Алфред Зимет дълго търсел Corvette C1 в Щатите, но го открил в родната Германия.
Някой друг вероятно е щял да се радва, придобивайки този частично реставриран и в движение Corvette C1, но новият му собственик Алфред Зимет от Кусел не се примирява, докато не го довежда до съвършенство.
Понякога той отива в своята работилницата в 7 часа сутринта и остава там до 23:00. В момента Алфред Зимет е пенсионер – но когато любителят реставратор си постави определена цел, той я преследва с невероятна отдаденост. Професията му никога не е била свързана пряко с автомобилите, но те винаги са играли важна роля в живота му. „Бях на десет години, когато се сдобих с първата си „кола“, малък модел на Adler“, разказва той. „Батерията й не работеше и сигурно съм изминал 1000 километра на двора, бутайки я“, забавлява се със спомените си 70-годишният Алфред.
Дворът определено бил голям, ако съдим от факта, че принадлежал на дядо му, който пък бил собственик на автобусна компания. Във фирмата му работели механици, тапицери и бояджии, за да обслужват и ремонтират автобусите. Зимет проявявал изключителен интерес към боядисването и притежавал невероятен талант към фини операции, като лепене на стикери и очертаване на линии с тънка четка.
Той използвал този си талант, за да печели пари, и още като студент вече успял да се сдобие с едно Porsche. Винаги изпитвал страст към специалните автомобили – нещо, за което немалка „вина“ имал неговият чичо. Базираният в Саарланд предприемач всъщност станал първият собственик на Facel Vega в Германия, един HK 500, последван по-късно от Facel II. Зимет и до днес си припомня със страхопочитание фамозния звук на този автомобил.
В наши дни той е добре известен сред любителите на Facel Vega, защото от 1994 г. купува различни модели на фирмата. От началото на 2016 година обаче Зимет решава да затвори главата с Facel и да се насочи към други марки. Като например Corvette и модела C1, защото много харесва версиите на това поколение. Особено привлекателни му се струват екземплярите от 1962 година, в която Corvette за първи път се оборудва с 5,4-литровия V8 мотор. Въпреки опитите да намери такъв в Щатите, в края на краищата щастието му се усмихва в родната Германия и той открива С1 в Хамбург. Предложеният за продаване екземпляр в червен цвят Roman Red е внесен през 1994 г. и е частично реставриран. Има множество дребни дефекти, но не липсват части и автомобилът е в движение. Зимет го купува и си поставя ясна цел: „Не исках автомобил за Concorso, а да бъде като цяло добър и в перфектно техническо състояние.“ Веднага се захваща за работа. Отначало сваля по-лесните за демонтиране части и вътрешното обзавеждане, после целият автомобил е обработен с ледоструйна машина, а от пластмасовата „кожа“ на Corvette е отделен термопластичният лак.
Рамата била в добро състояние
Зимет не демонтира двигателя, а само радиатора, карбуратора и някои периферни агрегати. Каросерията не е отделяна от рамата. Внимателната проверка на стабилната й конструкция, която винаги му прилича на парче от моста Голдън гейт, констатира само лека повърхностна ръжда. След премахването й последва обработка със защитен грунд и боя, а след това и грижлива консервация на кухините.
Пукнатините по каросерията бояджията репарира с карбонова паста, която би трябвало поне да затрудни образуването на нови пукнатини. След това пластмасовият корпус е боядисан по съвременна технология с близък до оригиналния цвят. Естествено, вратите, капаците за мотора и багажника, както и вратичката за резервоара, се боядисват отделно.
За разлика от каросерийната, необходимата монтьорска работа се оказва в доста по-ограничен обем. Любителят реставратор сменя всички износващи се елементи на ходовата част и понеже иска винаги да пътува сигурно с този Corvette, решава да замени и серийната еднокръгова спирачна система с барабанни спирачки с комплект за преоборудване с двукръгова спирачна уредба и предни дискови спирачки от американската фирма Ecler. Всичко монтира сам, като в рамките на обновлението сменя до един спирачните тръбопроводи и маркучи.
Двигателят вече е преминал през основен ремонт и е в добро здраве, както показва проверката. Зимет го разкрасява и решава да монтира карбуратор Rochester Quadrajet, произхождащ от същата епоха. Докато всичко започне да работи добре, му се налага да го разглоби и сглоби няколко пъти, а накрая вече „може да направи това и насън.“
Малки технически проблеми
За по-сигурно Алфред Зимет ремонтира основно цялата охладителна система и допълнително монтира на скрито място един дигитален термометър за охладителната течност, за да е информиран надеждно и навреме за евентуално прегряване на двигателя. След голямата сервизна сесия машината изглежда отново готова за работа, но малко след това стопанинът регистрира постоянно омасляваща се свещ на единия от цилиндрите. Причината става ясна едва по-късно – изпаднало или разхлабено уплътнение на стеблото на единия клапан. Открива го едва когато сваля капака на клапаните.
Междувременно в целия двигател се е напластила маслена каша, която Зимет отстранява с цялостна промивка. За да не демонтира цилиндровата глава заради новото уплътнение, той използва един трик. С едно специално устройство сгъва пружината на клапана и така успява да махне тарелката на пружината и половинките на конуса на клапана. А за да не падне клапанът в цилиндъра, вкарва в него въздух под налягане от осем бара. Това става възможно, като приспособява една стара свещ, чиято вътрешност премахва и заварява съединение за маркуча със сгъстен въздух.
Трън в окото на стремящия се към съвършенство Зимет е лошо напаснатата конзола с инструментите на арматурното табло. Той се заема да ремонтира цялата електрическа уредба, проверява всички детайли и ги напасва точно. А някои от покритите с лъскава черна боя пластмасови повърхности, които се оказват твърде чувствителни към механични повреди, облицова с черна кожа.
Кожа използва и за седалките, защото поръчаните от САЩ тапицерии се оказват не по мярка. Освен това серийните пружини в седалките направо го дразнят, поради което поръчва изработването на съвременна конструкция. После са добавени части от порест материал и са покрити с кожа с оригинален дизайн. Всичко се получава едва от третия опит, защото по-рано двама кожари отказват да поемат поръчката поради здравословни причини.
Това е един от малкото кахъри по време на тази реставрация. Сега работилницата на Зимет е празна – той вече е хвърлил око на нов обект.
РЕСТАВРАЦИЯ
Chevrolet Corvette C1 от 1962 година
Място/година на покупка: Хамбург, 2015 г.
Състояние при покупката: Автомобилът втора ръка е изцяло комплектован и частично реставриран, по каросерията има пукнатини, интериорът е в посредствено състояние, свалящите се части показват следи от износване.
Предистория: Автомобилът е регистриран през 1962 година в Монтерей, Калифорния, и през 1994 г. е продаден в Германия, след това е преоборудван по европейски стандарти и по-късно е частично реставриран. После става предмет на размяна и бива обявен за продажба от един колекционер.
Обхват на реставрацията: Демонтаж на всички свалящи се елементи, като врати, капаци и части в салона; автомобилът е обработен с ледоструйка, термопластичният лак е свален, леките ръжди по рамата са почистени, каросерията е боядисана отново, рамата е обработена срещу корозия, износващите се елементи по ходовата част са сменени, вградена е двукръгова спирачна система с предни дискови спирачки, всички спирачни тръбопроводи и маркучи са сменени; моторът е визуално разкрасен, едно уплътнение на клапаните е сменено, охладителната система е проверена и ремонтирана, монтиран е нов карбуратор; проверени и ремонтирани са електрическата уредба и контролните уреди; монтирана е нова носеща конструкция на седалките, които са тапицирани с нова кожа; интериорът, стъклата и различни детайли са подновени; монтирани са джанти от C2.
Период на реставрация: от 2015 до 2016 година
Експертна подкрепа: www.corvetteamerica.com; www.ecklerscorvette.com; www.weindel.net; www.diemer-dalheimer.de; www.autosattler-altenglan.de
Разходи: около 20 000 евро без цената на автомобила и собствения труд.
Текст: Бернд Войтал
Снимки: Fact