex – без никакви проблеми и изключително надеждно. Особено ми харесват седалките, върху които спокойно можете да изминавате дълги разстояния. Разходите за първото сервизно обслужване бяха абсолютно приемливи. За съжаление, множкото килограми на Astra се усещат, въпреки че средният разход от 6,3 литра на 100 км е абсолютно окей.
Бернт Брайденбах, Хамбург
Моята Astra 1.7 CDTi със 125 к.с. вече навъртя изключително надеждно 59 000 километра. Пътешествието през отпуската от над 5500 километра с трима души, куче и багаж също премина без стресове и напрежение. Средният разход е 6,6 л/100 км въпреки бързото каране по аутобаните и честото включване на стационарното отопление. След пробег от 14 000 км се наложи един престой в сервиз поради дефектна дюза за впръскване и повреден механизъм за връщана на лостчето за мигачите, иначе автомобилът е съвсем надежден спътник.
Кан Кристофер Сенуйсал, Дортмунд
От август 2010 г. съм изминал 51 000 километра с моята Astra J 1.6 Turbo Sport и съм много доволен от автомобила. Регулиращата се ходова част е страхотна, аз харесвам най-много спортния режим. Със своите 180 к.с. колата върви много добре и изразходва средно 8,2 литра на 100 км.
Жан-Марк Фишер, Еглизау
Купих моята Astra Sports Tourer 2.0 CDTi преди една година и четири месеца и оттогава я експлоатирам доста интензивно, понякога с по 2500 километра на седмица. Като изключим един проблем с автоматичната предавателна кутия с хидравличен преобразувател, поради който автомобилът работеше в авариен режим до посещението в сервиза, нямаше никакви неприятности. Отначало ме дразнеше начинът на превключване на автоматика, но това беше коригирано при ремонта. Шумният мотор обаче е малко уморителен за сетивата, биха могли да поставят повече изолация. Независимо от това – един чудесен автомобил, с добър обзор, двигателят доставя удоволствие, а шофирането е направо разтоварващо.
Маркус Бьозингер, Филинген-Швенинген.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След близо две години и 100 000 натоварващи километра Astra Sports Tourer се представя без повреди и само с леки следи от употреба. За това постижение хората от Opel заслужават сериозен комплимент. Вярно е, че сериозните аварии в наши дни са станали по-скоро редки – при днешното равнище на техниката имаме основание да очакваме това дори при толкова дълъг пробег. Фактът обаче, че на Astra й се наложи да посети сервиз единствено за трите планови инспекции, във всички случаи говори за високото ниво на нейното качество.
Текст: Клаус-Улрих Блуменщок
Снимки: Конрад Бецолд, Юрген Декер, Дино Айзеле, Томас Фишер, Беате Йеске, Инголф Помпе, Петер Волкенщайн