Тест на един от най-новите играчи на сцената на електромобилите
Задвижван с електричество модел от средния клас без черти на кросоувър, но пък с приличен автономен пробег и малко спортна динамика? Да, ясно, Tesla Model 3! Не, това вече не е толкова ясно, както иска да докаже в този тест 300-киловатовият Polestar 2 с винтово окачване.
Осем години са доста дълго време. Осем години след инцидента в ядрената централа плажът на Фукушима беше отворен за посетители. Осем години са пределният срок, в който един президент може да управлява Съединените щати. А Polestar? Няма да го познаете. През 2012 г. марката, занимаваща се с тунинг на Volvo и с моторни спортове, представи радикално префасониран S60 с редови шестцилиндров турбомотор, двойно предаване и механична шестстепенна трансмисия. Той си остана единичен екземпляр.
Polestar 2 обаче би трябвало да намери много по-широко разпространение и е прицелен доста точно към онези потенциални купувачи, които харесват Tesla Model 3 – и към динамичните таланти на американския модел. Във всеки случай мощност не липсва – цели два електромотора разпределят стабилно 300 кВт към четирите колела, максималният въртящ момент от 660 Нм е ясно осезаем при ускоряване и натоварва мускулите на врата ви. Но уви, след горещи изпълнения пробегът бързо се стопява и може да възникне нужда от допълнителна пауза за зареждане, при която революцията в мобилността показва своята съмнителна страна.
За да може водачът на Polestar да не бъде изтръгван прекалено често от модерно-хладната атмосфера на своята фастбек лимузина, между мостовете е монтиран 78-коловатчасов акумулатор, с чиято енергия би трябвало да се преодоляват дистанции от 470 километра в комбиниран WLTP цикъл. Но нека бъдем кратки, в буквалния смисъл: На базата на разхода в теста се получава пробег от 283 километра. При това тук със сигурност играе роля и разходът при спортно шофиране, понеже с оглед на максималната скорост от 205 км/ч той бива измерван при 160 км/ч – но пък участва само с 15 процента в общия разход в теста. Радиусът на действие се скъсява още малко и от разхода при всекидневно шофиране (с дял от 70 процента в общата стойност за теста), понеже честите фази на ускоряване след спирането на светофари и кръстовища гълтат повече енергия заради голямата маса на автомобила.
Но колкото тежък е Polestar (според производителя – 2183 кг, от които 499 се падат на акумулатора), толкова корав и солиден слиза той от конвейерите в китайския завод. Очевидно Polestar възнамерява да преведе на езика на електрическата епоха автомобилното безсмъртие, за което някога претендираха моделите на Volvo от серията 200 (много по-стари от осем години).
Мир в крепостта
Като изключим лесно замърсяващите се пластмаси в панелите на вратите, интериорът се отличава с висококачествени материали и в него доминира един сензорен монитор с диагонал 11,5 инча. А дали всичко се управлява от него, както е в образеца от САЩ? Не, зад волана има още един, 12,3-инчов, дисплей, чието изображение има три варианта, но в никой от тях не залива водача с увлекателен поток от информация.
Изобщо, тук всичко е красиво и опростено. И всичко работи, включително и базираната на Android инфо-развлекателна система. Наистина всичко ли? Ами... не. Например техниката отказва два приема сигнал от всякакви видове радиопредаватели, приложението за стриймване на музика трябва задължително да се активира при всеки нов старт – както на смартфона, така и на екрана, – разпознаването на пътни знаци впечатлява по-скоро с безбрежната си фантазия, отколкото с прецизна информация. Ефирните ъпдейти сигурно биха могли да оправят това, но не и при този тестов автомобил. Нищо, здраве да е. Както казваха навремето, движението е най-радващият талант на един автомобил – и Polestar 2 изобщо не си прави труда да го крие.
Балансираното разпределение на теглото, мощното задвижване и далеч не толкова ласкавата настройка на ходовата част превръщат всеки завой в сцена на открито, празнуват непоклатимата неутралност, високите напречни ускорения и доброто сцепление. Окей, кормилната уредба поглъща част от важната информация, вместо да я предава към дланите на водача, но все пак усилието при въртенето на волана нараства хомогенно, така че бързо си изработвате усет към „двойката”
Brake-by-Fire
Преди завой лесно намирате точката на сработване на спирачките, тяхното действие остава на постоянно високо ниво и при натоварващите спирания в тестовата процедура. Усещането на спирачния педал е съвсем прилично като за електромобил със сложно препокриване между рекуперация и механична спирачка (от 0,3 g). А каква е мощността на рекуперирането? Нейният максимум е 100 кВт, но двете различни по сила степени могат да се задействат само чрез дисплея, а не например посредством лостче на волана.
Достатъчно сме спирали, по-добре да ускорим отново и най-вече да атакуваме, преодоляваме и оставаме зад себе си широките и острите завои в местността. Голямо удоволствие. Тук вече всеки усеща, че малко повече комфорт на окачването не би бил никак излишен. По-специално комфортното шофиране с малка скорост страда от стегнатите настройки и 20-цоловите колела. Както някога при S60, Polestar използва винтово окачване от специализираната фирма Öhlins, чиито степени на опън и натиск може да бъдат настройвани индивидуално. Звучи повече като атрибут на състезателен автомобил, отколкото на пътническа лимузина? Вярно е. Все пак както на обикновено шосе, така и на магистрала настройките намират известен баланс, окачването поема неравностите добре и потиска клатенето.
Във всеки случай дългите пътувания са доста приятни – това се дължи и на надеждните показания за остатъчния капацитет на акумулатора от базираната на Google Maps навигация, понеже тя очевидно взема предвид мощността на Polestar. Дори при скорости над 130 км/ч на аутобан стойностите не се понижават стремглаво. И ако все пак после се наложи да заредите, пълното зареждане от стенно устройство с 11-киловатовата бордова зарядна система ще трае 10,8 часа. По време на пътуване може да търсите станции за зареждане с мощност до 150 кВт – при условие че „двойката” успее да стигне до колонката, а не закъса ненадейно на пътя.
Такова нещо преди осем години не се случи с S60 дори след много обиколки с продължително високо натоварване на тестовия полигон на Volvo. От друга страна, вероятно няма да чакаме още осем години, докато електрическата мобилност се доближи до съвършенството. По-точно казано: Не бива да чакаме толкова.
ОЦЕНКА
ОЦЕНКА (две звезди)
Внезапен отказ на задвижването в потока на трафика – така угасват звездите. Жалко, понеже Polestar 2 ни хареса със завладяващата си динамика, полезните си качества, приличния автономен пробег и индивидуализма си.
Каросерия
+ Грижлива изработка, прилично вътрешно пространство, добре използваем багажен обем, приятно усещане за простор, ергономично подредено арматурно табло, лесно разбираемо управление на функциите
– Незадоволителен софтуер на инфо-развлекателната система, електрическата архитектура не осигурява много повече простор.
Комфорт
+ Удобно тапицирани седалки, ниско ниво на шумове, навигация с надежден индикатор за остатъчен заряд
– Ограничен комфорт на окачването при бавно шофиране
Двигател/силово предаване
+ Електричестко задвижване с мощен старт, много добри динамични характеристики
– Силата на рекуперация се регулира само през екрана на инфо-развлекателната система
Поведение на пътя
+ Чевръста управляемост, неутрално поведение в завой, незабележимо-прецизно разпределение на мощността
– Средно ниво на обратната информация от кормилната уредба
Безопасност
+ Спирачки с постоянно добро действие, многобройни системи за подпомагане на водача
– Фантазия при разпознаването на пътните знаци
Екологичност
+ Локална липса на вредни емисии, почти никакви шумове, нисък разход по екомаршрута
– Бързо нарастващ разход над 130 км/ч
Разходи
+ Богато серийно оборудване, справедлива базова цена
– Съмнителна стойност при препродажба
Текст: Йенс Драле
Снимки: Максимилиан Балаш