Срещнахме се с първия електрически Rolls-Royce малко преди той да се превърне в сериен модел
Ако електрификация плюс съветска власт е равно на комунизъм, то на какъв би бил сборът от електрификация и лукс? Rolls-Royce дават един възможен отговор с новия Spectre. 5,45 метра, 430 кВт, тегло почти три тона и автономен пробег от 520 километра - комбинацията звучи фантастично, но вече преминава реални изпитания в действащи прототипи.
Някак от само себе си се разбира, че Rolls-Royce като този ще се харесва на онези, които по един или друг начин са постигнали привилегията да бъдат наричани „VIP” или „много важни персони“. Или най-малкото не е в състояние да предизвика голяма изненада. Изненадващ по-скоро е фактът, че въпросното съкращение, което междувременно се употребява под път и над път, нерядко и по адрес на фигури, нямащи нищо общо с каквато и да било обществена или лична значимост, би могло да се изпише грешно. Невероятно, но факт – на много от виртуалните панели на интерфейса става дума за „WIP”... Well, nobody’s perfect! A и в случая няма кой знае какво значение, защото макар и напълно действащ, Spectre все още е прототип, който според ръководителя на проекта Йорг Вундер „в момента отговаря на около 60% на бъдещата серийна версия“.
Докато се нося зад волана на величественото купе по улиците на южноафриканското градче Франшхук, насочвайки се към планините, неволно достигам до изчислението, че за преобладаващата част от четириколесната популация на планетата въпросните 60% сигурно се равняват на 200 или повече процента. Прецизността на декоративните шевове в горната част на арматурното табло, безупречната повърхност на кожените тапицерии (които са в изобилие навсякъде и изглежда не притесняват и навеждат на мисълта за веган алтернативи дори индусите сред престижната клиентела на RR) и перфектната структура на пенелите благородна дървесина създават атмосфера, в която човек би понесъл без сериозни поражения и най-досадното и продължително задръстване на света.
Табелата за края на населеното място отлита назад. Покачвам скоростта над 50 км/ч, но околният шум не се променя, долавя се едва-едва нещо високочестотно… вероятно дълбоко в анатомията на автоматичния климатик, който всъщност е доста зает - външната температура достига почти 30 градуса на сянка. Допустимо ли е подобно нарушение на тишината в един Rolls-Royce? Или моят слух се оказва по-остър от технологично постижимото? „Не, шумът е доловим. Имаме още доста работа“, казва Вундер.
Е, след като няма ограничение на претенциите… Да попитам тогава защо иначе отлично оразмерените и петфектно тапицирани седалки не предлагат възможност за регулиране в дължина на опората за бедрата? „Истината е, че досега нито едно техническо решение не ни е удовлетворило напълно“, отговаря с готовност Вундер и добавя в тази връзка - „Вероятно усещате едни фини вибрации в седалката. Дължат се на вентилатора, при серийния модел окачването му ще бъде променено." В интерес на истината, нищо не бях усетил, което вероятно се дължи и на моята собствена… по-дебеличка телесна тапицерия, ако мога да се изразя така.
За щастие това не е голям проблем – на фона на числото 2975, отразяващо теглото на Spectre в килограми, физиологичните особености на водача и неговите спътници в луксозното купе играят несъществена роля. „Все пак става дума за автомобил с четири пълноценни, а не с 2+2 места“, както напълно основателно подчерта ръководителят на развойния отдел Rolls-Royce Михиар Аюбив своята презентация. „Такова беше изричното желание на нашите клиенти. Затова и вратите с дължина 1,5 метра са толкова големи - за да осигурят максимално удобен достъп до задните места."
Фактът, че нямалко от клиентите на RR са царе и в буквалния смисъл, е напълно достатъчно основание ръководството на британската дъщерната марка на BMW да поддържа оживена комуникация и обмен на мнения с тях. „Много бързо се изясни, че почитателите на марката не желаят поредния SUV“, сподели лично шефът на Rolls-Royce Торстен Мюлер-Йотвьос. „Клиентите искат автомобил, който да им осигури спокойствие, при това не само по отношение на акустичния комфорт. Това ще рече - без много различни режими на шофиране, без сложни функции и прибори за управление и без огромни екрани.“ Запитан какво цени най-много в своя Rolls-Royce, един от клиентите посочил възможността за добър сън, докато шофьорът го вози. Напълно логично всъщност, просто малцина го практикуват в днешно време.
Всъщност към Spectre трябва да се подхожда спокойно и уравновесено дори когато сте зад волана. Експлозивно ускорение? Нищо подобно. Вместо това получавате хармонична, почти ефирна драматизация на устрем, с който луксозното електрическо купе се понася към хоризонта, тласкан от двата електромотора с колосален въртящ момент от 900 Нютонметра.
Времето за ускорение от нула до 100 км/ч е едва 4,5 секунди – извънредно впечатляващо постижение както на фона на собственото тегло на Spectre, така и на сюрреалистичното усещане за мекота и плавност на целия процес. „Можехме да слезем и под границата от четири секунди“, посочва Аюби, „но това не би било в тон с характера на този автомобил.“ Освен това (познахте!) уважаемият VIP клиент въобще не търси подобни ефекти. Той търси прости неща, доведени до съвършенство. И спокойствие. Което обаче се нарушава донякъде от аеродинамичния шум в зоната на предните колони. „Вече имаме решение и на този проблем”, бърза да ме успокои Вундер. И допълва, че автомобилът, в който пътуваме, е във фаза три от пет. В края на петата фаза от разработката, автомобилът трябва да бъде завършен на 80% Да си призная, нямам никакви съмнения, че всичко това ще бъде постигнато с невероятна лекота. Или най-малкото ще изглежда така отстрани.
Феноменално окачване
Ходовата част с еднокамерно пневматично окачване се занимава изключително съвестно с изглаждането на всички малки, по-големи, надлъжни и напречни неравности и вълни, с които е осеян асфалта по планинския път, допускайки до купето само откъслечно, глухо бумтене като от боксова круша, която някой блъска на две преки от нас. Контролът на колебанията на каросерията от друга страна е просто безупречен. Ни повече, ни по-малко.
Инженерите на Rolls-Royce са използвали система от активни стабилизатори, за да сведат до минимум страничното накланяне в завоите, без да компрометират комфорта при движение направо. Ако си мислите, че най-лесното и логично нещо е в тази задача да бъде впрегната вече широко разпространената 48-волтова технология, значи не познавате всички аспекти и тънкости на проблема. Също като мен. Оказва се, че необходимите за целта стабилизатори са с по-голямо сечение и съответно по-корави, за да могат да поемат по-високия като стойност и внезапно подаван от актуаторите въртящ момент, което от своя страна води до увеличаване на теглото и нежелани вибрации. Друг фактор за подобряване на динамиката на пътя е системата за насочване на задните колела, която служи само за стабилизиращи корекции и не предлага голям ъгъл на завиване за повече маневреност при ниска скорост. Просто поради нецелесъобразност – обикновено клиентите на Rolls-Royce разполагат с добре обучени шофьори и достъчно пространство за паркиране.
Инженерите се избрали фиксирано предавателно число на кормилната уредба, за да постигнат по-естествено и достоверно усещане във волана. И резултатите от прилагането на този конвенционален подход отговарят точно на очакванията - Spectre се отзовава благосклонно на поканата за танц по серпентините на планинския път. Не ме разбирайте погрешно – тук не става дума за въодушевлението и отдадеността на расов спортен автомобил, а просто за невероятно чевръсто поведение и преди всичко за надеждна, но никога досадна обратна връзка чрез волана. В работата на спирачната система също личи отношението на верен, добре възпитан приятел, който ви предлага умерено дълъг ход на педала с ясно определена точка на задействане и хармоничен, хомогенен процес на спиране. Но няма ли все пак някоя капка катран, която да внесе реализъм в цялото това съвършенство?
Малко тромаво недозавиване например? На практика тази тенденция се оказва далеч по-слаба от очакваното, защото за разлика от класическите модели с V12, разпределението на агрегатите в състава на електрическото задвижване е много по-равномерно - по един двигател на предния и на задния мост и една 700-килограмова акумулаторна батерия с капацитет над 100 кВтч точно между тях. Този теглови баланс позволява на Spectre да демонстрира трайно неутрално поведение в завоите – много по-трайно от очакваното и в пълен унисон с добрите нрави по обществената пътна мрежа. Ако държите на рекуперацията, можете да преместите типичния за марката скоростен лост на кормилната колона в позиция B. При електромобилите мощността има различни измерения, едно от коите засяга скоростта на зареждане. Та колко бързо се зарежда Spectre? С максимална мощност от 200 кВт, която би трябвало да е достатъчна. В крайна сметка вероятността клиентите на британската марка да използват обществени зарядни станции е също толкова малка, колкото и честото пътуване на много дълги разстояния. Какъв е смисълът от 800 волтова технология при това положение? Както стана ясно, VIP персоните не гледат с добро око на прекалено сложните технологии и не се притесняват да инвестират суми от порядъка на 379 015 евро. Това е базовото равнище, но поради склонноста на клиентите към поръчка на индивидуални решения, в Rolls-Royce очакват средната пазарна цена на очаквания към края на годината модел да клони по-скоро към 450 000 евро.
До края на годината със сигурност ще бъдат отстранени и надписите WIP. Просто защото това съкращение означава „work in progress“ и при прототипа запълва мястото на бъдещите специално проектирани икони на мултимедийната система. А хората си мислят какво ли не…
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Rolls-Royce и нейните клиенти съществуват в паралелна вселена и преминаването към електрическа мобилност изглежда няма да промени нищо в тази насока – нито в характера на марката, нито в качествата на нейните произведения. Дори в прототипната си фаза, разточителният във всяко отношение Spectre е забележително незабележим, тих и могъщ. Автономният пробег и мощността на зареждане свирят втора цигулка в оркестъра от висококачествени материали, безупречен комфорт и неповторима лекота на управлението.
Teкст: Йенс Драле
Снимки: Maрк Фагелсън