На специалния модел 208 GTi 30th ще му се наложи да се състезава в сравнителен тест с Renault Clio R.S.
Прекалено пораснал? За малък спортен автомобил? Трудно е да повярваме и всъщност изглежда невъзможно, поне ако чевръстата водимост се смята за най-висок приоритет. Защото въпреки блестящата управляемост на автомобили от по-тежките категории, спонтанно игривите компактни модели като Clio R.S. и Peugeot 208 GTi впръскват голяма доза добро настроение във вените на водачите си не толкова защото притежават висока мощност на единица тегло, а и благодарение тъкмо на компактните си размери.
Peugeot 208 GTi 30th с по-мощен 1,6-литров турбомотор
Особено извън състезателните писти, някъде по шосетата между Пайсенберг и Бьоблинг, Хепзизау и Мюлхаузен, Хетигенбойерн и Хорнбах – в тези глухи краища малчуганите са готови да подпалят асфалта. А за да гори с пламъци, а не само да пуши, сега Peugeot са подарили на своя GTi един Torsen диференциал, по-широка следа (отпред с 22, отзад с 16 мм), а и 1,6-литровият турбомотор е получил нещо: вместо 200 сега мощността му е – внимание! 208 к.с. Никой да не се смее.
Ние обаче се смеехме и радвахме от все сърце след една малка разходка по изобилстващото със завои шосе. Сякаш рожденикът искаше да духне едновременно всички свещи на тортата – в сравнителния тест Peugeot 208 GTi 30th тегли брутално, като при това пръхти шумно от двете крайни тръби на ауспуха и чрез сърцатото ускоряване симулира доста по-голям работен обем, но и съвсем охотно вдига бързо над 5000 оборота. И това е добре, защото повишеният от 275 на 300 нютонметра въртящ момент е налице чак при 3000 об./мин (в серийната версия при 1700 об./мин). Независимо от това Peugeot 208 GTi 30th не се мотае дълго в мазето на ниските обороти и се залавя за работа без заобикалки. Прави го толкова сериозно, че Renault Clio R.S. успява да задържи с големи усилия своята муцуна близо до боядисаната в червено задна част на конкурента. (Детинските сравнения с представители на животинското царство оставяме на вас, драги читатели.)
Renault Clio R.S. с харизматично усещане
При това обаче Renault Clio R.S. бучи и гъргори толкова прекрасно, моторът с директно впръскване и 200 к.с. умело имитира атмосферни агрегати с много по-голям обем, а автомобилът като цяло действа ужасно възбуждащо и създава усещане за харизма. Разбира се, това по никакъв начин не му помага да компенсира недостига на въртящ момент, защото малко флегматичният четирицилиндров двигател развива само 240 нютонметра. За правилното им разпределяне на порции от Renault са предвидили шестстепенна предавателна кутия с два съединителя – и точно там се крие проблемът.
Да, писали сме го вече и на други места, но за някои неща не е зле да се повторим – с надеждата, че ще предизвикаме реакции у производителите, които имат отношение към тях. Така или иначе, тромавата трансмисия просто ограбва пъргавата душа на Clio, като безсрамно технизира малкия автомобил, без това да носи някакви предимства. Защото при измерването на ускорението в сравнителния тест Renault Clio R.S. не успява да догони Peugeot 208 GTi 30th, въпреки че неговите шест предавки също не „влизат” с максимална лекота. Водачът на Renault може да си играе колкото иска с трите различни режима на бутона R.S. Drive – времето, за което трансмисията реагира на командите за превключване дори в най-спортната степен остава на поне един миг разстояние от максимално решителното действие.
Ами ходовата част? Да, в аранжимента на амортисьори, пружини, стабилизатори и окачване отново блестят уменията на екипа на Renault Sport – при това доста ярко. На всяка команда от волана Renault Clio R.S. реагира бдително и бодро, влиза в завоите живо, като понякога се опитва да поизнесе навън задницата си, а и недозавива – но съвсем леко. Най-често моделът на Renault профучава по завоите доста прецизно и доста неутрално, но за разлика от предшественика си все пак предпочита да занася с предните колела, вместо да отклонява задните, когато водачът стане прекалено самоуверен.
На състезателната писта Renault Clio показва истинското си лице – тук R.S. охотно позволява да бъде хвърлян към шиканите и според точката на спиране и завъртане на волана плъзга предните си колела или танцува със задната част. И двата типа реакции могат да бъдат планирани и съответно използвани, а управляващата електрониката не досажда с намесите си. Но внимавайте на излизане от завоя! Ако тук натиснете газта прекалено рано и прекалено решително, ще се понесете с Renault Clio R.S. право напред – затова бъдете предпазливи. Също и с Peugeot 208 GTi 30th, разбира се.
Колкото и благоприятен за сцеплението да е самоблокиращият му диференциал и колкото и той да му помага да изпревари Renault на шосетата от пътната мрежа, при борбата за най-добро време в Хокенхайм модифицираният 208 изненадва с непокорно и внезапно недозавиване. На водача му се налага да си направи съответните изводи – и всичко започва отначало. Мощно спиране преди завоя, плавно завъртане на волана и – едва тогава – смело натискане на газта.
Clio R.S. е с 4600 евро по-евтино
След това Peugeot 208 GTi 30th наистина подивява, отхапва 1,2 секунди от времето на беззащитното Renault Clio R.S., профучава дръзко през „Закскурфе”, „Квершпанге” и компания, позволява добро позициониране в началото на завоя с помощта на спирачките. Кормилната му уредба – също както при Renault – не предлага най-добрата възможна обратна връзка, но работи приятно директно.
Единствено глупавият миниволан се оказва напълно безсмислен, а и пречи на много водачи да виждат контролните уреди. Това обаче бързо минава на заден план, когато ви изпълни чистото въодушевление от начина, по който юбилярят се носи по завоите. Почти без накланяне на каросерията, нито настрани, нито напред-назад, всичко изглежда сгъстено, концентрирано, просто великолепно. При Renault Clio R.S. корпусът е осезаемо по-неспокоен, автомобилът се усеща като малко по-непохватен и едва накрая изважда най-силното си оръжие – по-ниската си с 4600 евро базова цена. Това обаче не е достатъчно, за да развали празненството на рожденика.
Текст: Йенс Драле
Снимки: Росен Гарголов