Малките SUV модели са вече хит на пазара. Дали най-новият ще оглави класацията?
Ако ви се струва, че VW T-Roc, Opel Crossland X и Seat Arona ще празнуват сред недостъпни скали, това е само привидност, родена от фотосесията. В действителност трите автомобила показват колко интелигентно малките SUV модели се справят с изпитанията на всекидневието. Не вярвате ли? Тогава елате с нас на сравнителния тест на версиите с бензинови турбомотори.
Сигурно очаквате, че ще започнем с някоя банална мисъл и ще дадем съответния пример. Добре – известно е, че всяко нещо има две страни. Веднага си припомняме за грамофонните плочи, които са почти христоматиен пример за тази мъдрост. Може би ще ви изненадаме още повече, като споменем „I Will Survive“ на Глория Гейнър. Това е един от малкото хитове, които първоначално са пресовани върху В-страната на плочата (в случая – на сингъла Substitute, кавър на версията на Righteous Brothers, но кой ли се интересува) и въпреки това са станали номер едно (през март 1979).
А какво общо има този факт с трите автомобила? Ами това, че първоначално градските SUV модели бяха само допълнение към основния асортимент – В-страната в категорията на малките автомобили. Сега вече тук се включва и VW, което е най-ясният знак, че една мода се превръща в абсолютен хит. Нека видим дали T-Roc ще изпревари Crossland и Arona и ще атакува върха на класацията.
Opel Crossland X не се представя убедително
Както знаем, при Opel ритъмът вече се задава от Peugeot/Citroën, като в случая с Crossland X сътрудничеството започна още доста преди сливането. Платформата, задвижването и инфо-развлекателната система произхождат от PSA. Отвътре нещата повече приличат на Opel, но още във второто ниво на менюто инфо-развлекателните функции са вече в стил Peugeot. Част от този стил са някои специфични ергономични особености, например когато поискате да изключите истеричния асистент за спазване на лентата – което, съгласете се, не е истинската цел на това устройство. Подобно на арсенала от помощници качеството на материалите и изработката не достига нивото на разработените от самия Opel модели.
Crossland X обаче компенсира това с гъвкавост: задната седалка може да се мести надлъжно с 15 см и наклонът на облегалката й се променя. Така добре използваемото товарно пространство може да се разшири – една по-скоро теоретична възможност, защото отзад почти няма излишно място пред коленете. Изобщо върху дълбоко разположената задна седалка пътувате доста натясно. На първия ред има регулирани в много посоки, тесни кресла, в които водачът и копилотът, вместо да се интегрират, седят високо като в президиум,. Това помага при възприемането на габаритите на каросерията – но никога не успявате да намерите точното положение на седене, като една от причините е странно отдалеченият лост на трансмисията.
Завъртаме ключа и стартираме 1,2-литровия трицилиндров бензинов мотор, който започва да барабани на празен ход. В Crossland 1200-кубиковият агрегат първоначално тегли с известно колебание. Едва около 1800 об./мин турбото започва да се усеща – тогава моторът пъргаво се развърта до 6000 об./мин. Скоро обаче възниква необходимост от смяна на предавката и в този процес шестстепенната предавателната кутия успява да комбинира нестабилния и дълъг ход на скоростния лост с осезаема липса на прецизност.
Прецизност не достига и на кормилната уредба – както и обратна информация за пътя, понеже смущенията от задвижването не могат да се приемат за такава. Изобщо при ходовата част нещата не сработват добре. С тропащо-стегнати настройки моделът на Opel подскача над късите неравности, но пък не може да укроти движенията на каросерията си. Така той се клати по завоите, започва отрано да се влачи настрани, недозавивайки. Рано намесващата се ESP също обуздава нагона към по-динамична управляемост. Ще кажете, че бързото каране в завои не е основна тема при такива автомобили. Но другите два го могат. Въпреки че Crossland е единственият с чисти отработили газове по Euro 6d-Temp, при това евтин и добре оборудван, остава впечатлението, че с него Opel се е изгубил някъде по пътя.
Seat Arona остава отчетливо под нивото на VW
Ако някоя фирма знае как да използва техника от другаде, това е Seat. Навремето гамата на испанците се състоеше от модели на Fiat с опростена техника и качество (ако изобщо тогавашното им ниво позволяваше да бъдат опростени). От 1986 г. фирмата принадлежи на VW и от появилото се през 1991 г. и вече позабравено първо Toledo насам всеки Seat е базиран върху техника на VW.
Arona е изградена върху модулния набор за малки автомобили MQB A0, който въпреки малките размери предлага простор като в компактен автомобил. По отношение на товарния потенциал Arona също достига нивото на съперниците си, но не и таланта за трансформации на Opel. Да, Crossland X побира повече, но изостава безнадеждно при шофиране по второстепенен път, където Arona просто го издухва. Нейната прецизна кормилна уредба реагира остро и динамзизира управляемостта – Seat се шмугва в завоите още по-чевръсто от модела на VW, но на магистрала изглежда нервен. Това се дължи и на стегнатите настройки на окачването, което често пропуска към кабината късите неравности.
Управление на функциите, седалки? Лесно и удобни. Вярно е, че малко грапавият глас на трицилиндровия турбомотор навлиза по-силно във вътрешността, отколкото при братовчеда от VW, но пък тук той носи на гърба си сто килограма по-малко. Моторът тегли хомогенно, набира обороти енергично, задвижва модела на Seat енергично и икономично. И понеже с оглед на оборудването той е с около 2800 евро по-евтин от T-Roc, състезанието би могло да стане доста оспорвано. Но точно тогава Arona показва по-слаби резултати при спирането, а и системите за подпомагане тук са по-малко. Да, в този концерн знаят как да композират шлагер, който със сигурност да е номер 2.
Рок с VW T-Roc
Така Arona се нарежда сред останалите беквокали в концерна – множеството модели на Seat или Skoda, които самоотвержено проправят път през минните полета на пазара, за да може след това VW на настъпи на широк фронт. И този път им се получава – като една от причините е, че T-Roc е базиран върху по-големия модулен набор на Golf и това му носи предимство, което трудно би могло да бъде изравнено. Той има по-голям багажник и предлага – с изключение на стандартното място за седене – повече по отношение на всички останали размери.
Върху уютно тапицираната задна седалка могат да се настанят дори трима възрастни. Пилотът и навигаторът седят в T-Roc удобно и леко извисено над нивото в компактните автомобили. Управлението на функциите е аранжирано в общодостъпния и разбираем стил на концерна. Понеже тестовият автомобил има на борда си по-простата навигационна система с въртящ се регулатор за увеличаване на образа и силата на звука, единственото, което дразни, е сложното конфигуриране на цифровите уреди. Отново проблем, който лесно може да бъде решен, ако просто не похарчите 500 евро за тази екстра.
В духа на стремежа към по-непретенциозна външност можете да се откажете и от двуцветното оформление, за което VW е измислил термина „открояващ се лак”. Това с открояването не се е получило при качеството на материалите и изработката, понеже солидността тук е примесена с грубоватост, иначе присъща по-скоро на Polo.
Трицилиндровият турбоагрегат се е превърнал в мотор за всички класове в рамките на концерна VW – той задвижва всичко от Up до Caddy. Щом преодолее краткото си колебание при потегляне, започва да тегли храбро и да набира мотивирано обороти. |Прецизната шестстепенна скоростна кутия с подходящи предавателни числа му помага никога да не изпуска попътния турбовятър. Вярно е, че не достига нивата на скорост при съперниците, но е почти толкова икономичен, колкото моделът на Seat.
VW не се движи неспокойно като испанката и при по-динамично шофиране по път със завои неговата прецизна, директна и невъзмутима кормилна уредба го води точно накъдето трябва. Също и благодерение на 18-цоловите си колела (490 евро) и по-широката си следа той лежи на пътя по-плътно, а и бездруго се държи съвсем сигурно. Затова допринасят и леко втвърдените настройки на ходовата част. И след като ни пада случай да шофираме VW без адаптивни амортисьори, трябва да кажем, че T-Roc не се нуждае от тях. Единствено при по-едри, къси неравности той пружинира твърдо, но пък се справя с лекота с дългите вълни, при което не се накланя и клати по завоите.
А ритмичното клатене на дансинга? Не е задължително. Ако искате обаче, може да се включите в щракането с пръсти при „You Can’t Always Get What You Want“ на Стоунс. Още една В-страна впрочем, в този случай за съперниците на T-Roc. Защото в този тест той се представи, както сигурно предполагате, откъм най-добрата си страна.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт