Дойде време да се срещнем на живо с първия електрически модел на Rolls-Royce - макар и все още в предсерийната му версия
Ако електрификация плюс съветска власт е равно на комунизъм, то на какъв би бил сборът от електрификация и лукс? Rolls-Royce дават един възможен отговор с новия Spectre. 5,45 метра, 430 кВт, тегло почти три тона и автономен пробег от 520 километра - комбинацията звучи фантастично, но вече преминава реални изпитания в действащи прототипи.
Някак от само себе си се разбира, че Rolls-Royce като този ще се харесва на онези, които по един или друг начин са постигнали привилегията да бъдат наричани „VIP” или „много важни персони“. Или най-малкото не е в състояние да предизвика голяма изненада. Изненадващ по-скоро е фактът, че въпросното съкращение, което междувременно се употребява под път и над път, нерядко и по адрес на фигури, нямащи нищо общо с каквато и да било обществена или лична значимост, би могло да се изпише грешно. Невероятно, но факт – на много от виртуалните панели на интерфейса става дума за „WIP”... Well, nobody’s perfect! A и в случая няма кой знае какво значение, защото макар и напълно действащ, Spectre все още е прототип, който според ръководителя на проекта Йорг Вундер „в момента отговаря на около 60% на бъдещата серийна версия“.
Докато се нося зад волана на величественото купе по улиците на южноафриканското градче Франшхук, насочвайки се към планините, неволно достигам до изчислението, че за преобладаващата част от четириколесната популация на планетата въпросните 60% сигурно се равняват на 200 или повече процента. Прецизността на декоративните шевове в горната част на арматурното табло, безупречната повърхност на кожените тапицерии (които са в изобилие навсякъде и изглежда не притесняват и навеждат на мисълта за веган алтернативи дори индусите сред престижната клиентела на RR) и перфектната структура на пенелите благородна дървесина създават атмосфера, в която човек би понесъл без сериозни поражения и най-досадното и продължително задръстване на света.
Табелата за края на населеното място отлита назад. Покачвам скоростта над 50 км/ч, но околният шум не се променя, долавя се едва-едва нещо високочестотно… вероятно дълбоко в анатомията на автоматичния климатик, който всъщност е доста зает - външната температура достига почти 30 градуса на сянка. Допустимо ли е подобно нарушение на тишината в един Rolls-Royce? Или моят слух се оказва по-остър от технологично постижимото? „Не, шумът е доловим. Имаме още доста работа“, казва Вундер.
Е, след като няма ограничение на претенциите… Да попитам тогава защо иначе отлично оразмерените и петфектно тапицирани седалки не предлагат възможност за регулиране в дължина на опората за бедрата? „Истината е, че досега нито едно техническо решение не ни е удовлетворило напълно“, отговаря с готовност Вундер и добавя в тази връзка - „Вероятно усещате едни фини вибрации в седалката. Дължат се на вентилатора, при серийния модел окачването му ще бъде променено." В интерес на истината, нищо не бях усетил, което вероятно се дължи и на моята собствена… по-дебеличка телесна тапицерия, ако мога да се изразя така.
Повече за впечатленията ни от новия Rolls-Royce Spectre, както и много други теми от света на автомобилите, можете да откриете на страниците на мартенския брой на списание auto motor und sport България.
Текст: Йенс Драле
Снимки: Марк Фагелсън