Кратката августовска почивка във Формула 1 приключи. Броени часове ни делят от старта на дванайсетия състезателен уикенд през сезон 2007 – Гран при на Турция. Кими Райконен изостава на 20 точки от временния водач Люис Хамилтън и на 13 от втория Фернандо Алонсо, но вярва, че обратът е постижим. За да се случи това обаче, Ferrari трябва да преследва единствено двойната победа.
“Успях да прекарам почивката си точно по начина, по който желаех: наслаждавах се на лятото във Финландия заедно с моето семейство и най-добрите ми приятели. Бяхме на море, не пропуснахме и мотокроса, поиграхме тенис, а най-важното – имах време да се отпусна и да си почина. Вече съм напълно готов да се върна на пистата. Трябва да се хвърлим с всички сили в последната част на сезона, която ще реши всички спорове”, споделя Райконен.
“През следващите четири седмици ни очакват три старта и един тест. Със сигурност ще бъдем много натоварени, но за щастие ще обиколим едни от най-любимите ми писти – “Истанбул”, “Монца” и “Спа-Франкоршам”. Мисля, че в предстоящите състезания ще бъдем изключително силни, няма какво да ни попречи. Целият екип работи изключително усилено, за да наваксаме изоставането си. В Маранело всички действаха до последно. Говорих с инженерите и те ме информираха, че по автомобила има някои нови разработки”, допълва Кими.
Няколкото провалени състезания и ключови грешки явно не са оказали влияние върху увереността на Райконен, че титлата е реално постижение. “Отправям се към финалните стартове със същия дух и вяра, които имах в предишните. Ще се опитам да събера максимален брой точки и едва след това ще правим пресмятанията. Трябва да дадем най-доброто, но ще е нужно и тези пред нас да имат проблеми: няма какво да губя, така че ще рискувам повече от моите колеги в McLaren. Според някои шест състезания са прекалено малко, но за водачите те са цяла вечност.”
Оптимизмът все още ръководи действията на финландския пилот. Подобно на своя съотборник - Фелипе Маса, Кими също има приятни спомени от Истанбул: “Спечелих първия старт в Турция, което е неповторимо чувство. Пистата наподобява “Силвърстоун” и “Спа”, където аеродинамичната ефективност е от основно значение. Движим се обратно по часовниковата стрелка, което означава, че от гледна точка на техниката на каране няма някакви специфични особености. Натоварването на врата обаче е голямо. Всеки говори с възхищение за завой номер осем: той не толкова впечатляващ колкото Eau Rouge (“Червената вода” на белгийската “Спа”), но все пак не е за подценяване. Приятно е да има подобни бързи завои, които се карат на пълна газ. Всеки от нас иска те да бъдат повече.”