Две все още достъпни и изненадващо динамични купета от 80-те години
Renault Fuego и VW Scirocco съчетават добра пригодност за всекидневието със спортна фигура. При това във вариантите с най-мощни мотори те се движат подчертано динамично. Иначе двата модела, въпреки многото общи неща, си остават доста различни.
Името определя бъдещето... Това би било една хубавичка крилата фраза за начало, но за съжаление, относно дадените автомобили нямаше да е съвсем на място. „Fuego“ на испански означава „огън”, а „Scirocco“ в първоначалния смисъл на думата е един пустинен вятър, идващ от Сахара. Общо взето, две доста горещи явления, което в случая с Scirocco GTX 16V с неговите 129 к.с. (без катализатор: 139 к.с.), и Renault Fuego Turbo, което от 1565 куб. см извлича 132 к.с., е напълно подходящо.
При останалите версии от съответните моделни серии обаче подобни асоциации могат да се възприемат единствено с повече или по-малко резерви. Действително и при двата представени тук екземпляра става въпрос за върхови изпълнения на модели, които носят всъщност съвсем кротки гени.
Като база служат банални масови автомобили
Нито Scirocco, нито Fuego представляват самостоятелни конструкции, напротив – и двете купета са разработени върху използвани за други модели платформи на съответните производители. VW изгражда Scirocco II, подобно на предшественика му Scirocco I, на базата на първия Golf, появил се на бял свят още през 1974 г. Renault разчита на седана R18, малко по-дълъг от първородния Golf, което обяснява и факта, че Scirocco е значително по-компактен от Fuego, който е с около 30 сантиметра по-дълъг от модела на Volkswagen.
Всеки от двата автомобила излъчва собствен тип очарование. Купето на VW изглежда трезво, компактно и стройно, впечатление правят късите надвеси на каросерията. Автомобилът на нашите снимки, специален модел от серията „Scala“ в алпийско бяло, ви се струва по-голям, а благодарение на серийния пълен комплект спойлери – и по-агресивен, отколкото е в действителност. Fuego изглежда малко по-пухкав, но само в пряко сравнение с по-ниския с четири сантиметра VW. Разглеждан сам по себе си, с по-голямата си дължина той е не по-малко елегантен, макар че езикът на формите му е различен. Откроява се най-вече задната част с характерния си, подобен на стъклен купол покрив, напомнящ силно за Porsche 924.
Своите по-разточителни външни размери Fuego превръща в повече вътрешен простор най-вече в задната си част. Тук благодарение на гъвкавото оформление със самостоятелно сгъващи се седалки разполагате с достатъчно място или за допълнителни пътници, или за багаж. Общо за двата автомобила е, че при конструирането им са използвани разнообразни части от готовите наличности в съответния концерн. Забелязвате го още докато обикаляте около автомобилите на паркинга, а с качването вътре става съвсем ясно – воланът, органите за управление, контролните уреди, изобщо много неща ви изглеждат съвсем познати от други модели на съответната марка.
Объркваща моторна гама
Също и по отношение на техниката двете фирми разчитат на изпитани решения. Като базов мотор при VW отначало е служил един познат от Golf I 1,3-литров агрегат с 60 к.с. При Renault стартова версия е по-мощният с четири конски сили Fuego TL – и двата варианта няма как да изпълнят спортните очаквания, които формите на купетата събуждат. Сигурно поради тази причина по онова време в Renault Deutschland решили изобщо да не включват 1,4-литровия мотор в официалната гама, а вместо него като базов тук се е предлагал Fuego TS, чийто 1647-кубиков двигател е с мощност 96 к.с.
При VW клиентите, които желаели нещо по-горещо, отначало имали избор между 1,5- и 1,6-литровия мотор със съответно 70 и 85 к.с., а също и 1,6-литровия инжекционен агрегат със 110 к.с., познат от Golf GTI. Стратезите на Renault му противопоставяли двигател от лека сплав със същата мощност. В течение на производствения период VW подсилва моторната гама; през 1983 г. базовата версия получава 1,6-литров двигател със 75 к.с., добавен е и един смятан за доста здрав 1781-кубиков агрегат, чиято мощност с карбуратор е 90, с впръскване на бензин и катализатор 95, а във версията GTX 112 к.с.
И Renault предлага през 1985 г. версия на Fuego с регулиран катализатор, тя има 2,2-литров двигател със 102 к.с. и е въведена първо на пазара в САЩ. Непременно трябва да бъде споменат и още един съвсем специален вариант на Fuego, който, подобно на 1400-кубиковия, официално никога не е бил предлаган в Германия и от който за пореден път проличава, че нашите западни съседи понякога проявяват поразителна охота за иновации – още през 1982 г., далеч преди германските производители, Renault пуска на пазара купе с дизелов двигател – Fuego Turbodiesel с 86 к.с., което не е трудно да бъде разпознато отвън по издутината на предния капак.
Върховите версии Fuego Turbo и Scirocco GTX 16V се появяват през 1983, респ. 1986 г. и с тях Renault и VW донякъде се доближават до мощността на конкурентите със задно предаване. Като техни съвременни съперници биха могли да се разглеждат преди всичко Opel Manta и Ford Capri, но и хората от Porsche, които по това време предлагат моделите 924 и 944, има от какво да се безпокоят. Особено за притежателите на базов 924 със 125 к.с. не е било препоръчително да влизат в преки двубои.
Във VW са снабдили познатия 1800-кубиков мотор с четириклапанна глава и два горно разположени разпределителни вала, като един ангренажен ремък задвижва вала на изпускателните клапани, който от своя страна посредством къса верига привежда в движение разпределителния вал на всмукателните клапани. По-скоро дългоходовият агрегат работи извънредно равномерно и тихо и импонира с мощната си тяга още от ниски обороти. В средния диапазон той още веднъж си поема дълбоко въздух и се устремява радостно към оборотите за максимална мощност и още по-нагоре. Смяната на предавките протича винаги гладко с помощта на леко и прецизно превключващата петстепенна трансмисия; 100 км/ч се достигат за малко повече от осем секунди, а максималната скорост е 200 км/ч.
Конструкторите на Renault са избрали друг път към по-високата мощност. Вместо на модерен двигател французите са заложили на древен агрегат, задвижвал още R16, който дори не е с горен, а със страничен разпределителен вал и повдигателни пръти. Смесообразуването също е поето по съвсем класически начин от един карбуратор. Един турбокомпресор Garrett обаче надува 1,6-литровия мотор до подобаващите 132 к.с.; с въртящия си момент той значително превъзхожда двигателя на Scirocco с 200 срещу 168 Нм.
Така подсилен, Fuego проявява забележителен темперамент и понеже турбокомпресорът е сравнително малък, моторът не показва и слабости при потегляне. От 3000 оборота нагоре той се залавя за работа както трябва, прецизно превключващата петстепенна трансмисия е хармонично съобразена с характеристиките на двигателя. Според обективно регистрираните динамични показатели Fuego съвсем леко отстъпва на Scirocco, но това не намалява удоволствието от темпераментното му ускоряване.
И по отношение на ходовата част моделът на Renault се представя съвсем убедително. Подобно на Scirocco в гранични режими той проявява склонност към недозавиване, но за френски автомобил от 80-те години е изненадващо стегнато настроен. Въпреки това окачването пропуска към пътниците единствено съвсем груби неравности. Scirocco също впечатлява с добър компромис между комфорт и спортен характер, при което обаче се изявява като още по-малък и по-маневрен от Fuego.
Цените все още са изгодни
Без съмнение френският модел води по точки, що се отнася до изключителността. Докато VW Scirocco от второто поколение все още се среща редовно по германските пътища, Fuego вече изглежда почти екзотичен. Малко екземпляри са просъществували до наши дни – въпреки че Renault е произвел от купето си почти толкова бройки, колкото VW от Scirocco II. Цените, които трябва да бъдат заплатени за някой приличен екземпляр, все още се движат на разумно ниво, върху което предлаганият двигател почти не оказва влияние. Единствено добре запазените Fuego Turbo започват постепенно да поскъпват. Независимо дали ще предпочетете френската, или германската машина, ако търсите напълно годен за всекидневието класически модел от 80-те години, сега е времето да купувате.
Заключение: И двата модела доставят удоволствие
Ако на първо място държите да нямате проблеми, би трябвало да си вземете Scirocco, под чиито ламаринени одежди работи здрава едросерийна техника на VW. Fuego пък още днес вече е рядкост. Неговият дизайн притежава авангардни черти, а поне турбоверсията предлага по-скоро необичайна техника. В полза на Renault говори освен това изобилието от предлагано място.
Текст: Клаус Финкенбург
Снимки: Харди Мучлер