Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

С Mercedes Simplex до Ла Тюрби: Имало едно време...

20.06.2019 02:52

По следите на една трагедия от епохата, когато автомобилът е бил млад

Първият автомобил, първите планински състезания... Митът Mercedes има дълга история, която без модела Simplex сигурно щеше да протече по съвсем друг начин. Търсим неговите следи в Южна Франция по пътя от Ница до Ла Тюрби.

Тук е шумно, прашно и мирише на бензин. Десният ръб на платното е обточен от малки жълти цветенца, зад които започва стръмна пропаст към Средиземно море. Когато в началото на ХХ век състезатели като Вилхелм Бауер са участвали с първите автомобили в премерването на сили тук, на Лазурния бряг, не е имало нито мантинели, нито асфалтирани шосета, нито зони за сигурност по завоите. Вместо това ранните автомобилни ентусиасти с моторизирани конски карети са се сражавали за чест и слава по нестабилни чакълести трасета.

Това се оказва фатално за Вилхелм Бауер. През 1900 г. на планинското състезание към Ла Тюрби в рамките на Semaine de Nice, Състезателната седмица в Ница, заводският пилот на тогавашния Daimler-Motoren-Gesellschaft (DMG), избягвайки излезли на трасето зрители, губи контрол над автомобила и още след 650 метра се удря в скална стена. Днес за това нещастие напомня една паметна плоча. 

От трагизма на тази история са изведени съответните поуки. Катастрофата става повод Емил Йелинек и Вилхелм Майбах да обмислят още веднъж конструктивните принципи на все още съвсем новия модел. Йелинек – търговец, живеещ във Виена и Ница, който пласирал до 60 процента от годишното производство на DMG, възложил на конструктора Майбах в Бад Канщат да построи бърз и сигурен автомобил, който да събуди у извънредно заможните му клиенти вкус към моторните спортове. 

6,8 л, 40 к.с.: истинска революция

Резултатът е пред нас сега, повече от 100 години по-късно – един Mercedes Simplex. През 1903 г. автомобилът е бил доставен на едър земевладелец в Аржентина и след изпълнена с множество перипетии история днес той принадлежи на Mercedes Classic. На борда е налице революционна за времето техника: Н-образна схема за превключване, наклонена кормилна колона, нисък център на тежестта, магнетно запалване на Bosch, затворена охладителна циркулация. Четирицилиндровият мотор с обем 6785 куб. см достига 40 к.с. „Най-малко!”, добавя Михаел Плаг. Проектният ръководител от работилницата на Mercedes Classic се грижи за старото превозно средство от около 35 години и сигурно вече е дозатягал всеки винт от праисторическия Mercedes и е смазвал всеки лагер. Заедно с него през един априлски предиобед се отправяме в търсене на следи от възникването на моторните спортове, от марката Mercedes и от историята на успеха на автомобила въобще. 

Срещаме се на автогарата Côte d’Azur в Ница, чието звучно име сигурно е най-доброто, което може да предложи в момента – ако не смятаме трите броя Simplex, оказали се тук, за да изпълнят с нов живот историите от минали дни. Защото там, където днес се намират спирките на автобусите и будката за вестници, по време на Състезателните седмици е бил стартовият пункт на едно от първите планински състезания в света. Неговото трасе по-късно ще ни отведе до финала в Ла Тюрби, малко планинско село, в което и днес не живеят повече от 3000 души. 

Всички хубави неща са по три

Преди да се отправим на път обаче, трябва да запретна ръкави и да приведа в движение четирицилиндровия агрегат с водно охлаждане. Поставям регулатора на запалването в положение за закъснение, хващам здраво манивелата под радиатора със структура на пчелна пита и заемам сигурно и стабилно положение. След това с разклащащи движения размърдвам тежащия 40 килограма маховик и започвам първия оборот. Поне така е на теория. „Работи с тяло! Само с ръце нищо няма да стане!”, коментира Плаг първите ми изпотяващи опити. „И внимавай за отката, опасен е”, допълва мъжът, който за онагледяване е запалил мотора само няколко минути преди това. 

И действително, при третия опит внезапно настъпва този момент: манивелата сочи надолу, а запалителното устройство с ниско напрежение и магнет пуска една искричка, която прескача между пластините. Чува се първото покашляне, и изправяйки колене, изтеглям с всички сили манивелата нагоре. Първите 360 градуса са извъртени напълно и започвам втория оборот, докато специалистът ме окуражава с викове: „не спирай, върти по-нататък”. 

Отново натискам вала с цялото си тегло, с кръгово движение първо надолу, после нагоре. От болнавото кашляне постепенно произлиза мощно биещо стакато при около 300 завъртания в минута. Една мелодия, която предизвиква широки и доволни усмивка у всички наоколо и най-вече у автора на тези редове. 

Както някога, така и днес тези автомобили изискват много усилия и готовност за лично участие. Не е учудващо, че умелият търговец Йелинек е трябвало да използва най-различни средства и възможности, за да намери купувачи на модерната германска техника. Така той не само се ангажира с участие в състезанията с автомобили на DMG, но и регистрира пилоти, а по-късно и автомобили, под звучното име на дъщеря си Мерцедес. С тези успехи името Mercedes се свързва стабилно с автомобилите на DMG от Бад Канщат и още тогава полага основите на принципа „Win on Sunday, sell on Monday“ – „Печелиш (състезанието) в неделя, продаваш в понеделник”.

Смелост пред смъртта и страхопочитание

Моторът вече работи и ние заемаме местата зад дървения волан. Отпред маслото капе през стъклените контролни тръбички, слънцето кара показващия запаса от масло съд да свети в оранжево, а моторът с два клапана на цилиндър задава такта на лек тръс, с който се включваме в гъстия градски трафик и спираме на първото кръгово кръстовище. „Навремето го е нямало”, обяснява Плаг. „В състезанията тук всички са преминавали с пълна газ по правата отсечка до мястото на катастрофата на Бауер, после са завивали остро наляво, нагоре по склона. Сигурно са вдигали до 70 км/ч.”

Ние не се движим толкова бързо, но въпреки това, седейки високо в двуместната каросерия, се чувстваме като участници в приключение. На втора предавка започваме да изкачваме стръмнината. Насрещният въздушен поток свири покрай носа ни с около 30 км/ч. „Опитай на трета”, окуражава ме Плаг. После започва импозантният танц с педалите – съединител, изключване от скорост, кратко подаване на газ, отново натискане на съединителя, включване на предавката и бързо отпускане на педала, за да не повредим съединителя с еластична лента. „И кракът пак на газта!”, призовава Плаг. 

Докато си мислим за смелите пилоти и техните амбиции, пристанищният град изчезва от погледа някъде назад, а ние потракваме с туристическо темпо по второстепенния път към отдалечения на около 16 км Ла Тюрби. Въпреки това напрежението не ни напуска. Този автомобил изисква твърде много внимание и усилия. А като си помислим, че навремето шосето е било само един малко по-добър полски път, но пропастта вдясно си е била същата, страхопочитанието, което изпитваме, нараства още повече. Защото, презирайки смъртта, старите герои са постигали средни скорости от 51,4 км/ч и повече по това изпълнено със завои трасе. 

С такова темпо година след гибелта на Бауер Вилхелм Вернер печели състезанието, след което се снима със своя Mercedes 35 PS. 116 години по-късно нашият Simplex спира на същото място и свидетелства, макар и не с рекордно време, за героичната смелост на онези дни. 

 

Текст: Лука Лайхт
Снимки: Дино Айзеле, Ханс-Дитер Зойферт

Коментари
comments powered by Disqus