Няма двойно предаване, но пък мощността вече е 700 к.с. Хвана ли ви страх? Нас малко…
Как се казваха тези красиви облачни формации в небето? Кумуло… нещо си… Не мога да се сетя – много отдавна бяха часовете в училище. Пък и сега за мен е по-актуален въпросът за мястото на кацане на новия 911 GT2 RS, а не този за височината на полета му. А че скоро ще има полет от пистата Autódromo Internacional do Algarve, в това нямам абсолютно никакво съмнение. Като гледам наклона от осем процента и купестите облаци в яркосиньото небе отпред и отчитам басовия рев на вилнеещия зад гърба ми боксерен мотор със 700 к.с. смятам, че ще се приземя чак в центъра на Портимао – някъде между мола и стадиона вероятно…
Спокойно, майтапя се. Звукът отзад обаче е напълно сериозен – ненапразно инженерите са ходили специално в музея и са гледали подробно изпускателната система на ледендарния „Моби Дик” 935. Даже са мерили диаметъра, дължината и профила на тръбите, както изрично държаха да уточнят Андреас Пройнингер и Уве Браун, отговарящи за цивилните GT модели в Цуфенхаузен. Усилията определено не са отишли напразно, защото вокалното изпълнение на GT2 RS е заплашително, безкрайно дълбоко и много по-агресивно от това, на което би бил способен един 911 Turbo S.
Имало едно време един Turbo S
Да, в основата на всичко е Turbo S, макар от него не е останало кой знае колко. Инженерите са отстранили по оперативен път 130 килограма от органите на бързото спортно купе – със сериозни инвазивни мерки като ампутацията на системата за двойно предаване (минус 50 килограма), трансплантацията на колела от магнезиеви сплави (част от допълнителния Weissach пакет, минус 11,4 килограма) и използването на кормилни щанги и напречни стабилизатори от усилени с въглеродни влакна композити (минус 5,4 килограма), както и с многобройни по-леки интервенции от рода на включените във Weissach пакета карбонови планки за превключване на предавките от волана и по-семплите вътрешни подови облицовки, които спестяват общо около 400 грама. Използван е само един нов компонент, за който не е намерен по-подходящ и лек материал от стоманата – допълнителните усилващи кабели, които свързват предния спойлер към каросерията. Натискът при (неограничената) максимална скорост от 340 км/ч върху този елемент достига 200 килограма и плоскостта се нуждае от допълнителна подкрепа, но първоначално изпробваните найлонови въжета не издържали на опъна и е взето решение за употребата на стоманени. Разбира се, всичко това има за цел да гарантира непрекъснат аеродинамичен натиск и сцепление, което е ключов фактор в подобен хомологиран за цивилните пътища състезателен болид.
Натискът е наистина постоянен, а сцеплението – стабилно. И разбира се, страховете, че GT2 RS ще използва впечатляващия стръмен участък на пистата край Портимао като катапулт за излитане бяха просто шега. Движа се бързо по трасето с регулирано с малък ъгъл на атака задно антикрило и затворен преден дифузор. Имам чудесно сцепление на изсъхналата най-накрая идеална линия. Усещам само минимални отклонения на каросерията около вертикалната ос в моментите, в които се отнасям твърде грубо с педала на газта. Като в случая разликата между „фино” и „грубо” се ограничава само в няколко милиметра, а всеки, който дръзне да се отнесе неуважително към този генератор на добавена реалност, със сигурност ще (по)страда.
Работата е в това, че GT2 RS извежда усещането за скорост в друго, относително непознато досега при цивилните спортни автомобили измерение. Тук скоростта изглежда се еманципира напълно от влиянието на ъгъла на отклонение на волана, а GT2 RS е бърз през цялото време. И непрекъснато иска повече. В момента, в който стрелката на централно разположения оборотомер подмине делението от 2500 об./мин, максималният въртящ момент от 750 Нм (да, не е по-голям от този на Turbo S, но не забравяйте теглото!) започва да изкривява реалността.
А мощността? Tя чертае своята диаграма в екзоточна крива, която започва да спада едва след 7000 оборота в минута – което на практика означава никога… И с това си качество тази версия на 911 се причислява към извънредно малкия брой спортисти с принудително пълнене, които обичат оборотите. Винаги и докрай. Нов блок на двигателя, нови бутала, по-големи турбокомпресори (с 67 мм турбинни и 55 мм компресорни колела вместо 58/48 мм), 15% по-големи междинни охладители на сгъстения въздух, 27% по-големи въдушни канали и т.н. и т.н... Много бързо се движа, за да продължа с изброяването. Не става – особено в този сякаш безкрайно дълъг и ужасно коварен с обратния си наклон десен преди старт-финала. Аеродинамичен натиск, ако обичате! „Цивилната” настройка на елементите дава възможност за постигане на около 312 килограма. И очевидно не само това, защото стрелката на скоростомера на GT2 RS в края на правата преминава 280 км/ч без да изчерпва пълните възможности на машината.
Инфоразвлечения, комфорт… Моля!?
Състезателен болид. С цивилна хомологация. И болка... Грамадни, разбира се, армирани с въглеродни влакна керамични спирачни дискове с диаметър 410 милиметра отпред и 390 милиметра отзад. Перфектно програмирани ABS, PSM и контрол на сцеплението. Какво още да ви кажа? Има автоматична климатична инсталация, инфо-развлекателна система и (въпреки значително втвърдените пружини – 100 вместо 45 Н/мм като при последния GT3 RS) и приемлив в общи линии комфорт на возене (благодарение на по-меките стабилизатори), но определено не е автомобил за разходки. Защото рано или късно десният крак ще ви засърби и ще провокирате двата VTG компресора, които независимо от внушителните си размери изграждат доста плавно максималното си налягане от 1,55 бара. Следват 2,8 секунди от 0 до 100 км/ч и общо 8,3 до 200. Придружени от механична ярост и технологична агресия, очертаващи рядко ясна и достъпна за възприятията картина на напречното ускорение и профила на завоя. Сега всичко това се усилва допълнително от оптимизираната за максимален натиск настройка на аеродинамиката.
Още по-голяма бързина при едновременно запазване на стабилността – на места, където това по принцип не би трябвало да е възможно. Като например в гадничката лява чупка на изкачването след завоя Лагос. Качваме се на срещуположната на старт-финалната права, прехвърляме билото и започвам да подготвям GT3 RS за предстоящия след спускането обратен. Натискам и стискам. Уцелвам точно момента за спиране и минаваме като нагорещено острие през връхната точка на завоя. Безупречен контрол и перфектна обратна връзка от спирачките и волана. Просто невероятно изпълнение.
Пак нагоре, лек ляв, отново без видимост, завивам, дясно, четвърта предавка, GT2 RS се плъзва леко, но PSM все още държи юздите хлабаво. При необходимост ще ги затегне. Като електронни стоманени въжета. Да я изключа? Mога. Само че това има точно толкова общо със здравия разум, колкото бейсджъмпинга. За ергените – кулинарните екперименти без готварска книга. Междувременно GT2 RS отново хлътва надолу по пистата и набира бясна скорост. И стабилност – благодарение на управлението на колелата на задния мост, което междувременно е неделима част от всички GT-варианти. Системата прави автомобила още по-бърз и стегнат.
Следва кратката права нагоре. Пак се изправям пред синевата и пухкавите кумуло… нещо си… Вече не ме е страх да не излетя. Но продължавам да изпитвам дълбок респект. Безкрайно по-дълбок от багажника под карбоновия преден капак. Идва остър ляв, но оставам на трета предавка. 3,8-литровата машина захапва яко и започва да набира… 5000, 6000 об./мин. Посягам към седемстепенната трансмисия с два съединителя и сменям предавката. За колко време става това? Ами.. Нямам представа дали въобще може да се измери. Бързо. Като всичко друго. Прави впечатление и перфектният алгоритъм на работа на трансмисията в автоматичен режим. Това ти дава възможност да си поемеш дъх. Дава ти време. За да зяпаш облаците? Не, това не. Никога. Иначе ще боли...
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Много се радвам, наистина. Радвам се за всички щастливци, успели да се сдобият с GT2 RS. И изпитвам искрено съжаление за онези от тях, които не разполагат със състезателна писта в задния си двор. Защото именно там и само там човек може да добие най-обща идея за възможностите на това истинско Über-Turbo. А те са огромни – надлъжно, напречно, всякак и винаги. Неща, абсолютно неизпълними по нормалните пътища. Там книжката ви може да отлети за секунди. И други неща също.
Teкст: Йенс Драле
Снимки: Даниел Волщайн