Opel GT: Жълта опасност

Opel e марка, известна преди всичко със създаването на разумни и практични автомобили на приемлива цена. Наред с това обаче, фирмата има нужда да освежи своя имидж, а една от доказано добрите рецепти за такава цел е пускането на модел, предназначен за удоволствие. Тест на германския модел с американски произход Opel GT.

Opel GT на практика е технологичен близнак на Pontiac Solstice и Saturn Sky – двата роудстъра, които американския клон на General Motors продава (и то повече от успешно) зад океана вече около две години. Пропорциите на автомобила са достойни за расов спортист от значително по-висок клас – дълго и гордо източено торпедо, малък и прибран кокпит, къса, вирната и масивна задница, забележително ниска и много широка каросерия. Трудно може да има спор по въпроса – този автомобил привлича погледите, предизвиква любопитство и всява респект. Някак неусетно, но от осанката му се прокрадва дори нещо от почти анималистичното могъщество на Dodge Viper.

Тук предразсъдъците нямат място

Ако вярваме на общоприетите възгледи за автомобилите с американски произход, то този роудстър би трябвало да се задвижва от осемцилиндров двигател с кубатура поне четири литра, да харчи най-малко 25 литра на сто километра (при по-икономично каране...), да е с техника отпреди няколко десетилетия, и може би да има пътното поведение на семейна лимузина. Тоест – да бъде пълната противоположност на идеята за класически роудстър. Само че този път нещата не изглеждат по този начин. Създаденият под ръководството на Боб Луц проект е точно това, което най-малко очакваме от задоеканско произведение на автомобилната индустрия. Сега малкият спортист вече има и европейска версия, продавана под марката Opel, а конструкцията и дизайнът на автомобила са претърпели допълнителни промени, целящи да удовлетворят потребностите и вкусовете на клиентелата на Стария континент. Който смята, че американските кабриолети неизменно гонят по размери това, което по нашите ширини се смята нормално в луксозния клас, нека погледне мерките на каросерията на GT – автомобилът е дълъг едва 4,10 м и висок само 1,27 м. Може би донякъде изненадващо, но автомобилът е със задно окачване, използващо напречни и надлъжни носачи – класическата за Европа схема при подобен клас автомобили. Предположенията за наличие на свръхбавнооборотен „осмак” под предния капак, чиито маниери на работа не са се променили особено от създаването му около средата на 50-те години, също са неоснователни. Задвижването на задните колела е поверено на редови четирицилиндров двигател с обем едва два литра, който обаче благодарение на турбокомпресора си постига чудовищна литрова мощност от 132,1 к. с./л. Агрегатът е дело на подопечното на Opel тунинг-подразделение ОРС, като за случая мощността му е увеличена до 264 конски сили.

Един роудстър, сякаш изваден от учебник

Всъщност ако не броим някои дизайнерски решения, единственото типично американско в този модел е интериорът. Което означава наличието на познатата картина – изобилие от неособено приветливи на вид или допир пластмаси, чиято сглобка не е особено прецизна, за което свидетелства и появата на някои шумове при движение по лоша настилка. Иначе оборудването включва всичко необходимо за представител на този сегмент – климатик, озвучителна система, регулиране на волана, спортни седалки, електрически стъклоподемници и дори темпомат. Кокпитът определено няма как да се нарече просторен, а поради ниската каросерийна височина качването и слизането не е особено удобно, но второто е напълно неизбежно, а по отношение на първото трябва да се добави, че мястото е достатъчно за хора с по-нисък или среден ръст, положението започва да изглежда по-проблематично при хора над 1,80 м.

Кокпит като при расов спортист

Позицията зад волана е като в типичен спортен автомобил – седалката осигурява чудесна странична опора, воланът, педалите и скоростният лост са разположени така, че пилотът за кратко време буквално става едно цяло с тях. Завъртането на контактния ключ събужда сърдито гъргорене, каквото едва ли сте очаквали от двигател с подобни спецификации. Едно от нещата, с които се налага да се привиква, е неособено хармоничният начин, по който автомобилът потегля – при недостатъчно подаване на газ той просто угасва, а твърде щедрото натискане на десния педал пък води до отривисто превъртане от страна на задните колела. Ускорението на първите четири предавки на моменти изглежда почти застрашително, като специално третата степен на трансмисията (на която междувпрочем GT е в състояние да развие „скромните” 156 км/ч...) е в състояние да ви накара да се замислите, дали не бихте я използвали докато ви свърши горивото в резервоара. Комбинацията от дрезгавия глас изпод предния капак, сърдитото ръмжене, идващо от изпускателната система и съскането на турбокомпресора води до акустичен дизайн, който принципно се смята за почти невъзможно постижение от страна на четирицилиндров автомобил.

Автентично усещане от шофирането

Педалът на съединителя е „твърд” и с къс ход, поставеният нависоко скоростен лост е оптимално ергономично решение, опората за левия крак е направена перфектно, а директността на кормилната уредба граничи с тази на професионален карт. Резултатите от спирачния тест са фантастични, като дозирането на спирачното усилие също трудно би могло да бъде по-добро. Ако притежавате достатъчно умения, с този автомобил може да постигнете странични ускорения, които са характерни за спортисти от доста по-високи категории, но ако човек не е напълно уверен в себе си, идеята за подобни експерименти категорично не е разумна. При по-рязко подаване или отнемане на газта задницата започва издайнически да „наднича”, задните колела доста лесно губят сцеплението си с пътя, а дирижирането на автомобила със свръхдиректния волан в дадени ситуации се оказва никак нелека задача. Затова един най-добронамерен съвет към тези, които имат желанието, но нямат достатъчно умения и опит за екстремно каране на спортен автомобил – GT е създаден изцяло за удоволствието на пилота и копилота, но е и играчка, която изисква твърда ръка и пълна концентрация, а попадането й в неподходящи ръце в неподходящ момент може да бъде опасно.

Желаете да карате бавно - моля, вие сте на ход!

Доста учудващо, но бавното шофиране с този роудстър също има своя чар – турбодвигателят започва да тегли впечатляващо още от около 2000 об./мин, а и с ниска скорост с положителност ще имате време да съберете повече погледи върху себе си. Комфортът на возене по паваж и въобще преминаването през неравности с бавно темпо не са от силните черти на модела, но при висока скорост ситуацията става по-приемлива. Въпреки че при сваляне на гюрука обемът на багажника добива комичната стойност от 66 литра, зад седалките все пак има допълнителни ниши, така че един уикенд на морето за двама изглежда напълно постижима задача за GT, стига багажът да бъде в умерени количества. И понеже стана дума за гюрука – независимо че носи марката Opel, откритият модел показва известна практическа слабост и в това отношение, тъй като текстилният покрив се вдига и сваля изцяло на ръка, а процедурата е сравнително проста, но не особено удобна за изпълнение. Тук обаче е време отново да се върнем към истинската същност на нещата – става дума за класически компактен спортен роудстър, а в такъв случай се търсят неща като възможно най-ниско тегло, динамика, оптимално пътно поведение и така нататък, а използването на тежък и скъп електрически покрив само би разводнило философията на модела.

И в крайна сметка...

И за завършек, нека да предотвратим още една евентуална заблуда за природата на този моделл, който по очарователен начин ни припомня, че автомобилът съвсем не винаги е само средство за придвижване от точка А до точка Б – става дума за цената. По подразбиране спортните автомобили са нещо скъпо, достъпно само за малцина. Само че и тук GT не се вписва в общоприетите рамки. Тестваният автомобил е с цена малко под 72 000 лева – сумата с положителност няма как да се нарече нищожна или пренебрежима. Но като се има предвид, че при конкуренцията възможността да се наслаждавате на расов спортен автомобил с подобна мощност и сравним потенциал, струва поне 10 000 лева повече, нещата започват да изглеждат другояче. Без да има претенциите да бъде безупречен, Opel GT е прекрасен автомобил за удоволствие, който не само успява да се пребори с куп клишета, но и несъмнено заслужава да се определи като едно от най-интригуващите предложения в класа на сравнително достъпните спортни автомобили.

Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Мирослав Николов

Оценка

Opel GT

Opel GT предлага изобилие от мощ и класическо кабрио-усещане на атрактивна цена. Пътното поведение и динамичните характеристики са на ниво расов спортен автомобил. Напълно логично, комфортът и практичността определено не са сред силните страни на този модел.

Технически данни

	Opel GT
Работен обем	---
Мощност	194 кВт (264 к. с.)
Максимален въртящ момент	---
Ускорение 0 – 100 км/ч	6,3 сек
Спирачен път при 100 км/ч	36 м
Максимална скорост	229 км/ч
Среден разход на гориво в теста	12,3 л/100 км
Базова цена	71 846 лева