В момента в цялата автомобилна индустрия няма да намерите по-голям и по-могъщ кабриолет от Rolls-Royce Phantom Drophead Coupe. 2,6-тонният четириколесен благородник превръща своя водач в същински крал и едновременно с това разбива немалък брой остарели клишета за този род автомобили...
И легендите за Rolls-Royce вече не са това, което бяха... Ако продължавате да мислите, че най-силният шум в един Rolls-Royce е тиктакането на часовника, време е да се заслушате по-внимателно... Дааа... В този автомобил такова нещо като тиктакане просто не се долавя – вече сме в XXI век и стрелките на часовника във Phantom се местят напълно безшумно.
Легендите не са това, което бяха
Друго клише около аристократичната британска марка е свързана с неизбежния Джеймс или може би Джордж – т. е. човека с фуражка и униформа, който доскоро изпълняваше традиционната роля на водач на возилата от тази марка. „80% от клиентите ни в Европа вече карат своите автомобили лично”, поправя ни шефът на фирмата Йън Робъртсън. И наистина – грехота би било разкош като Drophead Coupe да бъде поверен или по-точно подарен в ръцете на шофьор... Така или иначе автомобилът е просто забележително приятен за каране. А и нека не забравяме, че нито един от споменатите Джеймс или Джордж не се числи към онези 96 000 свръхбогати хора от целия свят, които притежават състояние над 30 милиона долара и съответно биха могли да си позволят подобен подарък.
Просто сядате зад волана и се отпускате в наслаждение от живота сред прекрасните хълмове на Тоскана. За да стигнете до този заветен момент обаче, ще се наложи да се запознаете със 70-килограмовите врати - буквално нелека задача. Както в добрите стари времена, „порталите” са закрепени за каросерията от задната си страна и се отварят в обратна на движението посока. Това има своето безспорно практическо предимство – така уважаемите дами могат да напуснат задните места, без дори мъничко да нарушат грациозните си движения.
Когато качеството е издигнато в култ
Майк Прат, ръководител на кожарското студио на Rolls-Royce, преди е работил в малка фирма, занимаваща се с производство на луксозни чанти и куфари за „скромни” клиенти като британския министър-председател например, и в това не би могло да има и капка съмнение – интериорът на Drophead Coupe изглежда наистина зашеметяващо. Той е тапициран с общо 450 парчета най-фина ръчно съшита телешка кожа. Позицията зад волана е висока почти колкото в SUV-модел, краката попадат върху изискани сизалови постелки, а погледът през челното стъкло спокойно може да ви спре дъха: пред очите на водача се простира безкрайно дългата полирана метална повърхност на предния капак, а в далечината своята горда позиция е заела легендарната „Лейди Емили”. Задната част на Drophead като със своеобразен шал е „загърната” от тайландско тиково дърво с матирано покритие. Детайлите от махагонова дървесина в интериора изглеждат превъзходно, а броят на функционалните детайли е намален до възможния минимум.
Ако не броим процепа за поставяне на чип-картата на автомобила и разположения в непосредствена близост до него бутон за стартиране на двигателя, абсолютно нищо не напомня за германската марка – в моделите от Мюнхен няма как да намерите нито фамозните хромирани превключватели, нито изящните метални розетки на вентилационните отвори.
Пътуване в друго измерение
Температурата навън е 29 градуса и слънцето напича над Тоскана толкова силно, че човек спокойно може да си направи барбекю върху дългия преден капак. Време е да свалим покрива. В случая, разбира се, не става дума за сгъващ се метален покрив, а за възможно най-педантично направен гюрук с пет пласта текстил, облицован от вътрешната страна с фин кашмир. Все пак в този сегмент клиентите искат нещо наистина специално, напомня Йън Робъртсън по време на 25-те секунди, които отнема свалянето на покрива (всъщност общо 40 секунди заедно със смъкването на страничните прозорци).
В този автомобил най-същественото, което може да се чуе, е въздушната струя. 6,75-литровият 12-цилиндров двигател може да бъде чут само при подаване на пълна газ – или казано по друг начин в онзи момент, в който стрелката на прибора с надпис Power Reserve достигне до нулата, тоест когато всички 460 конски сили са впрегнати в действие. Доста често обаче се случва стрелката да показва, че автомобилът разполага с 80 процента запас от мощта.
Често, но не и твърде често... Drophead Coupe, чието производство отнема 450 часа, е не само един от най-благородните кабриолети на планетата. Този автомобил доставя неочаквано удоволствие от шофирането и се ускорява от място до 100 км/' час за едва 5,9 сек – независимо от собственото тегло от 2620 кг. Всъщност лекотата на придвижване е обяснима – все пак двигателят разполага с максимален въртящ момент 720 Нм при 3500 об./мину. Още по-впечатляваща е прецизността, с която автомобилът следва зададената от водача посока – широкият почти два метра колос се дирижира с изумителна лекота буквално с върха на пръстите, а габаритите могат да бъдат безпогрешно преценени без почти никакви усилия.
И все пак – в Drophead Coupe човек няма чувството, че се носи над пътя. Спор няма – автомобилът вози прекрасно, но все пак част от информацията за състоянието на пътната настилка остава явна. Метафорично казано – неравностите сякаш чукат на солидната врата, но не влизат чак при пасажерите. Единствено напречните фуги водят до осезаемо вертикално раздвижване на цялата каросерия.
И още нещо за завършек. Всъщност става дума за Лейди Емили. В автомобила има едно малко бутонче, с чиято помощ емблемата може да се скрива в решетката и отново да се показва. Това може да става дори по време на шофиране. После кой казва, че не съществува такова нещо като уличен балет...
Текст: Ралф Алекс
Снимки: Rolls-Royce