31-ото издание на рали „Дакар“ и първото в Латинска Америка приключи с официалното награждаване в Буенос Айрес. Марк Кома спечели убедително надпреварата при мотоциклетистите, Йозеф Мачацек нямаше конкуренция в ATV класа, Жинил де Вилиър и Volkswagen бяха безкомпромисни сред автомобилите, а Фирдаус Кабиров изведе КамАЗ отново на върха при най-тежките.
Общо 113 мотоциклетисти, 91 автомобила и 54 камиона завършиха най-титулувания рали-рейд, който благодарение на ентусиазираната публика в Аржентина и Чили се превърна в най-посещаването състезание в историята на моторните спортове.
Без контрол
Представителят на KTM Repsol Марк Кома заслужаваше най-много победата в „Дакар“, след като през 2007 година катастрофира два дни преди финала и изгуби едно спечелено състезание. Каталунецът обаче оглави класирането на новия "Дакар" още в първия етап и не изпусна лидерската позиция до сами финала на надпреварата. Подобно убедително представяне не сме виждали от 1997 година, когато един никому неизвестен мотоциклетист – Стефан Петерхансел, поведе колоната към Тамбакунда.
Още в самото начало на състезанието, на територията на Пампата, Кома нанесе своя решителен удар, след като двамата му основни конкуренти Сирил Депре (КТМ) и Давид Кастю (КТМ) загубиха съответно 41 минути и 1:01 часа заради проблеми с гумите. До финала мотоциклетистът на КТМ задържа с привидна лекота преднината си и за втори път се качи на подиума в „Дакар“ като победител. Отчаяната атаката на Депре във втората половина на състезанието му донесе второто място. Давид Фретине изведе своята Yamaha WRF на трета позиция и спечели надпреварата в категорията на 450-кубиковите, а Давид Кастю остана на четвърта позиция.
Стъпка по стъпка
Ако има области, в които късметът е единствено страничен фактор, то със сигурност една от тях е рали-рейда. Успехът на Volkswagen в категорията на автомобилите определено не е случаен, а е резултат от дългогодишни усилия в подобен тип състезания. Инвестицията на германския производител, чиято цел бе да спечели за първи път „Дакар“ с дизелов мотор, стартира през далечната 2003 година. След много колебания, постепенен прогрес, пълна отдаденост и поредица от тежки моменти, екипът от Волфсбург успя да я реализира по възможно най-категоричния начин.
Решителен за крайното класиране в „Дакар“ 2009 бе дванайсетият етап. Лидерът Карлос Сайнц катастрофира в една от пропастите край пътя, като по този начин лиши Volkswagen от възможността да направи "Голям шлем“, но Жинил и Марк Милър останаха в надпреварата. Южноафриканецът нямаше конкуренция в края на отсечката и навакса близо 20-минутното си изоставане спрямо Милър, за да финишира два дена по-късно в Буенос Айрес като победител. Екипът на Крис Нисен спечели десет от общо 13-те етапа и напълно заслужено зае и второто място благодарение именно на Марк Милър.
Профилът на новия победител в категорията на автомобилите съответства напълно на концепцията, заложена изначално в „Дакар“. Във всичките си пет участия Вилиър правеше впечатление на изключително спокоен, мотивиран и постоянно прогресиращ пилот, като на финала търпението му бе възнаградено с първата победа в "Дакар".
Тонове маса, минути разлика
Колкото и да звучи невероятно, най-оспорвана бе надпреварата в категорията на камионите. В първия ден триумфира Холандия. Ван Влиет (GINAF) спечели етапа, неговият сънародник Джерард де Рой (GINAF) завърши втори, а петкратният първенец Владимир Чагин (КамАЗ) остана едва седми. Най-запомнящият се момент от първата отсечка обаче принадлежеше на победителя от 2007 година Ханс Стейси (MAN), който спука гума и изгуби цели 39 минути още на старта, за да напусне "Дакар" по-късно в осмия етап.
Младият де Рой, който е син на спечелилия през 1987 година „Дакар“ Ян де Рой, водеше колоната в първите четири дни, след като бе най-бърз в три от етапите. Но армадата на КамАЗ атакува мълниеносно, за да оглави класирането в петата отсечка. Тогава стартира изключително оспорвания двубой между двамата съотборници – Фирдаус Кабиров и Владимир Чагин. Двамата си разменяха един след друг етапните победи и водачеството, за да се стигне до последната 14-а отсечка, която Кабиров спечели с 39 секунди. Тя му донесе втора победа в „Дакар“ след 2005 година. Царя остана на 3:39 минути зад своя съотборник и отново пропусна възможността да изравни рекорда на легендата Карел Лопрайс от шест победи в най-титулувания рали-рейд.
Останалото
Последни думи и за категорията на четириколките. За първи път рали „Дакар“ формира отделен клас за ATV през 2008 година, но след като състезанието бе отменено заради терористични заплахи, дебютът бе отложен за Аржентина и Чили. Най-добре от всички 13 пилоти, финиширали в класа, се представи Йозеф Мачацек с Yamaha Raptor. Въпреки че е на 52-години, чехът спечели четири етапа и завърши всички останали в първата тройка, за да пристигне в Буенос Айрес с 2:35 часа преднина спрямо втория Марко Патронели (Can-Am).
След петнайсет дни в бивака на „Дакар“ всички участници поеха обратно към родните си места. Дали ще ги видим отново през 2009 година, дали пустинята Атакама и проходите на Андите отново ще бъдат техни домакини? Можем единствено да се надяваме да е така. Защото не континентът е важен, а духът на „Дакар“.