Alfa Romeo лансира Giulia като наследник на Giulietta, след което моделът се превръща в извор на вдъхновение най-вече за амбициозните водачи. Статията на Райнхард Зайферт е от брой 5/1963 г.
От време на време в гамата от тестови автомобили се появяват необичайни и интригуващи превозни средства. Сред тях е Giulia TI от Alfa Romeo. С късата си, спускаща се надолу муцунка и странно отрязана задница тя е по-скоро причудлива, отколкото красива, и както отвътре, така и отвън изглежда някак евтино. Вратите се затварят непрецизно, ламарината на вратичката за резервоара е твърде тънка, предният и задният капак се затварят трудно и с тенекиен звук, а към тракането и вибрациите се добавя силен шум от вятъра при бързо каране.
Но Giulia е нещо, което иначе се наблюдава изключително рядко: спортен автомобил в добропорядъчно всекидневно облекло, с четири врати и седалки, голям багажник и качества, които напълно отговарят на изискванията за ежедневна употреба. С Alfa Giulia можете да ускорите по-бързо, отколкото с Porsche 356 Super, тя е по-лесна и по-безопасна за управление от повечето спортни автомобили и с нея дори можете да потеглите на четвърта предавка, ако много ви се прииска.
При дебюта си през 1962 г. с някои свои детайли Giulia флиртува с духа на времето, но твърдият заден мост и барабанните спирачки на четирите колела не са особено модерни.
Тяга от дълбините
Сърцето на седана, разбира се, е новият четирицилиндров мотор, чиято конструкция носи черти на състезателен двигател. Двата разпределителни вала позволяват не само голяма свобода при разположението, оразмеряването и дизайна на клапаните и газоразпределителния механизъм, но също и добро "дишане" на двигателя и следователно голям въртящ момент при ниски обороти. 1,6-литровият мотор работи гладко даже при по-малко от 1000 об./мин, дори на трета и четвърта предавка можете да ускорите плавно от тази скорост, а способността за спринт след това нараства прогресивно до максималните 7000 об./мин.
Ефективната мощност също е неимоверна. По отношение на ускорението Alfa Romeo е между двата най-бързи модела 356, а при максималната скорост е съвсем малко по-слаба. Измерените от нас 165 км/ч отговарят на посочените от производителя стойности; те се достигат при номиналните 6000 об./мин на пета предавка. Над тях мощността отначало изобщо не пада, тъй като най-високата степен на трансмисията не е някаква едва-едва дишаща икономична предавка, а позволява пълно използване на мощността на двигателя.
Двуцветен интериор и пространство като в нормален автомобил от среден клас.
Също толкова характерни са необичайната маневреност и лекотата, с която Giulia се управлява. Благодарение на удобната позиция за седене може бързо и безопасно да извършите всякаква промяна на курса с неособено директното управление. Заедно с ускорението като на спортен автомобил, това води до превъзходство, което трябва да използвате умерено, ако не искате да плашите или дразните другите участници в движението.
Разбира се, трябва поне малко да умеете да управлявате тази кола, защото границите, в които се задържа на пътя, са по-широки, отколкото при повечето други автомобили, но все пак ги има. Дори ако карате много бързо в завоите по не много добър път, усещането е за осезаема лекота. Тогава иначе неутралното поведение при шофиране се съчетава с леко отместване на задните колела, което трудно може да се определи като презавиване, защото не води до завъртане на задницата и може да се коригира с малки движения на волана.
Отрязаната задна част има за цел да гарантира прекъсване на въздушния поток и по този начин да намали съпротивлението на въздуха.
Не е приятел на зимата
При зимни условия ниското натоварване на задния мост е по-скоро проблем, тъй като по хлъзгави заснежени стръмнини, където други автомобили, особено със задно разположен двигател, все още могат да се изкачат лесно, сцеплението вече е недостатъчно. Освен това след мразовити нощи под минус 10 градуса на открито Giulia вече не палеше, тъй като акумулаторът (дори изваден и престоял в топла стая цяла нощ) не успяваше да накара стартера да завърти достатъчно бързо.
И въпреки че температурата на охлаждащата течност се повишаваше много бързо до около 80 градуса с покрит радиатор и до около 70 без покривало, отоплението вкарваше в купето само леденостуден външен въздух, защото очевидно циркулацията на течността не можеше да започне. Това се променяше едва когато оставяхме колата за дълго време със загрят двигател. След това вероятно системата за отопление се затопляше от само себе си и заработваше. Веднъж задействана, нейният затоплящ ефект беше достатъчен дори в студено време – грешката, изглежда, е единствено в циркулацията на течността.
Самото стартиране не създаваше никакви проблеми, при условие че оборотите на стартера са достатъчно високи. Способността на двигателя да набира обороти в студено състояние беше учудваща. От наблюденията ни върху предишни двигатели на Alfa бяхме свикнали с факта, че те винаги заработваха бавно и неохотно при минусови температури – нещо необичайно за темперамента им. Сега случаят не беше такъв; напротив, трябваше да внимаваме да не форсираме твърде много студения двигател. За пореден път се убедихме, че лостчето на смукача работи много приятно.
По класическите мерки Giulia не е красива, но е своенравна и със силен характер.
Същото важи и за серийната петстепенна скоростна кутия, с която никога не попадате в неудобното положение да не разполагате с подходящото предавателно отношение за конкретна ситуация. Тя обаче има един недостатък – налага се да превключвате по-често. Все пак човек не кара на ниска предавка, ако не е абсолютно наложително. Тъй че след всяко забавяне трябва да превключите отново нагоре, при което скоростният лост на волана не би могъл да се приеме за идеално решение.
Защото докато от пета на четвърта предавка лостът се плъзга с лекота, за да го преместите от там на трета или пета, трябва задължително да действате съвсем съзнателно. Като следствие от това погрешното превключване не е напълно изключено, но общо взето, пътят на лоста е къс и необходимото усилие не е неразумно голямо. Въпреки това ни се струва, че при този много спортен автомобил би имало повече смисъл лостът да е разположен долу в средата.
Консервативното мислене е надделяло и по отношение на спирачките, защото Giulia е една от малкото бързи коли, които все още имат барабанни спирачки на всички колела. Въпреки това няма какво повече да се желае по отношение на ефикасността или равномерното им действие, а издръжливостта им беше отлична дори при най-високи скорости. Необходимата сила за натискане на педала е в нормални граници дори при пълно спиране.
Нашият тест в брой 5/1963 г. е осъществен при зимни условия.
Малко комфорт и много вятър
Комфортът на возене не е нито сред най-добрите, нито сред най-лошите страни на автомобила. Окачването поема еднакво добре както дългите, така и късите друсания, само големите неравности на пътя водят до забележими вертикални движения на каросерията. Комфортът на окачването определено е все още подходящ за един туристически автомобил; разбира се, никой не очаква плавно като в люлка возене от тази спортна машина. Силните удари се усещат най-вече в кормилната колона, която има тенденция да потреперва, особено при бързо шофиране по ненапълно равна магистрала.
По-неприятен според нас беше силният аеродинамичен шум и от двете предни врати, който много затрудняваше говоренето в колата при скорости над 120 км/ч. Вече похвалихме отличната позиция за седене, самите цели седалки също са доста добри, въпреки че бихме предпочели индивидуални седалки отпред. Освен това подлакътниците на вратите би трябвало да бъдат поставени малко по-високо, а дръжките да са по-удобни.
Точно както заяждащите, трудно затварящи се ключалки на вратите, една паднала дръжка на манивелката за прозореца и отделилото се пластмасово покритие на голямата ръкохватка, монтирана пред жабката, ни дадоха да разберем, че качеството все още не е най-доброто. И подобно на целия интериор арматурното табло със своя лентов скоростомер и малък оборотомер е забележително неспортно, но лесно за разчитане. Има също и манометър за маслото, термометър за водата и измервател за нивото на горивото, както и различни светлинни индикатори.
Техническите данни на Alfa Romeo Giulia TI от 1963 г.
Успоредно със системата за отопление и вентилация, през която преминава значително количество въздух, има и два отвора за студен въздух за вентилация при краката. Харесахме благозвучния и въпреки това ефикасен двутонален клаксон. Системата за измиване на предното стъкло с крачно задействане е комбинирана с чистачките. Вентилаторът за задното стъкло е монтиран серийно, но не е много ефикасен. Поне предното стъкло лесно се поддържаше чисто при включено отопление.
Giulia TI се оказа сравнително невзискателен и ако се абстрахираме от чувствителността ѝ към зимни условия, в голяма степен надежден автомобил за ежедневна употреба. Разбира се, все още не може да се каже нищо за нейната трайност, но както и при предишни модели, независимо от високата надеждност като цяло, може да се случат малки изненади.
Пести маслото и бензина
Тестовият автомобил беше образцово пестелив по отношение на бензина; измерената стойност със сигурност щеше да е още по-ниска, ако не бяхме карали при толкова неблагоприятни условия. Разходът на масло също беше нисък и в това отношение през последните години, изглежда, има подобрение в двигателите на Alfa. Лесно е да дадем цялостна оценка за Giulia TI, тъй като този автомобил не оставя у вас никакви съмнения относно своите качества и слабости.
Заключение
В чист вид това е автомобил за хора, които по различни причини не искат да карат спортна машина, но не желаят да се лишат от нейния чар при шофиране. Пригодността ѝ като всекидневен туристически автомобил е по-скоро на средно ниво, което би трябвало да е достатъчно за всички интересуващи се главно от другите неща, които Giulia TI е в състояние да предложи в толкова необичайна степен – повече от всеки спортен модел, който може да бъде купен в тази ценова категория. Това беше поредният автомобил, с който ни беше трудно да се сбогуваме в края на теста.
Текст: Райнхард Зайферт
Снимки: Юлиус Вайтман, Alfa Romeo, архив ams