Гьоц Лайрер, тогавашен редактор на auto motor und sport, е автор на материала от брой 5/1992.
Двигателят бучи, задвижващите колела са обвити в малки сини облачета. Внезапно се чува метално изщракване, едва доловимо в големия спектакъл на потеглящото Lamborghini: силовият поток е прекъснат, силата на въртящия момент е довела диференциала до преждевременен край. Жълтият болид се връща от Щутгарт в Италия тежко ранен и на платформата на репатрак. Край на първо действие.
Четири месеца по-късно получихме обаждане от Сант'Агата Болонезе, дома на спортните автомобили Lamborghini. Сандро Мунари, многократен победител в рали Монте Карло и сега мениджър по връзки с обществеността на Lamborghini, ни съобщи, че Diablo отново е годен за пробни шофирания. Но този път само в Италия. За причината за това можем само да предположим: репатракът си е скъпо удоволствие.
Място за хора, високи 1,80 м
Второ действие. Diablo е в готовност за работа, прясно измит и точно навреме. Първите километри нагоре в планините близо до Маранело – ловните полета на тестовите пилоти на Ferrari – предлагат възможност да опознаете дявола по-добре. Без съмнение, Diablo буди симпатиите ни. Човек седи много по-добре, отколкото в предшественика Countach; воланът, който може да се регулира в широк диапазон, сега позволява позиция на седене, която да задоволи дори хора, високи 1,80 метра.
От друга страна, Diablo ни навява спомени. Видимостта, която е възпрепятствана от обемистия инструментален панел отпред, се е подобрила незначително в сравнение с Countach. Нищо чудно, разбира се, защото това, което дизайнерът Марчело Гандини създаде, не е нищо повече от изгладена, модернизирана вариация на темата Countach, създадена някога от Bertone. Въздухозаборниците, появили се още при предшественика на Diablo, защото двигателят му се нуждаеше от повече въздух, отколкото дизайнерът можеше да си представи, сега са хармонично интегрирани в каросерията.
В Италия карането на спортна кола все още е забавно
Diablo е демонстрация на сила и скорост, излята в спиращи дъха форми. Преди всичко в Италия, където липсва неприятният привкус, избутващ на други места автомобилите от този тип в много специфичен социален ъгъл. Поздравления за италианците, които все още съумяват да се зарадват на bella macchina. Пътните работници захвърлят лопатите, дори бабките се обръщат, щом Diablo изреве. Чувството е хубаво, защото стана рядко.
Но след това, отново при ускоряване, се чува второто изщракване. Отново е диференциалът, левият задвижващ вал виси без опора надолу. Сандро Мунари се опитва да запази самообладание. Все пак това е немски детайл, от ZF Friedrichshafen, най-доброто от най-доброто, монтиран е в същия вид и във Ferrari F 40. Но неговата турбо-мощност не атакува задвижването със същата брутална внезапност както дванадесетцилиндровият Diablo, който със своите 5,7 литра работен обем отприщва груба сила дори в по-ниския скоростен диапазон.
Не сме много изненадани: повреда на диференциала
Диференциалът се сменя през нощта и завесата се вдига за третото действие. В програмата ни са измервания на възможностите на автомобила на участък от магистрала, който все още не е открит, където полицията ще си затвори очите, ако Lamborghini или Ferrari превишат ограничението на скоростта с повече от два пъти.
В този момент споменът за Countach избледнява, защото, докато неговото движение по права линия в областта на максималната скорост наподобява това на гърмяща змия, Diablo, дори и без спойлер отзад, се движи като теглен на въженце, без напрегната концентрация и без усещане за дискомфорт в стомаха, дори когато страничните колчета по магистралата се слеят в едно цяло заради шеметната бързина, с която преминавате покрай тях.
Възможностите на автомобила могат да се опишат с една дума: дяволски
Двигателят ви кара да забравите всичко останало, той е кулминацията на възвратно-постъпателния принцип. Много нежен в градския трафик, той лесно потегля само с малко по-високи обороти на празен ход въпреки доста рязко отцепващият съединител. Звукът е приглушен, докато Diablo се движи под леко натоварване. Но отварянето на дроселите отприщва гръмотевична буря, отначало дълбоко тътнеща, а след това адски крещяща.
Концерт в италиански стил – смесица от шума на всмукателната система и звука на ауспуха, който беше почти забравен в ерата на високотехнологичните инжекциони и катализатори. Независимо от оборотите, при които натискате педала на газта, дванадесетцилиндровият двигател е мощен и вдига над 7000 оборота в минута за части от секундата. Трета, четвърта, пета предавка – скоростният лост се плъзга леко в отворената конзола, без усилие и много по-прецизно от всяко Ferrari. И подемът при ускорение сякаш никога няма да свърши. Дори доста над 200 км/ч, Diablo все още се ускорява, така че усещате натиск върху гърба си.
Стойности на ускоряването
Те всъщност определят Diablo като една от най-бързите коли в света и наистина нямат нужда от коментар:
0-60 км/ч – 2,7 сек
0-100 км/ч – 4,5 сек
0-140 км/ч – 7,2 сек
0-160 км/ч – 9,3 сек
0-180 км/ч – 11,3 сек
0-200 км/ч – 13,7 сек
1 км със старт от място – 22,4 сек
В допълнение е почти невероятната еластичност: на Diablo му трябват само 8,8 секунди, за да ускори от 60 до 100 км/ч на четвърта и 12,2 секунди от 80 до 120 км/ч на пета предавка. Това са образцови стойности, засега сравними само с Ferrari F 40, който има маниерите на състезателна кола в по-голяма степен от Lamborghini.
Задължителен комфорт на окачването
Diablo изглежда много по-изискано: кожен салон, електрически повдигачи на стъклата. Като стил, ако не като изработка, той безпроблемно се адаптира към висшата класа. Дори комфортът на окачването се забелязва не само при сухи условия, окачването задължително остава стегнато при нужда. Кола, която въодушевява, но също така ясно показва, че цялата гилдия на суперспортните автомобили върви в неправилната посока. Малък и лек – някогашните идеали за класически спортен автомобил са забравени.
Началото на тежките чудовища с много конски сили
Болидите, и не само Diablo, несъмнено са се превърнали в зрително впечатляващи чудовища, тежки (Diablo: 1580 килограма) и също така малко тромави, чувстващи се добре всъщност само на магистралата. Тесните селски пътища затрудняват бързото шофиране, няма възможност за пъргаво управление и няма място за кола с ширина над два метра.
Освен това, за да се ускорят такива тежки автомобили като Diablo, е необходима мощност на двигателя, което от своя страна осигурява почти абсурдни максимални скорости. Не е чудно, че механиката понякога отказва. След приключването на тестовете спирачките на Diablo бяха съсипани, а съединителят предаде Богу дух. Спуснете завесата!
Текст: Гьоц Лайрер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт