Контузията на Себастиен Льоб четири кръга преди края на сезона в Световния рали шампионат бе нещо повече от нелеп инцидент. Тя се оказа кулминационната точка в един динамичен трилър, блестящо режисиран от най-добрия пилот във WRC за последните няколко години.
Себастиен Льоб спечели индивидуалната надпревара в Световния рали шампионат само с една точка аванс пред Маркус Грьонхолм, a BP-Ford открадна титлата под носа на претендента Kronos Total Citroen, въпреки че изоставаше през по-голямата част от сезон 2006. За всеки любител на моторните спортове, който не следи отблизо надпреварата във WRC, тази статистика би звучала повече от интригуващо. Истината обаче е далеч по-тривиална: името на световния шампион бе ясно още след рали “Кипър”, а отборната надпревара загуби своето очарование след старта в Турция, където се видя, че дори легендарният Колин Макрей не може да замести феноменът за последните няколко години Себастиен Льоб.
Сезон 2006 не бе най-очарователният етап от историята на Световния рали шампионат. Два факта са твърде показателни за тази констатация: хегемонията на Себастиен Льоб и Маркус Грьонхолм през цялата година и контузията на французина четири кръга преди края на надпреваратаЗа 16 състезания имената Себастиен Льоб и Маркус Грьонхолм се появиха 15 пъти на върха в таблицата с крайното класиране. Мексико, Испания, Франция, Аржентина, Италия, Германия, Япония и Кипър бяха покорени от феноменалния Себ, а Монте Карло, Швеция, Гърция, Финландия, Турция, Нова Зеландия и Великобритания станаха завоевание на основния му претендент Маркус Грьонхолм. Черната овца, която наруши хегемонията на двамата пилоти, се казваше Мико Хирвонен. Единствено младият финландец успя да се противопостави на традицията, спечелвайки съвсем заслужено надпреварата в Австралия. За съжаление победата на обещаващия пилот на BP-Ford избяга от фокуса на медиите. За първи път в своята кариера Мико зае най-високата позиция на почетната стълбичка, но цялото внимание бе насочено към Себастиен Льоб. Без да вземе участие в надпреварата кралят на WRC предсрочно се поздрави с трета поред световна титла, само две състезания след като постигна рекордната 28 победа в своята кариера.
Основна заслуга за триумфа на французина обаче имаше Маркус Грьонхолм. Безспорно финландецът бе единственият пилот (който все пак разполагаше и с конкурентен автомобил), способен да се противопостави на Себ. През целия сезон шампионът за 2000 и 2002 година караше на върха на възможностите си, но прекомерното желание да преодолее хегемонията на французина резултираше в нелепи грешки. Блестящото представяне на Грьонхолм често губеше своето очарование заради технически проблеми или по-скоро заради липса на достатъчно концентрация. Това се случи и в Австралия, където още в самото начало на надпреварата Грьонхолм изгуби контрол върху своя автомобил и катастрофира сериозно. Въпреки че изоставаше с близо 11 минути от временния лидер Крис Аткинсън, финландецът направи невероятно състезание и завърши на шеста позиция. Тя обаче се оказа твърде далеч от третото място, което бе програма минимум в проекта “Шампион за сезон 2006”. За да се стигне до развръзката в Австралия обаче феноменалният Себастиен Льоб трябваше да изненада всички любители на автомобилния спорт със страстта си към планинското колоездене. Направи го наистина повече от успешно. Малко преди рали “Турция” Себ счупи раменна кост, забавлявайки се със своя байк и бе принуден да наблюдава надпреварата отстрани. Четири старта преди края на сезона французинът върна интригата във WRC. Маркус Грьонхолм имаше пасив от 35 точки, но реално нямаше конкуренция сред останалите пилоти.Да, наистина интересът към Световния рали шампионат се възроди, но на каква цена? Спечелената битка бе на път да се превърне в разгром, след едно нещастно събитие, което дори не бе част от войната. Надали Грьонхолм щеше да е удовлетворен дори и да бе неутрализирал солидния аванс на Льоб в оставащите до края на сезона четири състезания. Не и по този начин, защото борбата не е само точки...Контузията на Льоб, която възкреси шампионската интрига, уби надпреварата между Kronos Total и BP-Ford. Преди нелепия инцидент Себ, Шави Понс и младокът Дани Сордо уверено водеха своя тим и към отборната титла още при дебюта на Kronos в Световния рали шампионат. Фирменият отбор на Ford неотлъчно ги следваше, но все нещо не достигаше на Маркус Грьонхолм и Мико Хирвонен. Неоспорим факт е, че екипът на “Синия овал” правеше всичко, което бе по силите му, за да се пребори с конкуренцията, но дали щеше да успее на финала без активната помощ на колоездача Льоб?
Сезон 2006 загуби интригата в отборното класиране. BP-Ford загуби правото си да докаже в условия на реална конкуренция, че е по-добрият екип и че за толкова кратко време е конструирал един невероятен автомобил, способен да се противопостави на изключително успешната Xsara WRC. Феновете на Световния рали шампионат изгубиха възможността да проследят истинската битка между един вдъхновен дебютант в лицето на Kronos и един отбор с дългогодишни традиции. Себастиен Льоб обаче спечели възможността да докаже, че неговото присъствие във WRC няма да обезсмисли надпреварата през сезон 2007, а Citroen – че завръщането на фирмения отбор в Световния рали шампионат ще е сериозно предизвикателство пред тазгодишния шампион BP-Ford.А какво става със Subaru? Вероятно след всеки старт Петер Солберг си е задавал същия въпрос. Норвежецът, който в началото на сезона бе сочен от Себастиен Льоб като един от основните претенденти за титлата, бе преследван от непрестанни неудачи, които го оставиха едва на шеста позиция в крайното класиране. Все пак Subaru WRT успя да спечели почетното трето място в отборната надпревара, но ако има желание да бъде конкуренция на Ford и Citroen през 2007, ще трябва да поработи много сериозно върху своята Impreza WRC.
За разлика от “неудачника” Солберг Манфред Щол с Peugeot 307 WRC направи един наистина впечатляващ сезон. Австриецът спечели точки в 12 от общо 16-те състезания и благодарение на своето постоянство измести испанската надежда Дани Сордо от четвъртата позиция в крайното класиране. Въпреки че съотборникът на Льоб изгуби битката с Щол, той също заслужава поздравления за представянето си, особено през първата половина на сезона. Младокът имаше реални шансове да завърши дори на трето място в генералното класиране, особено след рали “Германия”, когато финишира втори и се откъсна на 17 точки от Манфред Щол, но липсата на достатъчно опит му попречи да се изкачи на подиума.
Интригата умря в Кипър с 28-ата победа в кариерата на Себастиен Льоб, но възкръсна преди надпреварата в Турция с една нелепа контузия. Моментните проблясъци на Солберг, Хирвонен, Щол и Сордо наистина бяха рядкост, но все пак се случиха. BP-Ford спечели с убедителна преднина отборното класиране, но срещна достойната съпротива на Kronos Total Citroen. Сезон 2006 приключи, но идва надпреварата в Монте Карло...