Среща на може би най-дивият сериен малък автомобил на всички времена с неговия модерен наследник
Животът е такъв – смисълът на една легенда не е в това да бъде оставена на спокойствие, а в постоянното докосване до нея. Или пък – за някои – в простата й маркетингова експлоатация. Лесно е да си припомним една презентация на Seat, на която от компанията биеха барабани: „Легендата се завръща“. И след това се появи…Toledo.
Затова може би ще ни простите, че сме малко по-сдържани, когато се насочваме към друга легенда и подхождаме с не толкова голяма, но обективна еуфория към нея. Става дума за Peugeot 205 GTI.
Всичко започва през 1984 година, когато още 1,6-литровият мотор прави хиперактивно и без това лековатото пътно поведение на 205. Всъщност и от днешна гледна точка можем да считаме именно този модел за истински духовен наследник на Golf I GTI. Какво ласкателство за Golf, който се усеща като доста по-масивен автомобил от 205. И това е особено валидно за още по-големия Golf II, който дори със силата на 136-те конски сили на четириклапанната си машина не може да се движи толкова отчаяно смело като 205 с 1,9-литров двигател и 128 к.с. Разбира се, тук не става дума за чистите, измерими стойности, а за същността усещането в тези автомобили.
Старата любов просто ръждясва
Всъщност дори с един 205 с 60 или 75 к.с. можете да изживеете и разказвате своите собствени легенди и преживявания. Още разгръщането на страниците с ценовата листа на 208 е достатъчно за събуждане на спомени, когато погледът се спира върху базирана на телематика система за аварийно предизвестяване Connect SOS за 270 евро. Мислено се връщаме назад в годините към актуалното тогава 205, където телепатична форма на тази система с името Бетина, седяща на дясната седалка, изкрещява неистово своя вик за помощ още когато колата се понася към нивата. За разлика от телематиката обаче след това Бетина демонстративно напуска мястото и се отправя на стоп към следващото селце. А „пилотът“ трябва сам да търси в близкия селски двор съчувствие и по възможност трактор за помощ при изваждане на автомобила (този сюжет е плод на художествена измислица и всякаква прилика с пишещи лица е случайна…).
Като в лятото на 1996 година
Докато все още плуваме в спомените, отстрани наближава юбилейният 208 GTi. О да, и първият въпрос който си задаваме също, е какво по дяволите трябва да значи това черно фолио, простиращо се от предния капак до края на задните странични прозорци. Така и не получаваме отговор от хората на маркетинга и пиара на Peugeot, които запазват многозначително мълчание по въпроса.
Магията на 205 GTi се основава преди всичко на неговата изключителна лекота, съчетавана най-често с момчешката смелост, произтичаща от неправилната преценка на рисковете. Но дори и сега, половин живот по-късно, когато вече имаме наследници, допълнителна застраховка за изплащане на кредита в случай на злополука и правото на инвалидна пенсия, неустоимата страст към разходки по криволичещите селски пътища не е умряла. И ако сниженият с 10 мм просвет и разширената следа на 208 GTi 30th могат да ни върнат там, нямаме нищо против черната му маска. В такъв случай ще игнорираме неразбираемата инфо-развлекателна система, ще приемем грубите действия на ходовата част и ще премълчим свръхнервното движение по издълбаните от камионите коловози по асфалта. И така, да потегляме.
Дълбоко монтираните черупкови седалки осигуряват стягаща опора, а малкият волан стърчи далеч в пространството. Той има диаметър от всичко на всичко 35 см, малко повече от този скъпоценен печатен продукт, ако го сгънете и завъртите настрани. Ако след това изпънете ръце и го задържите на височината на върха на носа, ще придобиете представа за обзора ви в 208.
Завъртаме ключа и 1,6-литровият мотор започва да ръмжи от двойката аспухови накрайници, атрибут, запазен само за 30th – подобно на 18-цоловите колела от алуминиеви сплави, спирачните апарати и стелки с логото на Peugeot Sport. 208 конски сили е мощността на спортната машина, с осем повече от тази на „стандартната“ версия. „Това е намигване към названието на модела“, поясняват ни от маркетинговия отдел. Във всеки случай два пъти повече, отколкото в първия 205 GTi. В добавка турбокомпресорът надува мотора допълнително, така че въртящият му момент да достигне 300 Нм или с 25 повече от „нормалния“ 208 GTi. Стойност, два пъти по-голяма от тази на нашия 1,9-литров 205 с катализатор.
И така, продължаваме устремно с новия 208. А за да стане това и да осигури сцепление за задвижващия си мост, автомобилът използва Torsen самоблокиращ диференциал. Благодарение на него 208 набира стремително скорост на излизане от завоите, при условие че боравите прецизно с педала на газта, за да не накарате системата ESP да се задейства – в противен случай трябва да очаквате груба борба за надмощие. Мокър път? Студени гуми? По-добре е да избягвате подобни комбинации. В такива случаи осмицата се носи със силно недозавиване и само грубата промяна в натоварването чрез отпускане на газта може да я върне в правилната траектория.
Предният мост зацепва, но задната част играе
Изобщо, новият и старият модел си приличат по отношение на водимостта и общия баланс – и при двата автомобила две трети от теглото натискат предния мост. И при двата автомобила конструкторите са променили предния мост в името на по-динамичното поведение (самоблокиращ диференциал при новия, разширена следа при стария). Така предните колела зацепват с асфалта, водени от изключително директно работещите кормилни уредби. Задачата на задния мост с торсионна греда е просто да следва предния.
208 не може да се движи толкова зрелищно, колкото 205, но за сметка на това новият автомобил е бърз. Много бърз. При него е много по-възможно първо да се изчерпи скалата на скоростомера, отколкото силата на мотора. Прецизната шестстепенна трансмисия осигурява неимоверно удоволствие при превключването на предавките и автомобилът се движи напред с увереността на едно Ferrari 328 GTB от времето на 205. Сред пауър минитата 208 принадлежи към най-бързите. Но това само по себе си не е най-важното.
Легендите никога не се завръщат
За да разберете какво имам предвид, трябва отново да се качите с мен в 205. Вратите му се затварят с могъществото на завеса за душ, седиш върху малки, отчасти кожени седалки, тилът ти опира в опората за глава, а люкът на покрива в оредяващите коси. Обзорът е чудесен, при това не само заради тънките колонки, но и защото ръбовете на предния капак се виждат отчетливо. 205 тежи с 295 кг по-малко от 208, по-къс е с 25,7 сантиметра и с 16,7 сантиметра по-тесен. Така шосетата внезапно стават по-широки, а 120-те конски сили на озаптения от катализатора мотор вече са истинска хала. В края на краищата мощността е това, което ти искаш да направиш от нея, а моторът с 1900 см3 и лекото купе я превръщат в най-доброто. Машината леко подрънква на празен ход и с охота се изкачва по скалата с хиляди обороти чак до 6,9. Тук не усещате нервната тяга на масивния въртящ момент на турбомотора, а само охотното набиране на обороти. На междуградските пътища 205 преминава през петте си прецизни предавки и при това често достига едва половината от скоростта, с която се движи 208. Субективно обаче темпото е много по-завладяващо. Моторът, кормилната уредба и ходовата част реагират с някак първична, аналогова директност, която не може да бъде възпроизведена с електроника и се свежда до най-необходимото. Въпреки че когато включиш на втора скорост, стрелката на скоростомера показва стойности, постижими и с велосипед, задницата може да поднесе, светът да се завърти и ти отново да го вземеш в ръце. Ти сам – не електрониката.
Оценяваме качествата на 208 GTi 30th, защото той е толкова див, колкото е възможно по днешните стандарти. Но такъв като 205 GTi вече никога няма да има. Край на легендата.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт