Новата Mokka оставя добро впечатление и във версиите си с конвенционално задвижване
Opel Mokka не е еволюция на предшественика си - моделът е напълно нов като концепция. Mokka е вторият модел на Opel след Corsa, базиран на платформата CMP на PSA. Тя няма нищо общо с използваната от предишното поколение със същото име и този факт може да се приеме за предимство. Предишната база споделяха и дериватите Buick Encore и Chevrolet Trax, а техният успех се дължеше не толкова на качествата им, колкото на точния „тайминг“ като едни от първопроходците в класа на субкомпактните SUV модели.
Като начало новият модел е с 12,5 см по-къс и със 120 кг по-лек – неособено голям със своите 4,15 м дължина автомобил, който обаче не се свени да прави ярко впечатление. Към предимствата на платформата според PSA се причислява възможността за повече свобода върху конструктивната основа, даваща от своя страна поле за реализация на широко разнообразие по отношение на стилистиката. Дизайнерите на германската марка са се възползвали от тези дадености по максимално интересен начин – със силни препратки към миналото под формата на нова решетка в общ черен цвят с предния капак в стила на Manta A.
Към останалите добродетели на Opel Mokka можем да причислим множеството системи за асистенция, като активно поддържане на лентата и скоростта, матрични предни светлини с по седем LED елемента на тяло с незаслепяващи дълги светлини и адаптивни функции. Липсват динамичните светлини за завой и ергономичните предни седалки с приятно високо разположение, спомагащо за добрия обзор от мястото на водача.
Иначе Mokka е един добре оборудван автомобил. Цялата базова подредба и функции от превключването на предавките до разположението на инфо-развлекателната система следват определена логика от моделите на PSA, без да залитат в крайностите на Peugeot, а обзавеждането включва приятни нюанси, дизайнерски акценти и множество удобни места за предмети. Всички изглежда солидно и добре сглобено. Отзад също могат да се открият полезни приспособления, но пък и твърди пластмаси. Задните места са достатъчно просторни за нормалното пътуване на двама възрастни. Багажникът има обем от 350 литра, които при сгъване на седалката нарастват до 1105 л.
От страната на двигателите с вътрешно горене изборът включва 1,5-литров четирицилиндров дизелов агрегат със 110 к.с. и 1,2-литров бензинов турбомотор с три цилиндъра и мощност 100 или, както при тестовия автомобил, 130 к.с. Въпросната върхова версия се предлага серийно с осемстепенна автоматична предавателна кутия.
В режим Normal осемстепенният автоматик с класически хидравличен преобразувател на въртящия момент превключва с рутина предавки и дори при желания за спонтанни ускорения процесът продължава да се осъществява плавно и прецизно. При Eco тя демонстрира необичайно активно отношение към шофирането, например като изключва от скорост, когато се движите по инерция. В режим Sport пък осигурява адекватни възможности на двигателя с умишленото му задържане на по-високи оборотни режими при превключване.
Нещата продължават да се случват добре и при превключване с помощта на лостчетата на волана и това аргументира тяхното присъствие. Бензиновият турбомотор с работен обем едва 1,2 литра сам по себе си е подходяща за целта машина, с ведра и жизнерадостна природа. Каквато и предавка да включите, още от ниски обороти той работи балансирано и с желание за динамика, но истинската му сила идва след показанието за 2000 об./мин, отвъд които набира с желание и с увереност под съпровода на дълбоките трицилиндрови басове.
Средният разход е около 7,5 л/100 км. Това може и да не е впечатляваща стойност, но днес е типично за повечето представители на класа с подобен тип задвижване.
Като цяло ходовата част на малкия SUV на Opel е настроена по-скоро твърдо, поради което автомобилът се накланя слабо в завоите, кормилното управление също предлага доста повече от просто прецизност - то отговаря директно, но и дружелюбно, вместо да реагира остро, и рядко включва в леко боязливата си обратна връзка нотки на сътресения. Има основания да се твърди, че Mokka досега е може би най-чевръстият от моделите, базирани на платформата CMP.
Текст: Божан Бошнаков, Себастиан Ренц
Снимки: Божан Бошнаков, Росен Вълев, Ахим Хартман