Напоследък малките автомобили получиха доста предимства, но това не важи за 100 000-километровия тест, а още по-малко за четвъртото поколение на Corsa. Нейната предшественичка, истински герой на маратона, беше вдигнала високо летвата на очакванията, а и цената на нашата Corsa D беше като на голям модел.
Когато германски журналист пише статия за продължителен тест на някой Opel, едно от неписаните правила изисква да образува изречение с думите „Opel”, „надеждният” и „автомобил”. Някогашният фирмен слоган вече е станал част от фолклора и внася в текста нотка на меланхолия в стил „Навремето всичко беше по-добро”. Подобни въздишки невинаги имат основания - например, ако видим как поколенията на Corsa са се представяли в маратона на auto motor und sport. Началото поставя през 1983 г. една Corsa A 1.2 S. Тогава изпитателният пробег е 50 000 км и се наложило да се правят заварки, понеже поддала една от опорните точки на окачването тип Макферсън. Въпреки това автомобилът получава похвали, защото след една година още не е ръждясал – което, разбира се, неизбежно го е сполетяло малко по-късно.
През 90-те години Corsa B вече трябва да се пребори със 100 000 километра и натрупва впечатляващ индекс на повредите от 28 точки – наред с другото и поради смяната на тапицериите на седалките, които кой знае защо са се вмирисали на шкембеджийница. Подобни любопитни явления не се наблюдават при Corsa C и в продължение на повече от шест години тя се задържа на първо място в топлистата на auto motor und sport за своя клас с най-малко установени повреди. До края на теста през есента на 2003 г. единствено скърцащият спирачен педал и хлабавата ръкохватка на една от вратите принуждават автомобила да посети сервиза извън редовните проверки. Според достоверни слухове същата Corsa вече е навъртяла четвърт милион километра и продължава да кръстосва бодро планинските райони на Южна Германия.
Скъпоценен камък
Сега вече е ред на Corsa D, която започна маратонския тест през есента на 2007 г. Базовата цена от 20 740 евро за версията с четири врати 1.7 CDTi Cosmo сама по себе си не е като за малък автомобил, а и беше значително надхвърлена от доплащанията за – както се оказа, до голяма степен ненужни – екстри, като навигационна система с DVD, светлини за завои, темпомат и Bluetooth връзка, тъй че в крайна сметка сумата набъбна до 25 515 евро. Носталгично настроените читатели лесно ще пресметнат, че това бяха 49 903 марки и за тях през 1983 г. е можело да се купят 3 ¾ автомобила Corsa A 1.2 S.
Както и да го погледнем, това са много пари за един четириметров автомобил, който не изглежда толкова скъп нито отвън, нито отвътре. Наистина и след 100 000 километра предните седалки все още са стегнати, солидно изработеният интериор не издава шумове и не показва изхабяване, но това се дължи преди всичко на вложените материали, чиято главна черта е здравината, а не привлекателността. В това отношение не внася промяна и централната конзола с напомнящо пиано лак покритие, което бързо се покрива с прах. Усещане за по-висока класа създава единствено предлаганото място – въпреки че арматурното табло отнема доста пространство. Четирима пълнолетни пътници могат да се настанят удобно и да не усетят липса на място нито на предните, нито на задните седалки. Багажникът е с обичаен за класа обем от 285 до 1100 литра, но при него смущава малкият отвор за задния капак.
Основните минуси
Най-честият повод за критики при каросерията е мизерният обзор. От един малък автомобил се очаква да може да бъде паркиран на всяко свободно място без датчиците на помощната система – с Corsa обаче това е почти невъзможно. Отпред капакът на двигателя се губи от погледа, отзад широките колони и малкият заден прозорец затрудняват маневрирането. Масивни, полегати предни колони препречват погледа косо напред.
Фактът, че Corsa не притежава особени таланти за движение в градска среда, има своите основания и в задвижването. Дизелът с работен обем 1,7 литра проявява отчетлива слабост при потегляне. Трябва да улучите тясната гранична зона между загасването на мотора и флегматичното потегляне. Ако искате да избегнете и двете, ще се наложи да потеглите с 1600 об./мин. Така всички ще ви мислят за начинаещ водач, да не говорим, че ще износите съединителя.
Веднъж приведена в движение, Corsa напредва доста енергично – тъкмо затова предпочитахме да я използваме за дълги пътувания, но все пак не с тази динамика, която би трябвало да се очаква от 125 к.с. и 280 Нм в един малък автомобил. Теглото от 1,3 тона потиска темперамента, същото правят и „дългите” предавателни числа на шестстепенната трансмисия, която към края на теста престана да превключва гладко. При 180 км/ч дизелът се върти със само 3000 об./мин. Когато изпреварвате, често се налага да превключвате на по-ниска предавка и така въпреки добрите намерения „дългите” предавки в крайна сметка вредят на икономичността. Средният разход в теста от 7,2 л/100 км е направо разочароващ - един Mercedes C 250 CDI с 204 к.с. постигна по-ниски стойности.
В сервизния парк
Освен това доста шумният дизел е отговорен за четири от петте извънпланови престоя в сервиз. Малко преди края на първото полувреме от маратона сигналната лампичка предупреди за неизправност в двигателя – филтърът за частици се нуждаеше от регенериране. 14 000 км по-късно индикаторът светна отново, този път поради дефектен тръбопровод на датчика за налягане в системата на филтъра за частици. От километър 74 591 моторът започна да преминава за кратко време в авариен режим – виновен за това беше клапана за рециркулация на отработилите газове.
Всичко това бяха общо взето дреболии – докато малко преди края на теста не се наложи да бъде сменена помпата с високо налягане на системата за директно впръскване. Тъй като в случая с автомобила в маратонския тест повредата беше настъпила малко повече от две години след първоначалната регистрация, от Opel я отстраниха доброволно, иначе това щеше да струва 1451 евро. Така сметките за ремонти бяха сведени до поносимите 179 евро за спирачни накладки, лампи за светлини и често чупещите са щифтове за фиксиране на покривалото над багажника. Към това се прибавят и три редовни сервизни проверки, средните разходи за които нараснаха до 410 евро (със 100 повече отколкото при Renault Clio) поради скъпата смяна на ангренажен ремък при обслужването след 90 000 километра.
Другите пробойни
Corsa не създаваше драматични ситуации и нито веднъж не закъса на пътя, затова пък разни дреболии разваляха доброто впечатление. Поради мъждукащите къси светлини ползата от предлаганата срещу доплащане система за следене на завоите остана доста ограничена. Въпреки допълнителния отоплител Quickheat за 260 евро през зимата Corsa затопля интериора си бавно и колебливо. С лекия си ход и извънредно директните си реакции кормилната уредба с електрически сервоусилвател осигурява подчертано добра маневреност в града, но не предлага обратна връзка с пътя и изисква сериозна концентрация при шофиране по магистрала. Там вибрациите на предния мост и шумовете от въздушния поток и гумите намаляват приличния сам по себе си комфорт на пътуване.
Човек може да се приспособи към отчасти усложненото управление на различните уреди и системи - с лостчета на мигачите и чистачките, които не остават винаги в желаната позиция, с претрупан с функции кръгъл превключвател на светлините или с темпомат без функция за повторно ускоряване. Това, с което не може да се свикне обаче, е навигационната система. Електронният лоцман на име DVD 100 Navi понякога при движение по магистрала препоръчваше да завиете наляво, след всяко спиране задаваше досадния въпрос дали искате да продължите по маршрута (че как иначе, нали не сте пристигнали още) и много пъти губеше ориентация, което беше коригирано донякъде чак след три проверки и едно осъвременяване на софтуера. Дори и тогава с остарялата си графика и сложното програмиране чрез въртене и натискане на един-единствен регулатор уредбата не си струваше доплащането от 1805 евро – почти всички малки навигационни уреди, закрепвани с вендуза за предното стъкло, имат по-добри възможности.
Недотам убедителните екстри, дефектите по някои детайли и дизеловият двигател с повреждащи се периферни агрегати попречиха на поначало солидно изработената и бавно овехтяваща Corsa да постигне по-добър резултат от шестото място според индекса на повредите. Най-после можем да съставим крилатото изречение, но с едно не съвсем незначително допълнение. Защото в отличие от предходния модел за Corsa D важи слоганът „Opel – вече не толкова надеждният автомобил”.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Райнер Херман, Йенс Катеман,
Райхард Шмид
Оценка
Opel Corsa 1.7 CDTi
Пет извънпланови престоя в сервиз. Шесто място според индекса на повредите на auto motor und sport за съответния клас. 53,8 процента овехтяване. Дълги сервизни интервали (30 000 км), слабо износване на гумите.
Технически данни
Opel Corsa 1.7 CDTi | |
---|---|
Работен обем | --- |
Мощност | 125 к.с. при 4000 об./мин |
Максимален въртящ момент |
--- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
9,6 с |
Спирачен път при 100 км/ч |
--- |
Максимална скорост | 195 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
7,2 л |
Базова цена | 19 365 евро |
ммм
Корсите за жалост не се оказахамного сполучливи наистина... Като се почне от лошото отношение още в магазина и сервиза до фабрични дефекти и фалшиви акомулатори... Разходът вярно извън градско може да се достигнат каталожните, но градско скачат двойно... моята е 1,2 16v 1200 кг градско 8 си ги удря... Акомулаторите които дават от опел държат по 2 дни и се нуждаят от зареждане, колонките на вратите скърцат при не равен път.Стойката на седалките е изцяло за жени съотношение волан педали... трагедия за цена от 22000 лева сие пълна подигравка до някъде ме е яд че влязох в магазин на опел...
коко
PR- на vag group е и че нищо друго освен теханите автомобили има като алтернатива издражливост разход подражка и обзор и тн.
piston
Дизелите на Опел винаги са били некво извращение за това и последните 1.9CDTI ги купиха от Фиат. Що не взеха да тестват някой от бензиновите мотори там където Опел са силни? Пак нагласена работа от PR-те на VW