За първи път сядаме зад волана на първия електрически спортист на Porsche
Има дни, в които възгледите ти за света се променят за броени секунди. След тях нищо не е както преди. Такъв ден преживя нашият автор – първо на мястото до водача, а после зад волана на един прототип на Taycan. Но по-добре прочетете сами!
Yes, Taycan. Това го каза още Барак Обама. Или поне звучеше горе-долу така. А сега седя тук, здраво стегнат с колана в един матовочерен, покрит с фолио прототип, който вече дори автолюбителите от детските градини могат да идентифицират като „електрическото Porsche”.
Първо ще загреем гумите, обеща развойният шеф Кристиан Волфсрид, докато шофираше безгрижно Taycan по изпитателното трасе в развойния център на Porsche във Вайсах. Това е най-мощната версия, която ще се предлага за моделната 2020 година след пазарния старт през септември. Наистина официално числата са все още табу, но ако предположите, че мощността е 460 кВт, няма да сте далеч от истината.
Това са около 625 к.с. – въпреки че старата мерна единица – конската сила – изглежда направо антична, когато говорим за електромобили. Taycan е горе-долу толкова далеч от съскащата и пъшкаща парна машина на Джеймс Уат, колкото космическият кораб „Ентърпрайз” от ракетата „Сатурн 5”.
Имате време да прочетете това, защото във Вайсах обиколката на пистата в режим на опознаване трае приблизително толкова. Волфсрид съобщава, че е изключил всички системи за подпомагане и безопасност. След което спира Taycan на един от правите участъци. „Готов ли си?”, пита той. И когато му кимвам, пространствено-времевият континуум се променя само за секунди. Докато времето изглежда спряло, моделът на Porsche се премества с няколкостотин метра на северозапад в посока на острия десен завой, който води обратно към бокса. Което означава, че върховата версия на Taycan ускорява от място до 200 км/ч за по-малко от десет секунди. И за три секунди до 100.
В истинския живот това се усеща като дори още по-бързо. Мощният напор на двата електромотора с постоянни магнити ви притиска в седалката, електрическото Porsche продължава да ускорява безжалостно, докато мозъкът и съдържанието на стомаха ви сякаш са останали на старта. Казват, че при по-високо от двойно земно ускорение зрителното поле се стеснява – и ние изпитваме нещо подобно. Очите фиксират връхлитащия завой, докато Taycan продължава да увеличава скоростта си.
Тестовият пилот и развоен инженер зад волана не показва с нищо, че ще спира, просто завърта плавно волана, а Taycan меко и нежно измества задната си част навън, докато всички заедно прелитаме през завоя.
Пробег над 500 км
Така става, обяснява Волфсрид, понеже благодарение на електромоторите и необикновено бързата управляваща електроника мощността може да бъде дозирана извънредно точно и много бързо. Докато сетивата бавничко се калибрират към темпото на Taycan, скоростните обиколки на тестовата писта вече са приключили. Всичко това – а именно ускоряването и бързите обиколки – Taycan го можел не само един или два пъти. „Докато има ток в акумулатора, разполагате с цялата мощност”, казва Волфсрид – и слиза от автомобила.
Сега вече редакторът получава възможността сам да седне зад волана, а отговарящият за моделната серия Щефан Векбах заема мястото до него. Превключете на D и просто потеглете, препоръчва той. Не е предвиден специален бутон за стартиране; когато вратата е отключена, автомобилът е готов за шофиране, стига да разпознае ключа.
Този път не излизаме на тестовата писта, а навън, в истинския живот, по т.нар. вайсахски маршрут. Той преминава през планини и долини, през села с малки улички и тесни провинциални пътища в околностите на развойния център. Не всички шосета са гладки. И това е добре, защото можем да се убедим колко ефикасно работят серийните трикамерни пневматични елементи на окачването.
За тях е важен широкият диапазон на твърдост, споделя Векбах. Нали все пак наред със спортните качества Taycan би трябвало да предлага и възможно най-добър комфорт. Фино поемане на неравностите, съвсем малки колебания на каросерията, отбелязва подсъзнателно изпитателят. А това, че леко потропва, преминавайки през капаци на шахти и напречни фуги, се дължи на широките 21-цолови гуми, също серийни във върховата версия.
Шофираме малко по-енергично, преминаваме една изпъкнала като хълмче част и стигаме до първата истинска точка на спиране. То също протича много добре, понеже от педала изобщо не усещате колко силно рекуперира Taycan при намаляването на скоростта. Прецизна точка на натиск, много добре дозирано спирачно действие – при други електромобили нещата не изглеждат така.
Най-често хидравличните спирачки изобщо не влизат в действие, обяснява Векбах. Докъм 0,4 g Taycan може да спира с електрическо рекупериране. Това е достатъчно за около 90 процента от всички случаите на спиране, твърдят от Porsche. Независимо от това този Taycan е с керамични (PSCB) спирачки. Това зависи от нивото на мощност и оборудването на съответния модел, твърдят от фирмата.
По-голямата част от интериора впрочем е покрита с някакви скръбни на вид материи, през които проблясва само необходимата за шофирането информация. Тя обаче не включва разполагаемия пробег. В това отношение все още не се съобщават точни данни. Капацитетът на акумулатора от 93 кВтч стига за около 500 км – малко повече според NEDC, малко по-малко според WLTP.
Още няколко завоя – и отново сме в развойния център. Ниският, концентриран в средата на корпуса център на тежестта придава на движението рязкост като на писта за игра с електрически колички – което на обикновено шосе не се усеща така отчетливо, както на изпитателното трасе. Един електрически автомобил, който изглежда и се шофира като Porsche – такава е била целта, казва ни Векбах на сбогуване. Сякаш става дума за нещо съвсем лесно.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Още при първото запознаване става ясно, че Taycan е в състояние да обърне мача при електромобилите. С надлъжната и напречната си динамика, както и с поведението си на пътя, той е истинско Porsche – по този въпрос няма никакви съмнения. А как стоят нещата с усещането при шофиране и звука? Интензивният и извънредно футуристичен електрически пулс на Taycan в спортен режим е не по-малко автентичен и вълнуващ от този на шестцилиндров мотор с въздушно охлаждане. Съвсем честно казано.
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Porsche