Запазеният по чудо единствен прародител на спортните модели на Jaguar
S.S. 90 от 1935 г. се смята за родоначалник на всички спортни модели с марката Jaguar. Днес прототипът е притежание на швейцареца Кристиан Жони.
Приписваният на Уинстън Чърчил девиза „No sports“ очевидно е важал през 20-те и 30-те години и за S.S. Car Company. Нейните ранни модели наистина имат спортен вид, но няма как да покрият подобна амбиция със своите 16 или 20 конски сили под дългото торпедо отпред. Това се променя на 15 март 1935 г., когато основателят на фирмата Уилям Лайънс представя пред английската преса прототипа на S.S. 90 – първия открит двуместен модел на фирмата и прародител на прочутия E-Type. Защото след войната фирмата S.S. по понятни съображения е прекръстена и получава името на един от успешните си модели – Jaguar.
Шасито, както и при предишния модел S.S. 1, е дело на доставчика Rubbery Owen, но е с по-късо междуосие – работниците отрязват от надлъжните греди 381 милиметра (15 инча) в средата на автомобила. Това не само спестява тегло – новият модел е с до 400 кг по-лек от S.S. 1, – но същевременно повишава и повратливостта на новия спортен автомобил.
90 мили в час с S.S. 90 Prototype
Намеренията на производителя от Ковънтри са съвсем сериозни. Още названието на модела представлява ясна заявка – 90 мили в час е скоростта, която трябва да достига дългият 3,82 метра роудстър. И това не е преувеличение, както е разбрал от собствен опит днешният му притежател Кристиан Жони. Защото ентусиазираният поклонник на Jaguar от Цюрих обича да шофира редовно своите класически автомобили.
Спортните динамични характеристики стават възможни благодарение на различни мерки за тунинг на 2,7-литровия редови шестцилиндров мотор – като системата с два карбуратора на RAG, която повишава мощността на познатия двигател до 90 к.с. Понеже тази марка по онова време не се е ползвала с особено добра репутация, „изглежда, повечето S.S. 90 веднага след доставянето им са били преоборудвани с далеч по-добрите английски карбуратори Solex”.
Още в месеца на своето представяне роудстърът е трябвало да докаже качествата си в ралито на Кралския автомобилен клуб. Според Жони това е двойна премиера, защото за първи път самият производител изкарва на старта своя автомобил, а не подкрепя само частни състезатели. Пилотът Брайън Люис обаче допуска твърде много грешки, освен това се скъсва жилото на съединителя. Той обаче кара всички да забравят за тези несполуки, когато един месец по-късно спечелва трето място в общото класиране на планинското състезание в Шелсли Уолш.
395 паунда са сензационна цена
Сега вече спортните качества на модела са извън всяко съмнение. Самата сензация не е в това, че „може да се състезава със спортни автомобили като Mercedes SSK или Alfa Romeo 6C 1750”, а че струва само 395 паунда – около една четвърт от онова, което искат за машините си утвърдените марки. След прототипа са произведени 23 екземпляра, но те са с по-ръбата задна част и надиплящ се гюрук. После моделът е заменен от S.S. 100 Jaguar.
Прототипът не попада в музея, а бива продаден. Кога и на кого – днес вече не може да се установи. Ясно е само, че през 1937 г. го купува уинг командър (подполковник) Хю Кенард от Кралските военновъздушни сили. Пилотът – който впрочем е летял на първия Spitfire в английската военна авиация – монтирал през войната временно покривало и забулил характерните фарове Lucas P8, понеже тогава затъмнението било задължително.
През 1944 г. летецът се разделя със своя спортен автомобил. През 1952 г. под предния му капак се появява рециклиран двигател, а двуцветната лакировка в бежово и кафяво придава на модела различен вид. Един от следващите му притежатели дори започва да го преустройва в хот род, но бързо се отказва от идеята. Така Дейвид Барбър – специалист по модели на S.S. – открива шасито в една градина през 1961 г. Той разбира какво вижда пред себе си и го купува заедно със струпаните в няколко кутии останки. Чак през 1994 г. започва възстановяването. Използваното при него ясеново дърво дори произхождало от същата гора, от която през 30-те години се е снабдявала S.S. Car Company.
Второ място на Concours d’Élégance в Пебъл Бийч
Вероятно това е бил най-красивият проект в живота на Барбър, но той се разболял от рак и починал преди неговото завършване през 1996 година. Жони купил класика от вдовицата и го превозил в контейнер до САЩ, където специалистът по Jaguar Тери Ларсон от Аризона довършва реставрацията. Неговите усилия са възнаградени – през 1998 г. журито на Concours d’Élégance в Пебъл Бийч присъжда на автомобила второ място в неговия клас. Следват и други отличия.
Но вероятно най-голямата чест за собственика ще бъде фактът, че прототипът на S.S. 90 ще влезе в автомобилната история като предтеча на всичко спортни модели на Jaguar, като XK 120 и E-Type.
Текст: Рене Олма
Снимки: Ахим Хартман