Среща с един изключителен модел, в който класиката среща модерното
Специално за трийсетия рожден ден на страховито бързия и поради това легендарен CTR „Yellow Bird“, през 2017 година Ruf представиха нова негова интерпретация с тегло от едва 1250 килограма и мощност 710 к.с. Сега предстои стартът на производството в малка серия, поради което прототипът ще бъде пенсиониран. Но не и преди да го опитаме…
Закъснели сме, ясно е… Но кой не е закъснявал за рожден ден, понякога дори рождениците идват със закъснение на собственото си парти. По-същественото в момента е да сме обути подходящо – задължително с кожени мокасини и бели хавлиени чорапи. Нови, не втора употреба от 80-те години на миналия век.
Дължим тази част от дрес кода на Ruf CTR Anniversary, в който духът от края на осемдесетте се вихри с пълна сила. Във всичко се усеща идейното влияние на неговия легендарен предшественик – мускулест Biturbo с вталена каросерия от Carrera и мощност не по-малка от 450 к.с. Всъщност при повечето екземпляри тя се приближава по-скоро до 500. С един от тях нашият бивш колега и тестови пилот на ams Щефан Розер направи шеметна обиколка на Северната отсечка на Нюрбургринг – с кожени мокасини и бели чорапи, но без предпазен колан и предимно с вратите напред. Лудешкото му препускане сред обичайната върволица от аматьори по пистата бе заснето от хеликоптер и от монтираните в автомобила т.нар. „lipstick” камери... Ненормална работа и страшна авантюра за онова време!
Както тогава, така и сега, CTR си остава ненормално бърз автомобил, а това е по силите на много малко автомобилни легенди. Бавна в случая се оказа и онлайн доставката на кожените ми мокасини, които дойдоха с цяла седмица закъснение. Но дойде време да ги обуя и смело да притисна подметката на дясната към алуминиевия педал на газта на новия CTR. Стрелките върху скалите на оборотомера и налягането на компресора подскачат панически, задните гуми с размер 305 се борят за сцепление и творението на Ruf се понася с немирно танцуваща задница по селските пътища между Долно Затънтено и Незнамкъдеси.
Като анимационен герой
Редят се спънати и остри, плавни и бързи завои, слепи гърбици, стръмни падове и спиращи дъха долчинки, строени като на парад крайпътни дървета и гъсти сенчести дъбрави. Всичко това преминава под акомпанимента на пъшкането при смяна на предавките, свирукането при покачване на натоварването, вездесъщото басови хрипове на боксера и финалните гръмовни акорди на изпускателните тръби. Насред всичко това седя аз… Чувствам се малко като звероукротител, натоварен със задачата да дресира агресивната кръстоска от Бързоходец и Тасманийски дявол.
В този Ruf темпото просто не стихва, а главната причина за това се крие в липсата на нещо твърде съществено – на маса. Според заводските данни теглото на двуместния спортист е нищожно, едва 1250 килограма. Но дори да беше с да речем 100 килограма по-високо, това нямаше да има никакво значение. Връзката между пилота и карбоновото шаси тук е толкова непосредствена и нефилтрирана, че създава усещането за органична връзка между въглеродните влакна и нервните окончания. Чувството е странно, но добре познато от професионалните състезателни болиди и представителите на суперспортния елит – от McLaren до KTM X-Bow.
Към това се добавя цяла симфония от съпътстващи звуци. Малки камъчета, които танцуват с шумни рикошети в калниците, тихо поскърцване оттук-оттам, чукане от натиснатите до пода педали. Седемте предавки (с къса седма!) на CTR се сменят ръчно със скоростен лост, чиято прецизност съперничи единствено на усилията, необходими за преместването му от една позиция на друга.
Подобно е и поведението на електрохидравличното сервоуправление, което очаква доста решителни и енергични действия от страна на водача, но за сметка на това го държи в течение както за размера и разпределението на всяка грапавина по асфалтовата настилка, така и за степента на контакт между нея и предните колела. Е, отвреме-навреме до волана достига и по някое сътресение, но погасяването на всички вибрации очевидно не е било сред основните приоритети за Ruf.
Вместо това инженерите са били натоварени със задачата за осигуряване на класическо, аналогово удоволствие от най-честа проба. Куриозното в случая е изцяло цифровата, бинарна природа на крайния резултат, обут в 19-цолови Michelin Pilot Sport Cup2. Великолепна, безкомпромисна симфония от нули и единици без преходни състояния и смекчаващи обстоятелства – включено/изключено, да/не. Забележително постижение още при първия изцяло самостоятелно разработен модел на прочутата с доработките на Porsche компания. За конструктивна основа е използван оформен като вана и усилен с въглеродни влакна централен монокок с допълнителни стоманени структури в предната и задната част. Отгоре е монтирана стабилна ролбар конструкция от високоякостна стомана за защита от преобръщане, върху която е поставена още един стабилен карбонов елемент, формиращ колоните на челното стъкло, покрива и задните странични колони. Теглото на този елемент е едва 11 килограма, но за производството му е необходим автоклавна пещ с диаметър три метра.
Топли, топли…
Всички останали елементи от каросерията също са от усилени с въглеродни влакна композити, но изпичането им е възложено на три различни поддоставчици, „защото всеки от тях е специализиран в различни форми“, уточнява шефът на компанията Алоис Руф. Независимо от формите става дума за т.нар. „prepreg” технология, при която напоената с реактивни смоли многослойна влакнеста структура се оформя по желания начин преди да бъде втвърдена окончателно в автоклава в условия на високо налягане и температура. Съществува и т.нар. RTM метод, използван при Lexus LFA например, но това е друга история.
На пръв поглед и напълно естествено за Ruf, CTR изглежда като модернизиран класически 911, но единственото класическо нещо в него е концепцията. Концепция, чийто изцяло невиртуален смисъл се отразява перфектно в петте кръгли циферблата на арматурното табло. Ясно разграфени скали и прости стрелки, нищо повече. Оборотомерът заема отдавна отредената му централна позиция, приборът за отчитане на налягането на компресора се кандидатира за главна поддържаща роля, а по-дребните цифрови показания на бордовия компютър и скоростомера трябва да се задоволят с по-незначителни места надолу в галерията.
Междувременно около мен светът е превключил в режим на центрофуга, всеки импулс за ускорение повишава оборотите до още по-лудешки нива и изисква прецизна координация – съединител, превключване, газ, насочване с волана, преценка на информацията за сцеплението с пътя, спирачка, съединител, превключване... Със смес от страхопочитание и амбиция подавам междинна газ и установявам, че старите ми маратонки със сигурност ще са по-удобни за целта от чисто новите кожени мокасини – добре че както и всичко останало, педалите в CTR Anniversary са подредени и оразмерени перфектно.
С всяка следваща захапка на керамичните дискове от шестбуталните спирачни апарати (отзад апаратите са с четири бутала, дисковете са с диаметър 350 мм) увереността и доверието ми расте, натискам педала все по-късно и все по-силно, но без грам физическо или ментално напрежение – сякаш приливът на отрицателно ускорение е най-естественото нещо в CTR. Всичко останало е по-скоро свръхестествено. Твърде ранното подаване на газ на изхода от завоя бива последвано от леко хлъзгане отпред, а след това и задницата проявява желание да надникне какво става. Класическата концепция с натоварен заден мост на 911 е налице и тук, при това в доста чиста и ярка форма поради отсъствието на комплицирано двойно предаване и неговите интелигентни включвания.
Хайде пак в първи клас…
Създателите на CTR Anniversary считат, че широките гуми, прецизното разпределение на теглото и самоблокиращият диференциал (до 28% под тяга и до 40% без) са напълно достатъчни. Факт, инженерите на Ruf са добавили и електронен контрол на сцеплението, настроен съвместно със специалистите на Bosch Engineering така, че да се включва относително късно – тогава, когато всеки допълнителен милиметър отклонение на педала на газта вече е твърде много... Така че за да разбере и осъзнае чара на този автомобил, човек трябва да се научи да шофира CTR бързо, но все пак под прага на реакция на електрониката. Трябва да разбереш сложността на това, което се случва зад теб и способността на 3,6-литровият агрегат да атакува постоянно и мигновено. Разбира се, при него са използвани модерни турбокомпресори (максимално налягане 1,6 бара), но въпреки това тук не може да се говори за разгръщане на мощността – това е истинска детонация от старата школа, спомен за отдавна отминали времена, подчертан и от сякаш магичната граница на оборотите от 3000 в минута.
Под нея всичко е като естрадна музика – мелодично, симпатично, но някак твърде бледо и безвкусно. Над нея избухва спийд метъл вакханалия – оглушителна и съвсем немелодична, но въпреки това завладяваща с дивия си ритъм. Всичко това продължава значително над 7000 об./мин и малко преди 7500 об./мин решавам да мина на следващата предавка. Какво да се прави, в дадем момент човек свиква и добива смелост да отдели дясната си ръка от волана дори при пълна газ. В крайна сметка CTR не хапе току-така и през цялото време, пък и аз съм научил туй-онуй през годините.
Инженерите на Ruf са разработили агрегата със сух картер в съответствие с принципите, заложени от Ханс Мецгер – конструкторът на двигателя на първия 911, чиято издръжливост и маниер на отдаване на мощността и до днес се считат за изумителни и неповторими от феновете на модела. Е, трябва да се отчете, че моторът на Ruf разполага с водно охлаждане, но по-важното е, че разполага с колосална тяга. Maксималният въртящ момент възлиза на 880 Нм още при 2750 об./мин, което дава възможност на машината да промени в миг агрегатното състояние на задните гуми.
Две напред, една назад
Така че човек трябва добре да си припомни и да мобилизира всичките си танцови умения, да балансира леко, но категорично с върховете на пръстите натиска върху педалите и така да поеме водещата роля в танца. Ако успее, ще получи възможност да се наслади на същината на CTR и при по-умерена скорост – от една страна на неговата невероятна лекота, а от друга на взискателния му характер. Иначе максималната скорост достига астрономическите 360 км/ч и съвсем не е необходима много фантазия, за да си го представя. Даже започвам да виждам и побелелите си от стискане на волана кокалчета…
По жизнерадиостните завои на междуселските отсечки няма подобно напрежение. Тялото е фиксирано плътно в удобната, но малко високо монтирана анатомична седалка (височината може да се намали, но са необходими инструменти), ергономията като цяло е много добра (воланът се регулира във височина и дълбочина), а видимостта от мястото на водача е великолепна във всички посоки. Въпреки че външно CTR прилича много на поколението 964 на 911, междуосието му е с цели 70 мм по-дълго. Общата дължина на каросерията също е по-голяма с 60 мм, а широчината й в областта на задните калници е увеличена с по 40 мм от всяка страна. „За да запазим хармонията в пропорциите, удължихме и вратите с по 25 милиметра“, спомена по-рано Алоис Руф. И допълни, че само разработката и хомологацията на предните LED светлини са погълнали една малка седемцифрена сума в евро. Нищо чудно, че цената на целия автомобил е 780 000 евро. Без ДДС.
Междувременно в хореографията и ритъма на танца ми с CTR цари подобаваща хармония и координация. Направо съм влюбен в тежкото дишане на Biturbo боксера и в енергичния замах, с който юбилейното издание на Ruf се справя със завоите. Предпочитам втората от общо петте степени на настройка на хоризонтално разположените (с „рushrod” механизъм) амортисьори – третата също става, но при петата приливът на състезателен професионализъм в характера на шасито достига степен, при която не остава никакво място за комфорта на возене. С последните топли лъчи на залязващото слънце идва и мисълта, че CTR Anniversary може би иска да се прибира. Всъщност трябва. В края на краищата закъсняваме малко след уречение час, но както казваше американският комик Боб Хоуп, точността всъщност е „изкуството да прецениш добре колко ще закъснее другият“.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Идеята, конструкцията и мощта на Ruf CTR Anniversary го поставят в позицията на рядък автомобилен уникат със съответната драматична цена. В същото време изключително ниското тегло и необходимостта от проява на подчертани умения зад волана правят управлението на CTR в предизвикателно, но напълно земно удоволствие, за което определено не се нуждаете от състезателна писта. Разбира се, на нея удоволствието едва ли би било по-малко…
Teкст: Йенс Драле
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт