Дървена къщичка, сгушена под вековните борови дървета край синьо езеро... Класическа гледка за региона, към който се отправи керванът на Световния рали шампионат в началото на тази седмица. “Гран при на Юваскюла”, рали “1000 езера” или просто рали “Финландия” е крайъгълен камък за моторните спортове, оставили на заден план градските удобства и пистовите надпревари. Това е едно от най-лудите и бързи състезания, което всеки един пилот мечтае да спечели поне веднъж.
Всеки август, когато “латинските” съперници се подготвят за старта, местните звезди разтварят криле за домашното си състезание. Противно на всеобщото мнение обаче (особено в сферите на рали-спорта), летящите финландци, които ние познаваме, не са истинските герои на страната. Въпреки спечелените 13 световни титли и близо 150 победи, записани на имената на Макинен, Тойвонен, Миккола, Ватанен, Салонен, Ален, Канкунен и Грьонхолм, истинските притежатели на званието “летящите финландци” са бегачите на дълги разстояния. Ханес Колехмаинен, Пааво Нурми и Виле Ритола имат в актива си цели 25 олимпийски медала, спечелени в първите десетилетия на 20 век. Те са истинските летящи финландци.
Още едно погрешно мнение е, че финландските пилоти са непобедими на родна територия. “Латинските” конкуренти Карлос Сайнц и Дидие Ориол са триумфирали сред скандинавската хегемония. За последните две години Себастиен Льоб определено бе достоен противник на рекордьора Маркус Грьонхолм. През миналия сезон французинът дори спечели емблематичния етап “Оунинпохиа” – една от най-бързите отсечки в Световния рали шампионат като цяло, където средната скорост е 128 км/ч. Рекордът за най-дълъг скок е записан именно в този участък и принадлежи на естонеца Марко Мартин. През 2004 година той прелетя цели 57 метра.
Още една теза, която не съответства на реалността, се крие в твърдението, че гумите не са от основно значение за крайния успех във Финландия. Напротив, при смразяващите дъха отсечки и уникалните скокове, при които автомобилът се приземява със скорост от близо 200 км/ч, гумите трябва да се справят безгрешно с резките смени на посоката въпреки огромните динамични сили, на които са подложени при непрестанните “полети”.
“Проблемът тук не е толкова износването на каучука и спукванията, характерни за Сардиния и Гърция”, отбелязва ръководителят в рали-програмата на BFGoodrich Матю Бондарел. “Високата скорост и неспирните скокове и приземявания са основното предизвикателство. Във Финландия, за първи път през сезон 2007, гумите на BFGoodrich са базирани на специфична конструкция, която трябва да издържи на ударите и да гарантира точен отговор при завиване. “Софт” и “медиум” опциите от своя страна трябва да осигурят максимално добро сцепление в зависимост от специфичните атмосферни условия и изискванията на трасето.”
Спукванията се случват сравнително рядко, а и при евентуален инцидент от подобно естество “мус-системата” предпазва пилотите от преждевременен финал на надпреварата. През 2005 и 2006 година обаче те оказаха влияние върху развоя на битката за челото. И при двата случая, Себастиен Льоб, който се опитваше да спре устрема на Маркус Грьонхолм към поредната му титла във Финландия, "удари на камък" и спука гума.Тазгодишното издание на легендарната надпревара ще е не по-малко вълнуващо от отминалите състезания. В борбата за челото ще се включат 11 автомобила Ford Focus WRC (включително и двата нови RS WRC 07, управлявани от Грьонхолм и Хирвонен), два Citroën C4 WRC и три оборудвани от Prodrive Subaru Impreza WRC2007.
по материали на BFGoodrich