Още не е минало и десетилетие – и Land Rover вече претърпява развитие от серия IIA към серия III. През 1971 г. auto motor und sport тества Station Wagon Typе 109. Автор на текста е Йорг Пугмайстер, а заглавието – „За управлението и за спирачките“.
За автомобилите със задвижване на четирите колела са характерни както незначителният брой регистрации, така и легендарната им слава. Този ореол е следствие преди всичко от разказите за прекосяване на пустини, пътешествия из саваната и подобни приключения. Компанията Rover в британския град Солихъл, произвеждаща от 1948 г. онези ръбести автомобили, които се срещат навсякъде между Аден и Виетнам, Йемен и Бахамските острови, особено усърдно подхранва това усещане.
При Land Rover Station Wagon функционалността е ключов елемент от дизайна. Далеч над нормалната височина се издига ъгловатата конструкция от алуминиева ламарина и горещо поцинковани стоманени обшивки. В интериора преобладава сафари стилът: три седалки отпред, зад тях още един ред с пейка за трима пътници, отзад отляво и отдясно по една пейка за по двама. Могат да се возят общо десет души. Отдясно пред водача е арматурното табло: отляво е комбинираният уред за налягането на маслото, съдържанието на резервоара и температурата на водата, в средата са двата превключвателя за светлините и чистачките, отдясно е скоростомерът.
Спартанско арматурно табло с функционален сафари изглед.
От пода се подават три железни лоста: в средата е дългият главен скоростен лост с чупка, до него отдясно, с жълта ръкохватка, е лостът за включване на задвижването на четирите колела, а под нивото на карданния тунел е лостът с червена ръкохватка за задействане на редуктора. Също така отдясно на водача е лостът на ръчната спирачка, който не може да не бъде забелязан. Водачът получава достатъчна опора, в това число странична, върху луксозната тапицерия на тестовия автомобил на auto motor und sport, въпреки че ограничените възможности за регулиране водят до неестествено изправено положение пред волана.
Началото на всички пороци
Има две по-специфични неща, с които водачът на Land Rover трябва да свикне, след като приведе в движение автомобила: управлението и спирачките. Дори и без сервопомощ, веднъж потеглила, тежката машина се управлява сравнително лесно с големия волан, въпреки това неточността и индиректността на управлението са смущаващи. Едва след дълго свикване на човек вече не му се налага непрекъснато да коригира посоката на движение с леко завъртане на волана. Ако карате автомобила с ниска скорост, препоръчително е да използвате двойното предаване. Вярно е, че тогава всички движения с волана изискват допълнителна сила поради задвижваните предни колела, но пък способностите на автомобила за движение по права линия се подобряват забележимо, което е особено желателно на заледени или кални пътища.
Спирачките изискват усилие върху педала, каквото обичайно е нужно само при по-стари камиони. След като с цялата си тежест натиснете големия колкото пощенска картичка педал на спирачката, започва продължително забавяне. Барабанните спирачки очевидно са проектирани за най-тежки условия – дори след километри стръмни спускания нямаше и намек за отслабване на спирачното действие.
Дори при често използване на максималната мощност на мотора спирачките не създават сериозни проблеми, тъй като ъгловатият автомобил се движи само с малко над 100 км/ч. За Land Rover се предлагат по избор три двигателя: тестовият автомобил има 2,3-литров четирицилиндров бензинов агрегат със 70 к.с., другите версии са с 2,6-литров шестцилиндров бензинов мотор с 84 к.с. или 2,3-литров дизел с 62 к.с.
Благодарение на тропическия покрив и вентилационните клапи Land Rover може да се проветрява добре дори при особено високи външни температури.
Поради ниската мощност на двигателя и голямото тегло, от тестовия автомобил не трябва да се очакват особени динамични показатели – той успява да ускори от 0 до 100 км/ч за 36,4 секунди и постига максималните 106,5 км/ч. Тъй като двигателят отдава достатъчно мощност още около 1500 оборота, шофирането никога не става изтощително. Можете да се ограничите до превключване между трета и четвърта предавка веднага щом автомобилът потегли. Икономичното превключване бездруго е за предпочитане, тъй като само двете горни предавки са синхронизирани. Ходовата част на Land Rover, състояща се от два твърди моста, окачени с листови ресори към рама от затворени профили, се справя добре с изискванията на карането по шосе. За шофиране по криволичещи пътища обаче е нужно да се поупражнявате – дори ако завивате с умерена скорост, автомобилът поднася с ръбатата си задната част, което изисква незабавно контриране с волана. Комфортът при шофиране не е голям; при вълни по настилката ненатовареният автомобил е склонен към резки подскачания и сътресения. При висока скорост тези удари стават толкова интензивни, че дори водачът е принуден да се заклещи с крака в пространството под волана.
Легенда извън пътя
Превъзходството се проявява само извън пътя. Необходими са малко усилия, за да подготвите Station Wagon за офроуд излети: натиснете надолу жълтия лост вдясно пред скоростния – при пълна скорост, ако желаете. Задвижването на четирите колела вече е включено. Благодарение на значителния пътен просвет още с шосейните предавки на трансмисията може да се предприемат разходки из пресечена местност, често ограничени единствено от смелостта на пилота.
Rover отегчено прегазва високи до хълбоците храсти, преодолява при необходимост канавки и неравности с 50 км/ч, тресавищата почти не го плашат, не забелязва водата с дълбочина до 50 см. Преди наклон над 40 процента е препоръчително да включите редуктора – червения лост вдясно от основния. За да направите това обаче, трябва да спрете, което крие риск по стръмни склонове дори когато автомобилът е подсигурен с педала на спирачката и с действащата върху изходящия вал на редуктора ръчна спирачка. Благодарение на късите надвеси на каросерията отпред и отзад, Land Rover овладява с лекота къси, стръмни наклони.
По време на теста Land Rover изразходваше 19,2 л на 100 км.
Изглежда, че двигателят се чувства изключително добре при цялото това пълзене нагоре дори под лъчите на субтропическото слънце. Със силен звук на изпускателната система и ясно съскане при всмукването той осигурява достатъчна мощност на всички предавки. Освен с пътешествията в саваната и излетите в планината Rover се справя добре и на пясъчни плажове – всъдеходът без усилие тегли ремарке с тежка лодка чак до морето по обикновено недостъпни пясъчни и чакълести плажове. Въпреки това при екстремни условия на шофиране човек би си пожелал блокиращи диференциали и за двата мосто – дори ако е сигурен, че ще му се наложи да ги ползва само няколко пъти.
Тестът на Land Rover излиза в брой 8/1971 г.
Заключение
Land Rover не е просто превозно средство с висока проходимост или влекач, който с допълнително оборудване може да тегли товари до 4500 кг. Той е проектиран и като многофункционална машина. Чрез монтиране на силоотводни валове отпред, в средата и отзад могат да бъдат инсталирани всякакъв тип агрегати – включително пръскачки и лебедка, с чиято помощ автомобилът може да се измъкне от блато. Каквато и да е целта ви, едно нещо винаги е включено – духът на голямото приключение.
Текст: Йорг Пугмайстер
Снимки: Land Rover, архив auto motor und sport