Пътешествие през алпийските проходи в чест на юбилея на един изключителен модел
Празнуваме 50-годишнината на Porsche 911 Carrera RS 2.7 – една история за вдъхновението, родено от един заден спойлер, от широките странични надписи и легендарните шосета през алпийските проходи.
Окей, малко сме подранили с поздравленията си за 50-годишния юбилей. Защото, ако искаме да сме точни, лекият спортен 911 с провокативна къса „опашка“ отзад и дръзки надписи „Carrera“ отстрани е бил представен през есента на 1972 година. Но нека бъдем извинени, че просто не бяхме в състояние да изтраем до втората половина на годината; донякъде това сигурно се дължи и на изненадата, която измислихме като подарък за юбилея в деня на празненството – един коктейл от най-стръмните алпийски проходи, сред които са Зустен, Гримзел и Фурка, но и старото, покрито с паваж шосе Тремола, което изкачва Сен Готард от юг. Подобно начинание е осъществимо, разбира се, само при хубаво време; и тъй като никой не се наемаше да го предскаже за следващата есен, решихме да се подсигурим отрано.
Естествено, изминахме на собствен ход разстоянието от Щутгарт до Андермат, разположен стратегически изгодно между всички тези проходи – така опознахме автомобила още по-добре. Давахме си сметка обаче каква рядка машина ни бяха поверили колегите от Porsche Museum – хомологационен автомобил, с който през 1973 г. са възнамерявали да догонят в Група 4 бързите Ford Capri и BMW CSL. За целта са били достатъчни 500 екземпляра. Но когато феновете на марката за малко не полудели от страстното желание да притежават някой от тях, от Porsche произвели още 1080 бройки, с което, разбира се, общия брой си остава съвсем малък.
Тогава, през 1972/1973 г., един 911 Carrera RS 2.7 е струвал 33 000 марки – много пари, като се има предвид, че един Ford Capri RS 2600 е можело да бъде купен за по-малко от половината на тази сума. В замяна на това, достигайки 240 км/ч, купувачът дълго време е имал привилегията да шофира най-бързия германски сериен автомобил. И първия със заден спойлер, който извън аеродинамичния си ефект и липсата на недодяланост изглежда толкова съвършен в своята форма, че човек не би трябвало да се учудва, ако го открие като експонат в Музея на модерното изкуство. Където според мнението на автора е мястото и на стремителния надпис Carrera, разпрострял се по цялата средна част на спортния автомобил.
По-малко тегло, повече мощност
Рецептата за този горещ хипер-911 е дело на Норберт Зингер. В основата си тя е проста и съдържа трите класически съставки, когато целта е автомобилът да бъде направен по-бърз: по-голяма мощност, по-силно притискане към пътя, по-малко тегло. Затова като начало във Вайсах увеличават до 2,7 литра работния обем на развиващия 190 к.с. боксерен мотор от 911 S 2.4, снабдяват го с ковани бутала и покритие на цилиндровите стени от никазил и така повишават мощността му на 210 к.с. Замисленият от младия специалист по аеродинамика Тилман Бродбек и по късно отлят в окончателната си форма от главния дизайнер Тони Лапин заден спойлер, както и новата предна престилка, не само правят RS по-бърз, но му помагат да лежи значително по спокойно в завоите, без да са необходими други промени по изящната ку каросерия.
Самата тя е подложена на олекотяване, затова вече се състои само от тънка ламарина и тънко стъкло, докато оскъдно обзаведената кабината изглежда като монашеска килия: без изолационни материали, без задни седалки; дори часовникът на арматурното табло, сенникът за помощник-пилота и куките за окачване на дрехи стават жертва на предписаната радикална терапия – както впрочем и вътрешните ръкохватки на вратите, заменени с кожени ремъци. Във Вайсах тапите на шампанското гръмват едва когато кантарът показва 1010 килограма (с пълен резервоар), тоест с около 100 кг по-малко от теглото на 911 S 2.4.
Повечето купувачи на RS вероятно са смятали тези мерки за прекалени, затова са предпочитали напълно оборудваната версия Touring. И нашият жълт рожденик носи това допълнително название, като най-очевидната разлика със спартанската версия Sport (освен часовника, мокетите и сенника) са тапицираните седалки вместо голите вани и познатите местенца за сядане в краен случай отзад. Това прави автомобила с 2500 марки по-скъп, с почти 100 кг по-тежък и с 0,6 секунди по-бавен при стандартния спринт. Но той все още е без конкуренция по германските пътища.
Популярен като попзвезда
След около 450 километра пътуване към планината обаче става ясно, че дори от Touring версията на един RS далеч не може да се очакват удобства за продължителни пътешествия по аутобан. По-скоро този див жълт юначага се грижи малко за комфорта, който не му е по сърце, и продължава да се държи твърдо и най-вече шумно – още от 150 км/ч нагоре сте принуден да крещите, ако искате спътникът ви да разбере какво казвате.
И дори през почивките автомобилът поставя на изпитания екипажа си, принуждавайки го да посредничи между него – попзвездата – и многобройните му почитатели. „Може ли да го снимам?“ води с голяма преднина хитлистата на все пак винаги дружелюбно задаваните въпроси, следван от „Колко коня е всъщност?“ и „Това истински RS ли е?“. Последният се дължи вероятно на значителния брой имитации – с пластмасови спойлери, предна престилка и надписи Carrera много притежатели на 911 T, 911 E или 911 S са „тунинговали“ своите автомобили, поне визуално, като RS.
Рано на другата сутрин в Андермат. Жълтата Carrera иска да е първият автомобил, потеглил към прохода Зустен, понеже само сега (и после чак вечерта) лъкатушещите шосета ще бъдат достатъчно пусти за малко свободно пилотиране. Но в хладния планински въздух автомобилът все още се държи сковано; отначало трябва да стоплим 13-те литра масло в двигателя му – и по възможност неговата душа. Което ни най-малко не пречи на две цяло и седем литровия шестцилиндров боксер в задната част да доминира акустично още на празен ход, решително маркирайки добре запълнения подземен гараж на хотела като свое ловно поле. Чудесно е как хората от Porsche са постигнали това дрезгаво хъркане – чисто, разпознаваемо и сгряващо сърцето.
А сега – проходът Зустен, 45 километра висок алпийски терен между Васен в кантона Ури и Инерткирхен в кантона Берн. Най-добрата панорама се открива при поглед от първия обратен завой след високия 2224 метра връх на прохода към Каменния ледник и връх Гвехтенхорн (виж снимките). С Carrera бихте могли да шофирате дотук спокойно и без много превключвания, почти само на трета предавка – но това, разбира се, би било само половин удоволствие. Не, тук изобщо не можете да правите нещо друго, освен да настъпите един RS и отново и отново да се опиянявате от яростния глас на неговия брилянтен шестцилиндров мотор.
Така че – натискаме газта. Веднага след това, от около 3000 оборота нагоре, започва онова уникално фучене. Бърза като вятър, стрелката на оборотомера се устремява към маркировката за 6000 об./мин, втора предавка, този път до шест и петстотин – ето че се появи ненаподобимият крясък, пронизителен и енергичен, който отгоре на това се усилва многократно от скалистите стени на планината! – преди, както ви се струва, след три примигвания, да се наложи да преместите тънкия като вретено скоростен лост на трета предавка, за да не допуснете тази мощ да изригне като освободен катапулт. Принуден сте обаче да се задоволите с толкова, понеже изкачвате планината по необезопасен път с пропаст отстрани, а и в Швейцария гледат доста сериозно на ограниченията на скоростта. Но и до 80–90 км/ч Carrera ви забавлява съвсем прилично.
Сега се спускаме надолу с една Carrera RS 2.7 във върхова форма. После завиваме наляво в Инерткирхен и се изкачваме отново към високия 2165 метра проход Гримзел. Гладки гранитни склонове, язовирът Ретерихсбодензее, накрая Гримзелзее и шест стръмни обратни завоя по-късно – върхът на прохода. Панорамната гледка? И тук е нещо неземно. Какъвто малко по-късно е изгледът от Фурка, висок цели 2431 метра, към зеленикаво проблясващите води на Ронския ледник.
Ами RS? Той отдавна е загрял до върхова кондиция и заедно с екипажа си е станал част от един отбор на съзаклятници. Намаляване, завъртане на волана, ускоряване на излизане от завоя – истински празник! Всеки път. Само върху настланото с павета шосе Тремола предпочитаме да караме по-бавно заради твърдите настройки на окачването. И какво в крайна сметка е общото между сърцето на Швейцария и това 50-годишно Porsche? Човек никога не може да им се насити.
Заключение
Този пуристки, олекотен 911 с характерния си заден спойлер и благозвучното презиме Carrera вероятно е допринесъл много за митологията, обгръщаща марката Porsche. Той е наистина суперавтомобил, който ви въодушевява от всяка перспектива, при това се шофира с изненадваща лекота. А дните в планината? Бяха истински празник – интензивен и незабравим.
Алтернативи
С цената си Carrera RS 2.7 вероятно ще си остане един безбожно скъп обект на спекула и колекционерство. Съвсем подобно удоволствие зад волана обаче предлагат и ранните 911 S. Много близък до RS е по-специално S 2.4 от 1972/1973 г. със 190 к.с. Като ориентировъчна стойност за модел в добро състояние Classic Analytics посочва цена от 148 000 евро, при която обаче са възможни значителни отклонения в зависимост от състоянието и историята. Ако копнеете за същата мощност като при RS, можете да се насочите към 911 Carrera 2.7 G-модел с идентичен двигател, произвеждан от 1973 до 1975 г. Според експертите цената му в добро състояние е 172 500 евро.
Информация за пътешествия
Андермат – едно планинско село открива себе си наново
Изходна точка за тази обиколка по швейцарските проходи беше стратегически добре разположеното село Андермат. На запад ви изкушават Зустен, Гримзел и Фурка – цели три от най-стръмните шосета през проходи, на юг е пътят Тремола, водещ към прохода Сен Готард, а в самото селище започва проходът Обералб. Толкова по-удивително е, че намиращото се на 1434 метра височина планинско село допреди 20 години почти не е посещавано от туристи, а е служило единствено като военна база. Това положение се променя едва когато през 2005 г. египетският инвеститор Самит Саварис осъзнава потенциала на селището с оглед на неговото разположение и започва да превръща Андермат в привлекателна туристическа цел. За емблематичен се смята петзвездният луксозен хотел „The Chedi Andermatt“, малко по-достъпен е Radisson Blu Reussen (четири звезди). Освен това Андермат се рекламира с многобройни гурме ресторанти, игрище за голф с 18 дупки и „SkiArena Andermatt-Sedrun“, която със своите 120 километра писти е най-големият скиорски комплекс в Централна Швейцария. По-непретенциозна противоположност на новия, преднамерено изискан облик на Андермат е простиращият се на голяма дължина къмпинг южно от селището. Информация можете да откриете на andermattswissalps.ch
Текст: Михаел Шрьодер
Снимки: Артуро Ривас