Как големият ван на Opel преодоля 100 000 километра в маратонското изпитание
Мощният битурбодизел със 195 к.с. има немалък принос за лишеното от напрежение удоволствие при шофиране, което ванът на Opel доставя във всекидневието. А от друга страна, неприятни изненади почти липсваха.
С толкова гъвкаво вътрешно пространство, с адаптивни фарове, които осветяват всяко ъгълче, и с изкусителните 195 к.с. на най-мощния дизел – вероятно хората от Opel са се надявали на нещо повече от онези 213 302 екземпляра, които са произвели от старта на модела през ноември 2011 до края на 2015 г. Защото докато през 2012 г. 29 956 продажби в Германия все още са достатъчни за 26-о място сред новорегистрираните автомобили, през 2015 г, също като по-малката си сестра Meriva, моделът изчезва от списъка на Топ 50 – една от причините е, че в хитлистата влизат все повече SUV модели.
Класическите автомобили с голям обем, изглежда, имат проблем с имиджа; смятат ги за утилитарни и семпли, но неособено желани и вдъхновяващи. При това актуалната Zafira Tourer беше призвана да приключи с клишето, че мъжът сяда зад волана на ван едва когато любимата стане майка. Моделът получи наред с динамичния дизайн и много добре настроена ходова част, докато двете потъващи сгъваеми седалки в багажника се предлагат само като екстра или серийно в по-скъпите варианти на оборудване.
Автомобилът от маратонския тест обаче постъпи на служба в редакцията на 31 октомври 2013 г. без въпросните седалки, въпреки че богато оборудваната върхова версия Innovation всъщност е седемместна. Вместо това беше доставена интелигентната система Lounge, с която средната от трите самостоятелни седалки на втория ред се сгъва, превръщайки се в широка опора за лакти, а двете външни кресла могат да се плъзнат малко по-назад и навътре. Така действително можете да се насладите на щедро предлаганото място, без да намалите съществено товарния обем отзад (710 литра).
Трудно се отклонява от курса
Също толкова радушно повечето потребители приемаха плъзгащата се конзола между предните седалки с нейните многобройни кутии – но освен по-голяма жабка и джобове във вратите, на хората им липсваше и подходящо място за смартфон. Остра критика отнесе дори предлаганата по желание система Navi 900, чието управление и менюта често причиняваха объркване и ядове. И след три седмици зад волана все още трябва да се замислите как да прекъснете воденето към дадена цел – това може да стане само ако натиснете единствения правилен сред многото бутони.
С това обаче работата не е свършена, защото без потвърждаване чрез венеца на централния въртящ се и натискащ се контролер не се получава нищо. Самият бутон служи само за местене и търсене по дисплея, изображението на картите изглежда доста грубо, а предупрежденията за задръствания понякога идват твърде късно. Въпреки че воденето към целта най-често е успешно, дошло беше време за ъпдейт – затова при обновяването миналата есен беше въведена познатата от новата Astra система със сензорен екран.
От отстраняване се нуждаеха още няколко слабости – например ненадеждните показания за ограничения на скоростта, късно превключващият на къси светлини асистент или понякога твърде усърдната система за предупреждаване за удар в предния автомобил – иначе предната камера върши добра работа при спазването на дистанцията и лентата. Много похвали получиха освен това биксеноновите адаптивни светлини и ергономичните предни седалки. Дори само фактът, че никой от многото водачи с различно телосложение и чувствителност не отбеляза някакво оплакване, говори сам по себе си.
Позицията зад волана също се настройва добре и въпреки че сигнализацията при паркиране е изключително препоръчителна заради необозримите краища на каросерията, тесните, разклонени предни колони не пречат много дори при енергично шофиране по завои. Да, наистина можете да карате така уж прекалено разумната Zafira Tourer, която, въпреки леко наднорменото си тегло (1790 кг празна) може да бъде дирижирана на пътя освежаващо стремително. Особено приятно е дискретно-бързото шофиране с двулитровия дизел с два турбокомпресора, който обаче гастролира за кратко в гамата на Opel и беше изваден от нея в началото на 2015 г.
Нужна е предвидливост
Като се вземе предвид ревът, който издава при работа и неособено въздържаните му питейни навици (8,6 л/100 км средно в теста), отказът от битурбото не би трябвало да предизвиква особени съжаления, още повече че новият, по евтин 2.0 CDTI със 170 к.с. разполага с точно същия въртящ момент (400 Нм) и в същото време работи по-култивирано и икономично. Освен това за този агрегат се предлага автоматик с хидравличен преобразувател – но пък ние можем да свидетелстваме, че независимо от дългия ход на скоростния лост в продължение на всичките 100 000 километра шестстепенната механична трансмисия си вършеше работата така спокойно и надеждно, както и моторът. Поради неточните показания за оставащото гориво обаче е нужна известна предвидливост при оценяване на разполагаемия пробег със съдържанието на 58-литровия резервоар.
Проблеми създаваха малко трудните за дозиране спирачки, които още след 10 000 километра започнаха да свирят при движение на заден ход и принудиха Tourer да се отбие за първи път в бокса. Понеже почистването не доведе до трайно подобрение, при километър 14 707 бяха сменени демпферните елементи на задните спирачни апарати, което стана в рамките на една сервизна акция. След това настъпи спокойствие и на Zafira й се налагаше да посещава сервиз за редовните проверка горе-долу на всеки 30 000 километра (в зависимост от показанията на уредите).
По традиция сервизното обслужване при Opel е доста евтино – около 250 евро, включително смяната на маслото и консумативите. Смяната на предните спирачни дискове и на всички накладки излезе 725,59 евро и е единствената значителна позиция в общата сметка от пробега. Тук, както и при гумите, се плаща данък и за мощно теглещия дизелов мотор. Защото ако използвате често докрай цялата мощност, трябва да очаквате повишено износване на всичко, свързано с предните колела.
Иначе ходовата част отговаря на всички изисквания и импонира с непоклатимо сигурно поведение на пътя, добре дозирана маневреност и старателен комфорт на окачването, по-специално върху дълги вълни по настилката, докато капаците на шахти се усещат по-силно. Заслужава си също и инвестицията в ходовата част Flex Ride (980 евро). С нея амортисьорите, сервоуправлението и подаването на газ могат да се конфигурират в три осезаемо различни режима – Standard, Tour и Sport – и въпреки това никой не се е оплакал от непристойна твърдост.
Няма скърцане, няма тропане
Изобщо в сравнение с други автомобили от маратонския тест коментарите в дневника на пробега изглеждат необикновено кратки и лаконични. Един от писалите например се оплака, че управляемостта все пак малко се е влошила в сравнение с по-късия с 19 сантиметра предшественик. Колега с три деца се питаше защо на средното място на задния ред не може да се монтира детско столче. Спорадично се появяваше критика на трудните за почистване текстилни тапицерии.
Наред с неизбежните драскотини по вътрешните облицовки и броните тези тапицерии са най-видимите следи от две години сурова всекидневна експлоатация, докато светлосивият лак с перлен ефект след едно измиване блести като през първия ден. Скърцане и тропане? Няма такова нещо. Фактът, че въпреки това овехтяването се равнява на сравнително високите 55,2 процента, се дължи не на последно място на многобройните екстри в тестовия автомобил, повишили някогашната му цена от 36 855 на 42 380 евро. Днес един съпоставим нов автомобил, но вече със само 170 к.с., струва 40 535 евро, а за базовия вариант 1.4 Turbo със 120 к.с. и приемливо оборудване цените започват от 21 950 евро.
Умерените експлоатационни разходи от 1591 евро за 100 000 километра (без горивото, маслото и гумите) за 2.0 CDTI Biturbo щадят семейния бюджет, също както и минималните разходи на гориво под шест на сто и високата надеждност, отредила на Zafira Tourer трето място в класирането според индекса на повредите сред участвалите в маратонския тест ванове – на малка дистанция след VW Sharan и Ford C-Max. Нямаше нито закъсвания на пътя, нито сериозни проблеми; само двете извънпланови посещения на сервиз заради свирещите спирачки помрачават иначе безупречната равносметка.
Няма връзка, в която напълно да липсват всякакви дисонанси, но при вана на Opel те са кратки и безболезнени. И това наистина е добро основание човек да му остане верен.
Така читателите на auto motor und sport оценяват Opel Zafira Tourer
От юни 2013 г. карам Zafira Tourer 2.0 CDTI със 165 к.с. Като служител в пласмента изминавам по около 50 000 километра на година и това е вече седмият ми Opel (след Astra, Vectra, Omega и Insignia). Същевременно той е и определено най-добрият, който съм карал някога. От първия ден автомобилът работи без проблеми, ходовата част и обзорът са приятни, също както и практичните качества за всекидневието. Независимо дали искате да пренесете пералня, или шкаф – просто сгъвате задната седалка и всичко се побира вътре. Най доброто в автомобила са светлините AFL+, които превръщат нощта в ден – просто сензация! Освен това дизеловият мотор хармонира добре с автоматика и харчи средно по 7,5 литра на 100 километра, при това често изминавам големи разстояния с висока скорост по аутобан.
Маркус Клаус, Хохдорф
През 2013 г. купих една Zafira Tourer 2.0 CDTI със 165 к.с., която от една година беше служебен автомобил в Автокъща Bauer в Санкт Вендел. Оборудването Innovation изпълняваше почти всички желания, в добавка моят автомобил има на борда си добра камера за заден ход, навигационна система 900 и стойка за телефон Flex Dock, която обаче стига само до iPhone 4 S. Управлението на функциите е просто и разбиращо се от само себе си; както навигацията, така и гласовото управление работят идеално. Спортните AGR седалки предлагат добра странична опора и приятно високо положение при седене. Поведението на пътя и комфортът са просто чудесни. Изработката засега не дава основания за оплаквания, само облицовката на шофьорската врата скърцаше. След поправката в автомобила отново стана тихо. Освен многото кутии и ниши особено ми харесват плъзгащата се централна конзола и функцията Lounge за втория ред седалки, която отваря супермного място за седящите отзад. Разходът с изключен климатик е между 5,6 и 6,6 л/100 км, с охлаждане – от 6,2 до 7,4 литра. Засега не ми се е налагало да посещавам сервиз извън графика, само гумите са малко скъпички, а предните се износват по-бързо.
Торстен Шмид, Отвайлер
Моята Zafira Tourer е оборудвана с 1,4-литровия бензинов турбомотор със 140 к.с. който в диапазона между 80 и 130 км/ч не дава добра междинна тяга и общо взето, се усеща като слабоват. При това е доста лаком и гълта средно по 8,3 литра бензин на 100 км. Многото място в интериора се дължи на големите външни размери, които правят автомобила донякъде слабо маневрен в условията на всекидневието.
Юрген Шмит, Етлинген
Силни и слаби страни на Opel Zafira Tourer
Както и в предишни тестове, Zafira Tourer се представи убедително като приятен автомобил за семейства и за дълги пътешествия – с много място, гъвкава вътрешна подредба и добър комфорт. Отдавна е позната и незадоволителната ергономичност, която беше подобрена значително с модернизацията през есента. Високото, трайно качество и надеждността са поредното потвърждение, че в това отношение Opel отново е намерил пътя към старата си слава. И нещо, което е може би още по-важно: Zafira просто доставя удоволствие при шофиране.
Предимства и недостатъци
+ Много място за пътници и багаж
+ Гъвкава организация на пространството благодарение на плъзгащи се задни седалки
+ Приятна позиция за седене
+ Подходящи за дълги пътувания AGR седалки
+ Много места за дреболии
+ Плъзгаща се централна конзола
+ Чиста изработка
+ Мощен дизелов мотор
+ Адекватно степенувана 6-степенна механична трансмисия
+ Много добри светлини
+ Добър комфорт на окачването
+ Силни спирачки
– Сложно управление на инфо-развлекателната система
– Ненадеждни показания за ограниченията на скоростта
– Късни предупреждения за задръстване
– Жабката и джобовете на вратите са сравнително малки
– Неточни показания за горивото в резервоара
– Детски столчета могат да се монтират само на външните задни места
– Малко шумен двигател
– Неприятно мек спирачен педал
Текст: Бернд Щегеман
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт, Ули Бауман, Хайнрих Лингнер, Юрген Декер, Себастиан Ренц, Герд Щегмайер