Динамични версии на два много различни SUV модела се състезават в сравнителен тест
Хората от Land Rover твърдят, че новият Range Rover Evoque комбинира динамично поведение на пътя с полезните качества на SUV. Това обаче го твърдят и от Skoda за своя Kodiaq RS, при това от доста време. Кой обаче го може по-добре?
Винаги с поглед напред, устремен към бъдещето – трябва ли непременно да е така? Не. Особено ако собствената ти история може да изпълни цяла дебела книга, си заслужава да държиш сметка и за миналото. Може би поради това хората от компанията Land Rover – която все пак от 1948 г. се занимава с прекосяване на континенти – решиха да погледнат и в огледалото за обратно виждане. Как става това? Просто натискате лостчето за избягване на заслепяването и образът в огледалото бива заместен от панорамна картина, предавана от камерата за заден ход.
Може би включването на тази екстра за 600 евро се е наложило просто заради каросерията, която и във второто поколение на Range Rover Evoque по-скоро не предлага добър обзор, а снишаващите се назад странични прозорци и полегатото задно стъкло затъмняват неприятно интериора. От друга страна, тъкмо каросерията продължава да придава на този SUV модел неповторим облик, който задвижването – четирицилиндров дизел с 48-волтова техника тип „мек хибрид” – прави още малко по-неповторим. Внезапно обаче прожекционната повърхност на огледалото за обратно виждане бива залята от наситено синьо и в него започва да се шири муцуната на Skoda Kodiaq RS. Сякаш за да покаже, че също разполага с около 240 к.с.,
Стоп. Какво става тук? Супермодел срещу лелка с маратонки? Момък срещу татенце в екип за джогинг? Признаваме, че подобни предположения са доста близки до ума. Но когато двата автомобила се качват на везните, предразсъдъците са принудени да отстъпят. Въпреки че е с 33 сантиметра по-къс, Evoque тежи с цели 115 килограма повече. Трудно е да проумеем от какви компоненти се състои тази разлика. Дали за нея не носи вина по-сложната система за задвижване?
Звукът на силата
На първо време тук прави впечатление, че стартер-генераторът с ремъчен привод съвсем плавно задейства двулитровия агрегат, който след това продължава да работи също така плавно. А формулирано по-точно, работи с по-малко вибрации, понеже шумът на мотора е съвсем ясно доловим. Skoda се опитва да прикрие работния принцип на дизеловия си двигател с един звуков генератор, което се получава доста добре. Така в песента на TDI мотора се усещат повече 500-те нютонметра на максималния му въртящ момент, отколкото четирите му цилиндъра – но това няма решаващо значение за оценките. Онова, което играе съществена роля обаче е, че двигателят на Evoque не успява да прояви по никакъв начин предполагаемото си техническо превъзходство.
Нито при ускоряването, нито при разхода на гориво той не успява да се откъсне пред Kodiaq. Единствено при предпазливото шофиране по маршрута за нисък разход на auto motor und sport той се задоволява с два сантилитра по-малко, като разходът му е 6,7 л/100 км и това в крайна смета му донася една точка повече заради изчисляваните на тази база емисии на СО2. А иначе? Няма съмнение, че агрегатът с 240 к.с. се справя лесно с голямата маса, обединявайки усилията си с деветстепенния автоматик, и дори при висока скорост бързо изпълнява желанията на водача за още по-висока скорост – но и в двата случая не е по-бърз от сравнително конвенционалния битурбодизел на Skoda.
Нейният задвижващ агрегат показва желание за усърдна работа дори отвъд 3500 об./мин, докато Range Rover изпада в настроение за почивка и предпочита да мине на следваща предавка. Изразено с числа – при ускоряване от нула до 180 км/ч Kodiaq е по-бърз от Evoque с цели 9 секунди. Казано с думи: девет. Още при 100 км/ч преднината е 1,5 секунди в полза на RS. А как стоят нещата при спирането? Тук разликата не е толкова драматична. Но все пак доста неща биха могли да се случат на онези 2,3 метра в повече, от които британецът се нуждае за да спре при 130 км/ч.
При не толкова екстремни спирания, например в градския трафик, си принуден да търсиш точката за натиск на спирачния педал с една идея по-дълго от необходимото. При което седиш там с голямо удоволствие – близо до педалите и зад волана на Range Rover, – просто защото се чувстваш като в лек автомобил, но с половин етаж по-високо. За разлика от тук в модела на Skoda инстинктивно ти се иска да повдигнеш малко от лицето си шапката с козирка, за да избършеш изпотеното си чело – жест, който беше характерен за шофьора на камион в един телевизионен сериал.
Тук седиш по-изправен и гледаш към уредите по-скоро от горе надолу, отколкото напред. Седалките във всеки случай предлагат отлична подкрепа, но поради интегрираните опори за глави предоставят твърде малко възможности за регулиране. А страничната опора е нещо, от което ще се нуждаете. За завои ли става дума? Именно! Сякаш по подразбиране дългият 4,70 м дангалак променя посоката в точката на завъртане на волана. После избирате и задържате подходящия ъгъл, преминавате кривата, ускорявате на излизане от нея – и готово. Толкова просто, толкова бързо. За целта трансмисията в спортен режим подава подходящите предавки, реагира без забавяне на ръчните намеси. Само в стандартния режим на движение тя има какво да научи от автоматика на Evoque – например как става плавната смяна на предавките.
Skoda cum laude
Но да се върнем в завоя. Кормилната уредба на RS изисква приятно дозирана сила на хващане и въртене, като в замяна на това охотно предоставя на водача важна обратна информация от повърхността на пътното платно, а с това и възможност за оптимален контрол. Това впрочем важи само за режима Normal, докато в Sport електрониката предписва един лепкаво-тежък ход, от който не печелите повече прецизност. Ако при нужда се втурнеш в завоя с прекалено голяма скорост, седеместната Skoda понякога изнася минимално навън дългата си задна част, но никога не става нужда да контрирате с волана. Нали имате работа със сигурен семеен автомобил. И бърз, защото едното произтича от другото. Как така? Слабото недозавиване изисква съвсем малки намеси на системата за контрол на стабилността и позволява по-високо темпо, без да заемате много място на пътя.
От своя страна Range Rover си присвоява още няколко сантиметра от платното, понеже предните му колела са с по-слабо сцепление. Или по-точно казано, не успяват да удържат на натиска. Понеже поради по-неблагоприятното разпределение на теглото (при Evoque 59 процента от масата на автомобила натоварват предния мост, при Kodiaq – 55) сцеплението на гумите се губи твърда бързо.
Освен това донякъде се затруднявате в определянето на подходящия ъгъл на завъртане на волана, въпреки че електромеханичната конструкция реагира приятно директно от средното положение. После обаче по отношение на комуникацията с водача тя е като шотландски диалект в сравнение с училищен английски. Тоест по-скоро неразбираема. Дари Range може да излети от завоя? Разбира се, че не, по принцип този SUV модел се движи извънредно сигурно – недозавива наистина, но при съмнение електрониката коригира това, – а освен това по такъв начин той приучва водача си към по-ниско темпо. Онази „увереност” и „прецизна управляемост”, която обещават от Land Rover (това е названието на производителя, докато Range Rover е марка) обаче не може да бъде открита в тестовия автомобил, тук няма и много комфорт.
Меки дълбини
Ходовата част отначало реагира на неравностите добре, особено като имаме предвид монтираните на автомобила 20-цолови колела, но после, по-специално при дълги вълни по настилката, предизвиква подчертани вертикални колебания на каросерията. При къси, следващи бързо една след друга неравности по трасето обаче Evoque забравя да пружинира. Независимо от избрания режим на предлаганите срещу доплащане адаптивни амортисьори автомобилът лъкатуши между динамични и комфортни настройки, като нито едните, нито другите се представят убедително. А моделът на Skoda? Може и по двата начина. Точка. Да, умее да бъде и комфортен. За целта дори не е необходимо да ангажирате комфортния режим на също адаптивните амортисьори; в положение Normal настройките работят стегнато, но винаги си спестяват тласъците, колебанията – и тропането. Това добре го усещат пътуващите на задната седалка, като същевременно могат да оценят и по-изправената позиция на седене със свити под по-малък ъгъл колене и повече място над главите.
В задната част на Evoque мястото е окей; не толкова окей е извънредно посредствената гъвкавост на интериора, след като при сгъване на задната седалка товарната площ има топографията на шотландския Хайланд. Но дори когато там е претъпкано с товар, остава неограниченият заден обзор благодарение на номера с огледалото и камерата. Там обаче вече не виждаме синята Skoda. Тя отдавна ни е изпреварила.
Текст: Йенс Драле
Снимки: Росен Гарголов