Среща с един реставриран на конкурсно ниво автомобил и с неговия ентусиазиран собственик
Конкурсите за елегантност са сред най-ярките автомобилни празници – на тях си дават среща стилът, красотата, техническият гений на конструкторите от миналото и не на последно място – страстната отдаденост на колекционерите на автомобилна класика. Да откриеш подходящ исторически ценен модел, да го купиш, доставиш и реставрираш, да го съхраняваш и поддържаш – всичко това е извор на радост и наслада за тези хора, без чиито усилия автомобилният свят би загубил може би най-ярките си багри.
Тема на днешното ни представяне е приключилата реставрация на едно Porsche 928. Гран туризмото от Щутгарт е красноречив пример за това как един предизвикал спорове модел с неособено голям търговски успех постепенно израства до ранга на класическа икона. Конкретният екземпляр е представител на върховата модификация GTS, произвеждана през последните години на изключително дългия жизнен цикъл на модела (1977–1995).
В разговора ни със собственика разказът на колекционера, преживяващ отново вълненията покрай придобиването на автомобила и работата по него, се редува с по-общия поглед на ерудиран познавач, посветил много време и средства на любовта си към автомобилната класика.
Лош късмет?
„Колата беше качена в платформата mobile.de и обявена за продажба. Свързах се с продавача, за да преговаряме, но се оказа, че той я е предложил и в eBay за онлайн търг. Аз обаче имах друг ангажимент и не можах да участвам в търга, тъй че на практика се разминах с този автомобил, който ме беше впечатлил с уникална комбинация между външен и вътрешен цвят – аметист металик отвън и същия десен, повторен във вътрешното обзавеждане. Приех, че съдбата е решила някой друг да се радва на този GTS.”
Действително е имало за какво да съжалява. От самия си дебют на Женевския салон през 1977 г. Porsche 928 предизвиквал полярни мнения. На първо място, формата му карала някои да говорят с пренебрежение за „плоска риба”, докато други я смятат за безспорен успех. Главният дизайнер на марката Анатол Лапин защитава творението си с думите: „Конвенционалните автомобили не след дълго започват да изглеждат скучни.” Докато 928 не само не се променя през целия си 18-годишен производствен живот, но и днес, 40 години след премиерата си, далеч не изглежда скучен. „928 е като диамант”, твърди развойният шеф на Porsche Улрих Бец по повод на поредната модернизация, „след шлифовка блести още по-ослепително.”
Не само формата, но и авангардната техника са причина международното журналистическо жури да обяви Porsche 928 за европейска Кола на годината 1978 – първият спортен модел в историята, удостоен с тази награда. Автомобилът се задвижва от изцяло нов 8-цилиндров V-образен мотор, конструиран с големи резерви – така, че работният му обем постепенно нараства с годините от 4474 до 5397 см3 а мощността – от 240 до 350 к.с. Предавателната кутия е до задния мост (transaxle схема), в резултат на което теглото на автомобила е идеално разпределено между двата моста. За да предотвратят евентуално поднасяне на задницата (от което тогава се страхуват доста собственици на 911), инженерите на фирмата създават нов тип сложно задно окачване, т.нар. мост Weissach, при който при странично натоварване съответното задно колело се измества и стабилизира автомобила.
Обади се на приятел
Разочарованието на колекционера е оправдано, но пък не трае дълго. „След около месец ми се обади моят приятел – директорът на Дару Кар, който редовно участва в онлайн търгове, но за търговци на едро, а не за крайни клиенти като мене. „Тук се продава едно Porsche 928 GTS.” „А може ли да ми пратиш няколко снимки?”
Оказа се, че точно автомобилът, който бях изпуснал, е купен от голяма аукционна къща в Германия, която от своя страна го предлага на търг. В крайна сметка купих колата за обявената по-рано сума, но през аукцион. И първоначалният продавач, и аз можехме да си спестим част от разходите, ако се бяхме разбрали в началото, но независимо от това запазихме добри отношения с него и аз редовно го уведомявах за хода на реставрацията, от което той остана много доволен, да не кажа щастлив.
Автомобилът беше стоварен в сервиза на Дару Кар, къдато веднага започна процесът на боядисване и консервация, продължил цели три месеца. Друг на мое място вероятно би се изнервил – все пак става дума за изключително запазен екземпляр, но аз търпеливо посещавах сервиза почти всеки ден, за да следя работата. За човек като мен е забавление и радост да наблюдава как един автомобил става все по-добър и по-добър.”
За да бъде боядисан и консервиран по най-ефикасния начин, аметистовият GTS е разглобен възможно най-пълно и подготвен така, че изобщо да не личи, че е пребоядисван. Запазен е оригиналният цвят. Сервизът на Дару Кар е оторизиран от вносителя на Porsche Оркид Спортс Карс за тенекеджийски и бояджийски работи, тъй че тук се спазват най-високите възможни стандарти – на BMW, на Porsche и на Maserati.
Това позволява на сервиза да си набавя и резервните части и консумативите, които винаги са необходими при работата по привеждането на един класически автомобил в отлична кондиция. В един сервиз без връзка с фирмата майка невинаги могат да отговорят на всички технически въпроси, което води до забавяне и други проблеми. Това обстоятелство често се оказва много важно при реставрацията.
„Всъщност при този проект терминът „реставрация” може би не е най-подходящият, понеже автомобилът по начало беше в много добро техническо състояние. Пребоядисването се наложи главно защото, бидейки много бърз (с максимална скорост 275 км/ч), GTS беше понесъл известни щети от удари с малки камъчета по предната част. Те обаче личат от разстояние, не по-голямо от 50 сантиметра, затова на снимките отпреди пребоядисването автомобилът изглежда много добре. Все пак, когато се гони висок стандарт и целта е състояние 1 (Concours или Show) най-доброто решение според мене е автомобилът да се боядиса и консервира изцяло наново.”
Колекционерски страсти
Разговорът с моя събеседник се насочва към някои важни за всеки колекционер обстоятелства: „Разполагам с оригинални документи, включително с поръчката. Първият собственик е пилот от Lufthansa, сключил е договора на 13 април 1992 г. Получил е отстъпка от 4 процента и е платил 158 295 германски марки. Автомобилът е обслужван редовно, за което притежавам пълна сервизна документация. Предишният собственик ме съветва горещо да не го съхранявам само за изложби, а да го шофирам. Донякъде съм съгласен с него, но от друга страна, този GTS е на 92 000 км, а прехвърлянето на границата от сто хиляди рязко смъква колекционерската стойност и изобщо цената на подобен автомобил. В момента на различни платформи този модел в такова състояние се предлага за около 100 – 105 хиляди евро, тъй че наистина си струва! В периода от октомври 1991 до юли 1995 г. от него са произведени само 2831 бройки. През първата година, откогато е и моят екземпляр, са произведени 955 автомобила, които не са били доставяни в Щатите. Самите американци днес смятат 928 GTS за изключително рядък, понеже от него в Америка са продадени само 407 броя.”
Когато заедно със собственика отваряме вратите на аметистовото бижу с бели кожени седалки, цифрите и фактите остават на заден план и пред мен е отново възторженият почитател на класическата автомобилна красота. Същата красота, която очарова зрителите край бреговете на Пасифика (Пебъл Бийч), на Лаго ди Комо (Вила д’Есте) или на Дунава (хотел Дръстър). Преклонението пред тази красота, увлечението по автомобилите спохождат някои от нас още през детството и не ни напускат цял живот. Това потвърждават и думите, с които щастливият притежател на съкровището завършва своя разказ:
„Човекът, от когото, макар и чрез посредници, купих моя GTS, ми предложи още един автомобил, Maserati 3500 GT, но той беше от епоха, към която не проявявам интерес. Моят кръг на предпочитания обхваща автомобили, които съм харесвал като малък и които сега мога да си купя. Още навремето се бях влюбил в това Porsche, но никога не съм предполагал, че един ден ще мога да си го позволя. Затова съм истински щастлив, че успях да го придобия, да го обновя и консервирам.”
Текст: Владимир Абазов